Решение № 186 от 24.06.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 186/24.6.2020 г. 24.06.2020г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение ІХ- състав в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година:

Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ секретар В .Г., като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 420/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „ЕКСТРИЙМ

АДВЕНЧЪР ДЖИ ЕНД ПИ“ООД гр.Ямбол с ***, против Наказателно постановление № 504860-F540588/09.04.2020г. издадено от директора на офис

„Обслужване“ Ямбол при ТД на НАП гр.Бургас,с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, вр. чл.3,ал.1 ,т.1 бук.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2015г., на основание чл.355,ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила установени в ЗАНН.По конкретно излага се становище,че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.34 ,ал.1 от ЗАНН.Според жалбоподателя тримесечния срок, в който може да се състави АУАН е започнал да тече от 26.11.2019г. и съответно изтекъл на 26.02.2020г. тъй като контролните органи са имали обективна възможност да констатират нарушението.Излага се ,че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН в отсъствието на законния представител на дружеството или упълномощено от него лице.Сочи се ,че както в АУАН, така и в НП нарушението неправилно е квалифицирано, като такова по чл.5,ал.4,т.1 от КСО, вр. чл.3,ал.1,т.1 от Наредба

Н-8/29.12.2005г., тъй като към датата на издаването им, както и към датата на установяване на нарушението тази наредба е отменена.Релевира се и довод за приложимост на института на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно задание жалбата се подържа от процесуалния представител на дружеството- жалбаподател, който моли съда да отмени наказателното производство.Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна редовно призована ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Счита ,че при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати нарушения от категорията на съществените.Намира нарушението за доказано и моли съда да потвърди наказателното постановление, като се присъди и юрисконсулско възнаграждение.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

С атакуваното наказателно постановление на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, вр. чл.3,ал.1 ,т.1 бук.“а“ от Наредба

Н-8/29.12.2015г, затова ,че в качеството си на задължено лице- работодател и осигурител не е подал в законоустановения срок до 25.11.2019г. в ТД на НП Бургас , офис

„Обслужване“ Ямбол, декларация обр.1 за наето от него по трудово правоотношение лице Х. Д.

А. , ЕГН:********** с данни за осигурителен доход, осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, данните в осигуряване за месец октомври 2019г.Данните са подадени на 27.02.2020г. и са приети с протокол № 280022001927264/27.02.2020/.Нарушението е установено на 04.03.2020г. в ТД на НАП офис Ямбол,отдел УК след извършена проверка на Данъчно Осигурителната Сметка/ДОС/ и подадените декларации обр.1 от дружеството във връзка с възложена проверка с резолюция № ПО-02002820016319-ОПР-001/04.03.20202г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението в жалбата, че при издаването на НП са допуснати нарушения изразяващи се в неспазване на срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН тъй като АУАН въз основа на който е издадено е съставен след изтичане 3 месечния срок от откриване на нарушителя, като датата на която на АНО е станал известен факта, че не е подадена в срока Декларацията за посочения месец, според жалбоподателя е следващият ден след изтичане на законовия срок.

Според съда моментът, от който започва да тече срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушителя,тъй като процесуалният закон прави разграничение между понятията "откриване" на нарушителя /нарушението/ и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, а не когато контролния орган е имал обективна възможност да констатира нарушението.

В настоящия случай контролния орган е бил информиран за извършеното нарушение /закъсняло деклариране/ в момента на приемането от негова страна на късно подадената декларация.

Подаването след предвидения срок на тази декларация не е незнайно за администрацията, тъй като приемането става с нарочен акт от нейна страна, в случая с протокол № № 280022001927264/27.02.2020г. .С приемането на декларацията след предвидения срок нарушението и нарушителят са ясни за приходната администрация, поради което от тази дата тече тримесечния срок за съставяне на АУАН,поради което е спазен срока по чл.34 от ЗАНН.

Основателно е обаче възражението в жалбата ,че наказателното постановление е издадено при допуснато особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение.В случая е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта по чл.36 от ЗАНН се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице. Като изключение от този принцип в ал.2 на същия член е допуснато и неприсъствено съставяне на акта, но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки – нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен, и втората – когато същият след покана не се е явил за съставяне на акта. Ако посочените законови предпоставки не са налице, чл.40, ал.1 от ЗАНН задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на нарушителя или упълномощено от него лице.В случая акта е съставен и връчен на лицето Р.И. , която според съда не е имала представителна власт да представлява дружеството в административно-наказателното производство.Това е така тъй като тя не е законен представител на дружеството и по делото не е представено пълномощното ,с което изрично да е била упълномощена да представлява дружеството пред ТД на НАП в производството по съставяне на АУАН.

В резултат на това за съда се налага извода ,че АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, при липсата на която и да е от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е съществено, защото е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият обективно е бил препятстван да упражни правата си по чл.40, т.8 от ЗАНН да даде непосредствени обяснения и да направи възражения при съставянето на акта. След като законът е предвидил, че ограничаване правото на възражения при съставяне на акта е допустимо само в две изрично уредени хипотези, които, както вече се посочи, в случая не са налице, съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на издаденото НП.

Независимо от изложените аргументи за наличие на абсолютно основание за отмяна на НП,съдът намира ,че описаното в АУАН деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Макар и със закъснение жалбоподателят е изпълнил задължението си и е подал декларация обр.1 за месец октомври

2019г. ,преди констатиране на нарушението.То е извършено за първи път и е с ниска степен на обществена опасност, фискът не е ощетен и не е настъпил вредоносен резултат /поне липсват доказателства в тази насока/. С извършеното нарушение неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения е краткотрайно и незначително ,което обуславя безспорния извод за маловажност на извършеното деяние.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.

За това като взе предвид и вписаната и внесена сума от 300 лв. в договора за правна защита и съдействие, чийто размер е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 504860-F540588/09.04.2020г. издадено от директора на офис

„Обслужване“ Ямбол при ТД на НАП гр.Бургас, с което на

„ЕКСТРИЙМ АДВЕНЧЪР ДЖИ ЕНД ПИ“ООД гр.Ямбол с ЕИК ****, за нарушение на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, вр. чл.3,ал.1 ,т.1 бук.“а“ от

Наредба Н-8/29.12.2015г., на основание чл.355,ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ГР.СОФИЯ да заплати на „ЕКСТРИЙМ АДВЕНЧЪР ДЖИ ЕНД ПИ“ООД гр.Ямбол с ЕИК *** сумата от 300/триста/ лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: