Решение № 819 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1860/2023
- Вид
- Решение № 819
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 07.06.2023
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 76, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178е · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 99 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 12 · Закон за нормативните актове
- чл. 3, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 8 · Закон за нормативните актове
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 23 · Закон за пътищата
- чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 819 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330201860 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 19 от 05.01.2023 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на К. В. В. с ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за организация на движението и паркирането на територията на община Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
В жалбата се излагат възражения по индивидуализацията на нарушителя, за липсата на яснота от фактическа страна на нарушението и приложимия закон. Моли се НП да бъде отменено. Претендират се разноските за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание, в което поддържа законосъобразността на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.09.2022 г. свидетелят А. А. – охранител към ОП „Общинска охрана“ към Община Пловдив изпълнявал служебните си задължения по проверка за спазване на правилата по движение и паркиране на автомобилите. Около 10:25 ч. установил, че в гр. Пловдив на ул. „Георги Петаков“ до № 7 лек автомобил „Дачия“ с рег. № ******* е паркиран върху тротоара без да е определен за това от собственика на пътя или администрация. За констатираното от него в отсъствието на нарушителя съставил и 1 наложил глоба с фиш № 0002455211/02.09.2022 г.
В последствие било подадено възражение до ОП „Общинска охрана“ към Община Пловдив с вх. № 22ГР-1501/05.09.2022 г. от жалбоподателя К. В., с което оспорвал нарушение и отказал да заплати глобата.
Било установено от служебна справка, че собственик на автомобила е друго лице, различно от жалбоподателя, а именно Д. А. К..
С писмо изх. № 22ГР-1501/1/ от 15.09.2022 г. от ОП „Общинска охрана“ към Община Пловдив компетентния орган уведомил жалбоподателя, че след извършена служебна справка автомобилът се води на друго лице, а жалбоподателят не сочи себе си или други го за нарушител, липсва оспорване от собственика му, не е предоставено пълномощно и това води до липсата на основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а глобата с фиш ще бъде изпратена на Община Пловдив за действие по компетентност. Във връзка с това е изпратена показа за доброволно изпълнение изх. № Ф34141 от 05.10.2022 г. до Д. В. на глоба с фиш № 0002455211/02.09.2022 г. на ОП „Общинска охрана“. Глобата с фиш не била изпратена до приходната агенция за принудително събиране. Поканата за доброволно изпълнение било изпратено на собственика на автомобила, във връзка с което постъпило писмено възражение вх. № 22СГ-298 от 09.11.2022 г., в което е посочено лицето, управлявало автомобила, а именно жалбоподателя.
Предвид постъпилото писмено възражение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 000299/01.12.2022 г. в присъствие на един свидетел и жалбоподателя за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за това, че на същата дата и място жалбоподателят е бил този, който е паркирал процесния автомобил. Той направил бланкетно възражение, че има възражения по съставения акт.
С оглед оспорването на фиша с глоба и установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП. С последното на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата глоба в размер на 50 лв. за установеното в АУАН нарушение.
По доказателствата:
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А. А. – актосъставител. Съдът оцени показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Актосъставителят потвърждава констатациите си в акта, като сочи, че това, което отразява в него в това, което в действителност в възприел, въпреки че няма спомен за конкретния случай. Посочва, че жалбоподателят е присъствал при съставяне на акта, но не отразява да го е възприел при констатиране на нарушението.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които подкрепят свидетелските показания – АУАН, глоба с фиш № 0002455211 от 02.09.2022 г., писмено възражение вх. № 22ГР-1501/05.09.2022 г., писмо изх. № 22ГР-1501/1 от 15.09.2022 г. ведно с копие на пощенски плик и известие за доставяне, писмено възражение вх. № 22СГ-298 от 09.11.2022 г., писмо изх. № РД-16-849 от 05.04.2023 г. на ТД на НАП Пловдив, писмо изх. № 23СД-640(1) от 05.04.2023 г. на Община Пловдив ведно с покана за доброволно изпълнение изх. № Ф34141 от 05.10.2022 г., заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. на кмета на Община Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и 2
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание. Материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. на кмета на Община Пловдив.
АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН и създава неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя, като не съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Спазени са правилата на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя, на когото е връчен за запознаване и е получил екземпляр от него.
Атакуваното НП не съдържа коректно отразяване на всички реквизитите по чл.
57 от ЗАНН, поради което в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното НП не съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на нарушението.
Както в акта, така и в постановлението липсва коректно описание на фактическата страна на нарушението, поради което не са спазени условията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е. липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Установено е от актосъставителя нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата, която гласи, че във всички останали случаи не се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Разбирането на разпоредбата следва да се извършва на базата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, доколкото тя посочва допустимото поведение, при отсъствието на което или, както се е изразил нормотворецът, „във всички останали случаи“ поведението на водачите е незаконосъобразно. Условията на изключенията са следните – „Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ Следователно, за да могат да бъдат дефинирани „всички останали случаи“, е необходимо да се посочи, че конкретното поведение на водача не попада в законосъобразната му форма, като се отрази в какво точно се състои то, т.е. че е паркирал върху тротоара без поведението му да се характеризира с поне един от елементите, които съвкупност позволяват това – допустимата максимална маса да е до 2,5 тона, мястото да е определено от собственика на пътя или администрацията, да е успоредно на оста на пътя и откъм страната на сградите да остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Едва при отсъствието на тези изисквания следва да се преценяват тези останали случаи, които се регламентират съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Като не са посочени нито в акта, нито в постановлението тези обстоятелства, които характеризират нарушението и при които то се извършва, е допуснато съществено нарушението относно задължителното и минимално необходимото съдържание, което засяга правата на жалбоподателя, така че последният да не може да разбере в какво точно се изразява поведението му и какво не е изпълнил, както и да упражни в пълното правото си на защита, включително и да ангажира и да иска да се съберат доказателства. Това налага и да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно, а оттам и да бъде отменено.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се 3 установява от обективна и субективна страна деянието и авторството и авторството му.
Доказа се, че на 02.09.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „Георги Петаков“ до № 7 е бил паркиран лек автомобил „Дачия“ с рег. № ******* върху тротоара. В този смисъл са както категоричните показания на свидетеля. Установява се в конкретния ден и време автомобилът е бил предоставен на жалбоподателя от собственика му – Д. В.. Това обаче не води до автоматичен извод за извършването на нарушението от жалбоподателя по следните съображения.
Съгласно събраните по делото доказателства администрацията е приела, че за едно и също нарушение са наказани две различни лица, т.е. и двете са го извършили, което е принципно недопустимо.
Съгласно писмената кореспонденция от ОП „Общинска охрана“ - писмо изх. № 22ГР-1501/1 от 15.09.2022 г. и писмо изх. № 23СД-640(1) от 05.04.2023 г. на Община Пловдив ведно с покана за доброволно изпълнение изх. № Ф34141 от 05.10.2022 г., очевидно местната администрация е счела издадената глоба с фиш № 0002455211 от 02.09.2022 г. за влязла в сила, в който смисъл следва да се разбира и съдържанието на първото посочено писмо. В подкрепа на този извод са и последващите действия на администрацията, които са изпратили покана за доброволно изпълнение. Последната е принципно възможна при влизане в сила на конкретен акт и предхожда непосредствено изпращането му за принудително събиране от компетентните органи. На принудително събиране от друга страна подлежат само влезлите в сила актове. Следователно администрацията явно е демонстрирала намерението си да приеме за влязла в сила глобата с фиш, с която се наказва Д. К., каквото лице впрочем не се установява да е собственик на процесния лек автомобил. Същевременно глобата с фиш е станала и основание за издаване на акт и наказателно постановление, с което е наказан и настоящият жалбоподател за същото по време, място и обстоятелства около извършването на нарушението е наказан. От тук следват два невъзможни и недопустими извода. Първо, две лица едновременно да са извършили едно и също нарушение, което от правна и фактическа страна е невъзможно и недопустимо. И второ, в правния мир да съществуват два акта, касаещи едни и същи факти – глоба с фиш и наказателно постановление, и единствено различието в лицата да не води до недопустимост на тези актове поради нарушаване на принципа „ne bis in idem“. Затова не може да се приеме за безспорно и категорично доказано, че жалбоподателят е извършител на нарушението, още повече че оспорването на глобата с фиш е станало след като е приета за влязла в сила. Следователно по аргументите на администрацията оспорването следва да е сторено извън процесуалните срокове, което довежда и до недопустимост на последващо образуваното административнонаказателно производство именно въз основа на тази глоба с фиш.