Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33013 от 04.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 54308/2022
Вид
Определение № 33013
Подписан
04.12.2022
Състав
ИВАНКА ГРИГОРОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33013 гр. София, 04.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20221110154308 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.10.2022 г.

/ФИРМА/, гр. С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Й.

Ч. с ЕГН **********. Видно от служебно извършената от съда справка за постоянен и настоящ адрес на Г. Й. Ч. с ЕГН ********** е, че последният е починал на 06.10.2021 г.

При така установените обстоятелства досежно гражданското състояние на заявения от кредитора длъжник Г. Й. Ч. с ЕГН **********, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК, в която е дадено легално определение на понятието “страна” в гражданския процес, „длъжник” по смисъла на заповедното производство – глава 37 ГПК е лицето срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение. Това лице следва да е правосубектно, т. е. да е физическо лице или юридическо лице, което да съществува в правния мир, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , така и през време на производството. Разпоредбата на чл. 227 от ГПК е приложима само в случай, че страната е съществувала в правния мир към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след тази дата е починала /престанала да съществува/. При такава хипотеза (каквато не е налице в конкретния казус) намира приложение и чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния казус заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 06.10.2022 г. срещу лицето Г. Й. Ч. с ЕГН **********, който е починал на 06.10.2021 г. Т. е. заявения със Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.10.2022 г., длъжник Г. Й. Ч. с ЕГН ********** не е съществувал в правния мир към 06.10.2022 г. – датата на подаване на заявлението. Последното обстоятелство прави недопустимо производството по частно гр. дело № 54308/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав.

1

При тези фактически данни и при така направените правни изводи, настоящият съдебен състав намира, че тъй като е налице първоначална липса на правосубектен длъжник, производството по делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

На основание горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 54308/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на основание чл. 26, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението до заявителя – кредитор.

ПРЕПИС от горното определение да се изпрати на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2