Определение № 18419 от 01.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18419 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно частно гражданско дело № 20261100508396 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 420, ал. 3, вр. с ал. 2, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 226693 от 15.07.2026 г., подадена от М. С. Л. и „Хевън Тур“ ЕООД чрез адв. А., срещу определение № 25092/10.07.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 6536/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, с което е оставено без уважение искането им на основание чл.420, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

В жалбата се посочва, че вземането на „Финансова къща Логос - ТМ“ АД не е станало предсрочно изискуемо и не се дължи в заявените размери. Излагат се съображения, че ежемесечно са извършвани плащания от длъжниците за претендирания от заявителя период (от 19.12.2024 г. до 30.01.2026 г.), като са представени и 13 броя платежни нареждания.

Твърди се още, че представеното удостоверение, издадено кредитора, представлява извънсъдебно признание относно размера на задължението и сочи на несъответствие спрямо заявения размер на задължението. Иска се от съда да отмени обжалваното определение като неправилно и необосновано и да постанови ново, с което да спре принудителното изпълнение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „Финансова къща Логос-ТМ“ АД чрез адв. И.. Твърди се, че е недопустима и не следва да бъде разглеждана, тъй като е подадена в нарушение на чл. 419 ал. 1, изр. 2 ГПК, доколкото не са подадени възражения по чл. 414 ГПК. На следващо място, излагат се съображения за неоснователност както поради липса на твърдяно и доказано основание по чл. 420, във връзка с чл. 418 ГПК за отмяна на определението, така и поради това, че наведените възражения относно размера на дълга съставляват спор по същество, недопустим за разглеждане в настоящото производство. Иска се съдът да остави без уважение частната жалба.

Софийски градски съд, възз. IV-а състав, след като обсъди доводите на страните и взе 1 предвид данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно изричната разпоредбата на чл. 420, ал. 3 ГПК и от лица, които имат право и интерес от обжалването. Поради изложеното, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

По подадено заявление с вх. № 78374/12.03.2026 г. от „Финансова къща Логос - ТМ“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ал. 417, т. 3 ГПК срещу длъжниците „Хевън Тур“ ЕООД и М. С. Л. за вземания, произтичащи от договор за заем № БРОД-001/13.12.2024г. и анексите към него, а именно: сумата от 300 000,00 EUR (триста хиляди евро), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 11.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 505,93 EUR (хиляда петстотин и пет евро и 93 цента), представляваща договорна възнаградителна лихва по чл.

8, ал. 1 от договора за периода от 13.02.2025 г. до 13.03.2025 г.; 2 287,24 EUR (двe хиляди двеста осемдесет и седем евро и 24 цента), представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 8, ал. 1 от договора за периода от 13.03.2025 г. до 13.04.2025 г.; 16 449,30 EUR (шестнадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет евро и 30 цента), представляваща договорна възнаградителна лихва за седем месеца по чл. 8, ал. 1 от договора за периода от 13.04.2025 г. до 13.11.2025 г.; 626,64 EUR (шестстотин двадесет и шест евро и 64 цента), представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 8, ал. 1 от договора за периода от 13.11.2025 г. до 21.11.2025 г.; 133 117,47 EUR (сто тридесет и три хиляди сто и седемнадесет евро и 47 цента), представляваща неустойка по чл. 10, ал. 1 от договора за периода от 13.05.2025 г. до 01.01.2026 г.; 388,64 EUR (триста осемдесет и осем евро и 64 цента), представляваща такса за застраховка на недвижим имот по чл. 4, ал. 1, т.7; 3 874,80 EUR (три хиляди осемстотин седемдесет и четири евро и 80 цента), представляваща такси на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 и 7 от договора за заем, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 25 000,00 EUR (двадесет и пет хиляди евро), държавна такса в размер на: 7 790,25 EUR (седем хиляди седемстотин и деветдесет евро и 25 цента).

В законоустановения срок е обжалвано разпореждането за незабавно изпълнение по ЧГД № 6536/2026г. на СРС, 35 състав, инкорпорирано в заповед № 535/2026 г. В уточнителна молба от 06.07.2026 г. е посочено, че в частна жалба вх.№ 144245/07.05.2026 г. се съдържа подадено възражение по чл.414 ГПК.

Направено е и искане по чл. 420 ГПК, което съдът е оставил без уважение с обжалваното определение, което въззивният съд намира за правилно поради следните съображения:

В общата хипотеза на чл. 420, ал.1, т.1 ГПК съдът постановява спиране, когато в срока за възражение длъжникът е представил писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Трябва представените доказателства по делото да разколебават/отричат удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и въз основа на тях да може да се приеме, че посочената в заповедта сума не се дължи. Въпросът за това кога представените писмени доказателства са убедителни, за да допусне съдът въз основа на тях спиране на изпълнението, е конкретен за 2 всеки отделен случай /Определение № 453 от 25.06.2010 г. по ч.т.д. № 478/2010 г., II т.о. на ВКС/.

В сегашния текст на закона е отпаднало изискването доказателствата да са „убедителни“.

В практиката се е приемало, че под „убедителни доказателства“ следва да се имат предвид тези, които пораждат основателни съмнения относно съществуването на вземането, такива, които са в състояние да мотивират извод за несъществуване на вземането. С отпадането на изискването доказателствата да са убедителни понастоящем, за да бъде уважено искането за спиране по чл. 420, ал.2 ГПК е достатъчно доказателствата, представени от длъжника, да разколебават твърдението на заявителя за наличие на изпълняемо право /Определение № 2074 от 10.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 354/2022 г. на САС/.

В настоящия случай представеното удостоверение за дълг с изх. № 07/20.02.2026 г. не съдържа данни, че вземането е погасено. Напротив – в него е посочено, че остатъкът за цялостното издължаване на заема към 28.02.2026 г. възлиза на 380 063,73 EUR (триста и осемдесет хиляди и шестдесет и три евро и седемдесет и три евроцента), от които: главница - 300 000 евро; лихви - 28 623,78 EUR; такси и неустойки – 50 539,95 евро; такса заличаване на 2 броя ипотеки - 900.00 евро. Сочи се още, че удостоверението е валидно до 28.02.2026 г. и при промяна на обстоятелствата, посочени в молбата за удостоверяване на актуален дълг от 20.02.2026 г., задължението подлежи на преизчисляване.

Следователно, съдържанието на удостоверението не разколебава твърдението на кредитора за съществуване на вземането, а изхожда именно от неговото наличие.

Допълнително следва да се съобрази, че определението за спиране по същността си има защитна, обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане /Решение № 118/18.07.2019 г. по гр. д. № 706 по описа за 2019 г. на ВКС/. В тази връзка въззивният съд споделя изводите на СРС, че достоверността на посоченото удостоверение не би могла да бъде проверявана в производство по чл. 420 ГПК и действителният размер на претендираното вземане е предмет на исковото производство по чл. 422 ГПК.

По отношение възражението на „Финансова къща Логос-ТМ“ АД за недопустимост съдът намира, че възражението по чл. 414 ГПК може да се съдържа в частната жалба по чл. 419, ал.

1 ГПК, т. е. да бъде депозиран единен документ, поради което не е налице твърдяното от „Финансова къща Логос-ТМ“ АД“ нарушение. /Определение № 294 от 19.04.2011 г. по ч. т. д.

№ 283/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, възз. IV-а състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 226693 от 15.07.2026 г., подадена от М.

С. Л. и „Хевън Тур“ ЕООД, срещу определение № 25092/10.07.2026 г., постановено по 3 ч.гр.д. № 6536/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4