Решение № 4958 от 26.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4958 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100508456 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Ч. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Ц. Ш., срещу Решение № 21163/21.12.2023 г. по гр.д. № 30078/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав в частта, в която е отхвърлена претенцията на въззивника с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 СК за увеличаване на опредЕ.та му с Решение № 91218/14.11.2012 г. по гр.д. № 19833/2012 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав месечна издръжка за разликата над присъдената сума от 400 лева до пълния предявен размер от 980 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, твърди се същият да е постановен в нарушение на принципа за служебно следене на висшия интерес на детето, без да са съобразени доказателствата за нуждите на въззивника и възможностите на дължащия издръжка родител Ч. Г. Б..

Въззивникът желае отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата му претенция в цялост, както и определяне на падеж на задължението за издръжка между първо и пето число на месеца, за който се дължи. Претендира присъждане на разноски. При условията на евентуалност навежда възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ч. Г. Б. е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба. Желае да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Подадена е частна жалба вх. № 59154/22.02.2024 г. от Г. Ц. Ш., в качеството й на 1 процесуален представител на ищеца в първоинстанционното производство В. Ч. Б., срещу Определение № 4487/29.01.2024 г. по гр.д. № 30078/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, с което е оставено без уважение искането на В. Ч. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Ц. Ш., за изменение на Решение № 21163/21.12.2023 г. в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Г. Ш. за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.2 ЗАдв и за намаляване поради прекомерност на разноските на насрещната страна. Изложени са съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Желае се отмяната му и постановяване на друг, с който на адв.Г. Ц. Ш. да бъде присъдено възнаграждение за оказана в първоинстанционното производство безплатна правна помощ на ищеца. С молба от 14.05.2024 г. е поддържано искането по отношение на присъдените с първоинстанционното решение разноски на ответника.

Ответникът по частната жалба Ч. Г. Б. е депозирал отговор, с който оспорва същата като неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 21163/21.12.2023 г. по гр.д. № 30078/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав е увеличен размерът на присъдената с Решение № 91218/14.11.2012 г. по гр.д.

№ 19833/2012 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав в полза на непълнолетният В. Ч. Б., роден на 26.01.2007 г., месечна издръжка от 250 лева на 400 лева, считано от датата на предявяване на иска (02.06.2023 г.) до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане и претенцията по чл.150 вр.чл.143, ал.2 СК е отхвърлена за разликата над сумата от 400 лева до пълния предявен размер от 980 лева (съгласно уточнителна молба от 13.09.2023 г.). На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът в първоинстанционното производство В. Ч. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Ц. Ш., е осъден да заплати на ответника Ч. Г. Б. сумата от 556,16 лева, представляваща сторени в производството разноски, а ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 216 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

С Определение № 4487/29.01.2024 г. по гр.д. № 30078/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав е оставено без уважение искането на В. Ч. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Ц. Ш., за изменение на Решение № 21163/21.12.2023 г. в частта за разноските.

Срещу постановеното Определение № 4487/29.01.2024 г. е депозирана частна жалба 2 вх. № 59154/22.02.2024 г. от Г. Ц. Ш. в качеството й на процесуален представител на ищеца В. Ч. Б..

С Определение № 17617/24.04.2024 г. по гр.д. № 30078/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав е оставено без разглеждане искането на В. Ч. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Ц. Ш., за допълване на Решение № 21163/21.12.2023 г. в частта за разноските с произнасяне по искане за намаляване поради прекомерност на присъдените на насрещната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Определението е потвърдено с Определение № 10991/12.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 7789/2024 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ –II-Г състав и е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са неоснователни.

Не е спорно в производството и се установява от представеното в заверено фотокопие удостоверение за раждане серия УС-0 № 675740/02.02.2007 г., издадено от Столична община- район „Витоша“ въз основа на акт за раждане № 0004/02.02.2007 г., че въззиваемият е баща на въззивника.

С Решение № 91218/14.11.2012 г. по гр.д. № 19833/2012 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав сключеният между родителите на въззивника граждански брак е прекратен и е утвърдено постигнато помежду им споразумение, по силата на което упражняването на родителската отговорност по отношение на В. Ч. Б. е възложено на неговата майка Г. Ц. Ш., на бащата е определен режим на лични отношения с въззивника и Ч. Г. Б. се е задължил да заплаща на сина си В. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на прекратяване на брака, платима до десето число на текущия месец.

От приетата от първоинстанционния съд справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписванията се установява, че ответникът притежава поземлен имот с площ от 450 кв.м. в с.Кокаляне, Столична община с изградена в него двуетажна жилищна сграда с площ от 58 кв.м., придобит чрез дарение през 2010 г. и нива от 1 698 кв.м., IV категория земя в с.Нови хан.

Страните не спорят и по делото се установява от представените пред СРС извлечения от банкови сметки, че в периода 21.01.2013 г.-21.11.2013 г. въззиваемият е заплащал на въззивника, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на по 400 евро на месец, в периода 21.05.2014 г.-21.03.2015 г. - в размер на по 500 евро на месец, а от 21.04.2015 г. до 23.04.2021 г. същият е заплащал издръжка в размер на по 400 евро.

От разпечатка на хартиен носител от движение по сметка се установява, че в периода 21.06.2023 г. – 04.12.2023 г. въззиваемият е превеждал на сина си В. няколкократно суми, вариращи в размери от 10 до 200 лева.

Установява се, че въззиваемият е титуляр на две банкови разплащателни сметки и две 3 депозитни, открити в периода 21.05.2004 г. – 06.02.2019 г.

По делото не е спорно, че понастоящем въззиваемият живее в гр. Мадрид, Кралство Испания. Пред въззивния съд същият декларира наличност по банкова сметка в размер на 6 260 лева и упражняване на дейност с личен труд почасово и спорадично, от която получава средномесечно възнаграждение в размер на 1 000 евро.

Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че липсват данни за осигурителен доход, за получавани трудови възнаграждения, пенсии или обезщетения от въззиваемият, а средният осигурителен доход на майката на въззивника, която е самоосигуряващо се лице, в периода месец 11.2022 г. – месец 09.2023 г. е в размер на 752,22 лева. Представените по делото справки от министерство на приобщаването, социалното осигуряване и миграциите на Кралство Испания се установява, че към 06.12.2023 г. и към 22.08.2024 г. бащата не е регистриран в системата за обществено осигуряване на тази страна.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на въззивника от средства за съществуване, образование и социалнокултурно развитие от времето, когато е опредЕ. месечната му издръжка от 250 лева (14.11.2012 г.). През изминалия период ищецът в първоинстанционното производство е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Към момента на определяне на издръжката въззивникът е бил едва на четири навършени години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт той е бил на шестнадесет навършени години, ученик в десети клас в 121 СУ „Георги Измирлиев“. Установяват се нужди на В. Б., обичайни за децата на неговата възраст. Фиксираният в първоинстанционното решение размер на издръжката на въззивника е съобразен със събраните по делото доказателства.

Представените пред първоинстанционния и въззивния съд фискални бонове в оригинал и заверено фотокопие не доказват сторени разходи във връзка с издръжката на въззивника.

Същите не установяват кое лице е заплатило закупените стоки и от кого тези стоки са ползвани.

Правилно СРС е отчел, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на подрастващия В. се полагат от неговата майка, поради което оправдано и законосъобразно е неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на детето.

Разрешението на първоинстанционния съд относно размера на дължимата от бащата 4 издръжка е съобразен с обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст, липсват данни и твърдения да е с влошено здравословно състояние, намаляващо работоспособността му и липсата на алиментни задължения към други непълнолетни лица.

Във връзка с доводите във въззивната жалба и поддържаното в молбата на въззивника от 22.08.2024 г. следва да се посочи, че обстоятелството, че след постановяване на бракоразводното решение в един продължителен период от време, през което въззивникът е бил в детска възраст (съобразно Класификация на възрастовите групи според Световната здравна организация) въззиваемият е заплащал издръжка на сина си в значително по – висок размер от този, за който се е задължил с утвърденото с Решение № 91218/14.11.2012 г. по гр.д. № 19833/2012 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав споразумение не дава основание на съда да заключи, че понастоящем Ч. Г. Б. разполага с възможност да заплаща на въззивника издръжка в по – висок размер от определения с първоинстанционното решение. За съда липсва основание да приеме довода на въззивника, че основа за определяне на възможностите на въззиваемия да предоставя издръжка следва да бъде твърдяната средна работна заплата за гр. Мадрид, доколкото по делото липсват доказателства за реализирани от бащата доходи. Не са ангажирани доказателства за предизвикани от бащата промени, сочещи на намерение да осуети изпълнение на задължението за заплащане на издръжка на непълнолетния му син В. или за намаляване на размера на същата, както и за умишлено обременяване на имуществото му с оглед постигане на същия резултат. Твърденията, че бащата разполага с материални възможности да заплаща на сина си издръжка в по – висок размер останаха недоказани в производството.