Решение № 75 от 03.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Плевен, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20254430200009 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №24-0940-000036 от 02.12.2024г. *** РУ в ОД на МВР – Плевен, РУ- Пордим е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Е. П. П. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.

***, административно наказание глоба в размер на 100 лв и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Е. П. П., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя адв.

Н. Д. навежда правни доводи, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно 1 постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

За въззиваемата страна *** РУ в ОД на МВР – Плевен, РУ- Пордим, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.

Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, същият да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА №3303658 от 18.11.2024г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 22:38 часа в с.Пелишат на кръстовището, образувано от ул. „Гудима“ и ул. „Христо Кънчев“, жалбоподателят П. управлява товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *** и извършва следното: Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван. Водачът е сам в автомобила.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител М. П. Н. и свидетел С. П. Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Г. се установява, че на 18.11.2019г в 22:38 часа в с.Пелишат на кръстовището, образувано от ул. „Гудима“ и ул. „Христо Кънчев“, жалбоподателят П. управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *** без поставен обезопасителен колан по време на движение. Актосъставителят Н. и свидетелят Г. са категорични, че от непосредствено близко разстояние и при ясна видимост посредством фаровете на служебния им автомобил са възприели жалбоподателя П. да управлява лек автомобил без поставен 2 обезопасителен колан по време на движение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Г., тъй като показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя П. без предпазен колан. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат за наличието на мотив да набедят жалбоподателя П. в нарушение, което не е извършил. Също така жалбоподателят П. нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН е направил възражение, че не е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Не на последно място, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят П. не е доказал, че е управлявал товарния автомобил с поставен обезопасителен колан. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.Д.А., тъй като същият не може да си спомни нито датата, нито месеца, когато е видял полицейски служители да извършват проверка на жалбоподателя, посочва, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, а не управляваният при проверката от органите за контрол и регулиране на движението товарен автомобил „Ивеко Дейли“. Освен това свидетелят А. не е видял жалбоподателя по време на управление на товарния автомобил, а само е възприел полицейските служители, които са били спрели жалбоподателя и са извършвали проверка.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Е. П. П. е извършил нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите на МПС следва да поставят обезопасителен колан по време на движение. Както бе посочено по-горе по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят П. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение. В ал.2 на посочената разпоредба са регламентирани изключения, при които е допустимо да не бъде използван обезопасителен колан, а именно: 1.бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния 3 апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди и т.н. В настоящия случай жалбоподателят П. не навежда доводи за наличие на предвидените в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изключения за поставянето на обезопасителен колан. И както бе посочено погоре, от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *** без поставен обезопасителен колан по време на движение. Жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Същият от обективна страна като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП), докато е бил в движение не е бил с поставен обезопасителен колан. Поради изложеното съдът намира за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП е предвидено административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил наказание във фиксиран размер, поради което наказващия орган няма право да го индивидуализира в определени граници, нито съдът да го ревизира.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 137А от ЗДвП е призвана да гарантира. От значение за преценката за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН е и установените от намиращата се по преписката справка за нарушител/водач и други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол.

4

Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Актът и наказателното постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган следва от така представените по преписката оправомощителни заповеди. В тази насока от представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Н., като държавен служител е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** в ОДМВР-Плевен, РУ-Пордим са делегирани правомощия да издава наказателни постановления. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, присъствал на проверката, предявен е по надлежния ред на жалбоподателя, подписал го е и е получил препис от него. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. В тази насока са неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя П. адв. Д. правни доводи, че посоченото за място на нарушението не съответства на мястото на спиране на водача от органите за контрол и регулиране на движението. И актосъставителят Н. и свидетелят Г. са категорични, че са възприели жалбоподателя П. да управлява МПС без поставен обезопасителен колан в с.Пелишат на кръстовището, образувано от ул. „Гудима“ и ул. „Христо Кънчев“. Обстоятелството, че жалбоподателят П. е спрян за проверка от контролните органи на различно място, в случая на 120 метра от кръстовището, е правноирелевантно за спорния предмет на делото. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството 5

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0940-000036 от 02.12.2024г., с което ***ът РУ в ОД на МВР – Плевен, РУ- Пордим е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Е. П. П. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ***, административно наказание глоба в размер на 100 лв и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6