Решение № 1104 от 29.07.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………………… / ………….. г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Галина Георгиева, с участието на Прокурор С. И.,

ВОП, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов адм. д. №1465 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на С.И.И., ЕГН-**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Е.Х.Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** против Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), -----------------, представлявана от директора д-р К.Р.. В ИМ се сочи, че с Експертно решение №01056 от заседание 036 от 10.03.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД на детето С.И.И.

ЕГН ********** е определена 50% загубена работоспособност във връзка с установено заболяване „Целиакия“ с дата на инвалидизиране 11.10.2005 г. и срок на инвалидност за 1 година до 01.03.2015 г. След изтичане на едногодишният срок, е била преосвидетелствана и с Експертно решение № 01578 от заседание № 043 от 23.03.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД - гр. Варна и е определена 30 % загубена работоспособност и срок на инвалидност - 1 година, считано до 01.03.2016 г. Това Експертно решение бе обжалвано пред НЕЛК - София, която с Експертно решение №0628 от заседание №135/08.10.2015 г. е отменено, а преписката върната за извършване ново освидетелстване от ТЕЛК - Варна. При новото освидетелстване ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД - Варна с Експертно решение №01075 от заседание № 035/07.03.2016 г. е определена 34% загубена работоспособност, с водеща диагноза „Цьолиакия.Лайк синдром“ и срок на неработоспособността - 3 години. След оспорването на това решение, с ЕР 2370 от 107/15.06.2018 г. ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД - Варна определи 21% загубена работоспособност и дата на инвалидизиране - 11.10.2005 г. Това решение бе потвърдено с ЕР № 0861 от 109/10.09.2018 г. на НЕЛК и впоследствие отменено изцяло с влязло в законна сила съдебно решение № 200/08.02.2019 г. на ВАдС, постановено по адм. дело №2896/2018 г. Въз основа на съдебното решение с ЕР № 2048 от заседание № 111/27.06.2019 г. е определена 80% загубена работоспособност на детето, с водеща диагноза „Разстройства на обмяната на калция“ и срок до 01.06.2021 г. Впоследствие това Експертно решение е изменено с ЕР № 2664 от заседание № 140/03.09.2019 г. по отношение на датата на инвалидизиране, като бе посочена първоначално определената дата на инвалидизиране - 11.10.2005 г. Със заявление-декларация вх. № ЗСПД8Д-В/13376 от 07.08.2019 г е поискано от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна да бъде отпусната месечна помощ на основание чл. 8д от Закона за социалните помощи за деца. По това заявление-декларация първоначално със Заповед № ЗСПД/Д-В/13376 от 07.08.2019 г. е отпусната месечна помощ, считано от 01.12.2018 г а впоследствие със Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна тази заповед е изменена в частта, касаеща началната дата на отпускане на помощта, като началната дата бе променена и ми бе изплатена месечна помощ, считано от 01.07.2018 г. Със същата заповед е отказана месечна помощ за периода от 01.03.2015 г. до 30.06.2018 г. с мотив, че според Закона за социалните помощи за деца, Дирекция „Социално подпомагане“ няма правна възможност да изплаща месечни помощи за период по-дълъг от 1 година от подаване на заявлението. Твърди в ИМ, че вследствие на незаконосъобразното намаляване на процента загубена работоспособност с Експертно решение № 0861 от 109/10.09.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия, е получавана месечна помощ в по-малък размер от този, който следва да се изплати за отглеждане на дете с трайни увреждания и загубена работоспособност от 80%. Това е така, защото през периода от 01.03.2015 г. до 01.07.2018 г. не е получавана месечна помощ за дете с увреждания, вследствие на неправилната констатация на ответника по отношение на здравословното състояние състояние на С.И.И. ЕГН **********, обективирано в посоченото Експертно решение № 109/01.08.2018 г., което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Моли, да бъде осъдена НЕЛК да заплати сумата от 25 327.50 лв. дължими за периода от 01.03.2015 г. до 30.06.2018 г. ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебно-деловодни разноски.

От страна на ответника НЕЛК е депозиран отговор на ИМ, обективиран в молба подадена преди първото по делото съдебно заседание.

В последната (с.д. №10824/08.09.2020 г.) е посочено, че защитата за вреди от дейност на администрацията по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ възможна, когато вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавни или общински органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Сочи, че необходима предпоставка за допустимост на подобен иск (за вреди от административен акт) е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство. Намира, че в настоящата хипотеза не се установяват действия или бездействия от страна на органа на медицинската експертиза при и по повод освидетелстването на С.И.И., както и не е налице причинна връзка между отмененото ЕР на НЕЛК №0861/10.09.2018 г. с влязъл в сила съдебен акт и твърденият от страна на жалбоподателката настъпил вредоносен резултат за посочения времеви период от 01.03.2015 г. до 01.07.2018 г. за това намира, че ответника в качеството си на административен орган не е допринесъл за възникване на неблагоприятните последици в патримониума на освидетелстването лице.

Моли ИМ да бъде оставена без уважение, като бъде отхвърлен предявеният иск против НЕЛК. Моли ищеца да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата сочи, че поддържа исковата молба по изложените в нея съображения, с направеното изменение на иска, допуснато в предходно съдебно заседание чрез намаляване на сумата на претенцията до 13 380 лв. Сочи, че е налице отменен със съдебно решение акт на НЕЛК, както и причинна връзка между отменения акт и вредите претърпени от ищцата, изразили се в неплащане на дължима по смисъла на нормативен акт държавна помощ.

Моли за решение в този смисъл, както и да му бъдат присъдени съдебни разноски.

За ответника в последното съдебно заседание не се явява представител. От негова страна е депозирано писмено становище, припокриващо се напълно с изложението в отговора на ИМ.

Представителят на прокуратурата заема становище, че искът е напълно неоснователен, тъй като липсва причинна връзка между незаконосъобразният акт и причинените на ищцата вреди. Предвид липсата на този задължителен елемент намира, че не може да бъде уважен предявеният иск.

Исковата молба, доколкото отговаря на процесуалните изисквания от закона, депозирана е от надлежен ищец се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи, че с Експертно решение №01056 от заседание 036 от 10.03.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД на детето С.И.И. ЕГН ********** е определена 50% загубена работоспособност във връзка с установено заболяване „Целиакия“ с дата на инвалидизиране 11.10.2005 г. и срок на инвалидност за 1 година до 01.03.2015 г. След изтичане на едногодишният срок, е била преосвидетелствана и с Експертно решение № 01578 от заседание № 043 от 23.03.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД - гр. Варна и е определена 30 % загубена работоспособност и срок на инвалидност - 1 година, считано до 01.03.2016 г. Това Експертно решение бе обжалвано пред НЕЛК - София, която с Експертно решение №0628 от заседание №135/08.10.2015 г. е отменено, а преписката върната за извършване ново освидетелстване от ТЕЛК - Варна. При новото освидетелстване ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД - Варна с Експертно решение №01075 от заседание № 035/07.03.2016 г. е определена 34% загубена работоспособност, с водеща диагноза „Цьолиакия.Лайк синдром“ и срок на неработоспособността - 3 години. След оспорването на това решение, с ЕР 2370 от 107/15.06.2018 г. ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“ ЕАД - Варна определи 21% загубена работоспособност и дата на инвалидизиране - 11.10.2005 г. Това решение бе потвърдено с ЕР № 0861 от 109/10.09.2018 г. на НЕЛК и впоследствие отменено изцяло с влязло в законна сила съдебно решение № 200/08.02.2019 г. на ВАдС, постановено по адм. дело №2896/2018 г. Въз основа на съдебното решение с ЕР № 2048 от заседание № 111/27.06.2019 г. е определена 80% загубена работоспособност на детето, с водеща диагноза „Разстройства на обмяната на калция“ и срок до 01.06.2021 г.

Впоследствие това Експертно решение е изменено с ЕР № 2664 от заседание № 140/03.09.2019 г. по отношение на датата на инвалидизиране, като бе посочена първоначално определената дата на инвалидизиране - 11.10.2005 г. Със заявление-декларация вх. № ЗСПД8Д-В/13376 от 07.08.2019 г е поискано от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна да бъде отпусната месечна помощ на основание чл. 8д от Закона за социалните помощи за деца. По това заявление-декларация първоначално със Заповед № ЗСПД/Д-В/13376 от 07.08.2019 г. ми бе отпусната месечна помощ, считано от 01.12.2018 г а впоследствие със Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна тази заповед е изменена в частта, касаеща началната дата на отпускане на помощта, като началната дата бе променена и ми бе изплатена месечна помощ, считано от 01.07.2018 г. Със същата заповед е отказана месечна помощ за периода от 01.03.2015 г. до 30.06.2018 г. с мотив, че според Закона за социалните помощи за деца, Дирекция „Социално подпомагане“ няма правна възможност да изплаща месечни помощи за период по-дълъг от 1 година от подаване на заявлението.

В тази смисъл описаната в ИМ фактическа обстановка се припокрива напълно с представените от ищеца доказателства, като ответникът не оспорва фактическата обстановка в цялост или нейни елементи, а твърди само, че така ангажираните доказателства и твърденията на ищеца не установяват причинна връзка между поведението на служители на НЕЛК, обективирано в посочената по-горе дейност и настъпилите за ищцата щети.

В рамките на производството е приета ССЕ, която установява, че дължимите размери на помощи за дете с увреждане от 80% съгласно Закона за семейните помощи за деца е, както следва за 2015 г. и 2016 г. по 240 лв. месечно или 2 880 лв. годишно, а за 2016, 2017 и 2018 г. е по 450 лв. месечно или 5400 лв. годишно. Тъй като срокът на предявената с ИМ претенция е от 01.03.2015 г. до 30.06.2018 г., то касае обезщетения за 10 месеца през 2015 г., за целите 2016 и 2017 г. и за шест месеца през 2018 г. Ето защо приетите от експертизата като обосновани суми са както следва: 2 400 лв. за 2015 г., 2 880 лв. за 2016 г.; 5 400 лв. за 2017 г. и 2 700 лв. за 2018 г. или общо сумата от 13 380 лв., която е и претендираният размер предвид направеното в съдебно заседание и уважено от съда искане за изменение на размера на иска чрез неговото намаляване до 13 380 лв.

Предвид изложеното по-горе от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Във фактическия състав за отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване на наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за присъждане на вреди.