Решение № 654 от 31.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110102227 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните по делото е постигната договореност ответното дружество „Т***”ЕООД да достави и продаде на ищеца „М***”ЕООД 400 тона пшеница реколта 2020 г., при договорена цена 260 лв./тон за цялото количество, в срок до 30.06.2020г. Сочи се, че ищцовото дружество заплатило изцяло договорената продажна цена авансово в размер на 104 000 лв. по издадени фактури, посочени в исковата молба. Ищецът заявява, че в договорения срок ответникът доставил и продал само 346,140 тона от договореното количество и не изпълнил задължението си за доставка и продажба на 53,860 тона пшеница на стойност 14003,60 лв. Ищецът счита, че ответникът дължи връщане на част от авансово платената цена в размер на 14003,60 лв., за която твърди, че не е изпълнил задължението си да продаде и достави на ищеца посоченото количество пшеница. Ищецът заявява, че за недоставената част от договореното количество пшеница е развалил договора за продажба, което разваляне твърди, че е направено с подаване на исковата молба по настоящото производство, поради което претендира връщане на процесната сума от 14003,60 лв. на отпаднало основание, на основание развален договор за продажба на 53,860 тона пшеница, реколта 2020 г., при цена 260лв./тон. Ищецът заявява, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 1793/2020 г. по описа на ВТРС, срещу която длъжникът подал възражение и заявителят предявил настоящия положителен установителен иск. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата 14003,60 лв., платена авансово и претендирана за връщане на отпаднало основание – развален договор за продажба на пшеница за 53,860 тона, за която сума е издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че действително е налице сключен между страните договор за продажба на пшеница реколта 2020г. – 400 тона, но уговорката била окончателното плащане да се извърши по действащи към момента на издаване на окончателните фактури (31.07.2020 г.) цени по 330 лв. без ДДС на тон. Сочи се, че договорът между страните не е развалян и според ответника ищецът не 1 може да иска връщане на авансово дадена цена. Ответникът заявява, че не е доставил остатъка от 53,860 тона, защото ищецът отказвал да заплати количествата по пазарни цени към 31.07.2020 г. Сочи, че количеството пшеница е в склада на ответника и при изпълнение на договора ще бъде доставено на ищеца. Отправя искане за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата общо 24 900 лв., претендирани по фактури № 229/31.07.2020 г. и № 228/31.07.2020 г., издадени по договор за продажба на 400т. пшеница, реколта 2020г.

Ищецът по насрещния иск твърди, че горепосочените фактури представляват разликата в незаплатената стойност на доставеното количество пшеница по процесния договор за продажба на пшеница, като твърди, че договорената цена е по 330 лв./тон, а ответникът по насрещния иск е заплатил по 260 лв./тон доставеното количество. Отправя искане за осъждане на ответника да заплати сумата 24 900 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на насрещния иск, в който насрещната искова претенция е оспорена като неоснователна по съображения изложени в отговора. Сочи се, че между страните съществуват трайни търговски отношения и писмени договори от предходни години. Сочи се, че за 2020 г. ответникът по насрещния иск изготвил и предал за подпис на ищеца по насрещния иск договор, в който изрично е посочено, че „цената се счита окончателна, предназначена за купувача по договора и не подлежи на промяна”, както е била практиката от предходни години, но продавачът не върнал подписан от него договор за 2020 г.

Ответникът по насрещния иск заявява, че били издадени фактури, посочени в отговора по насрещния иск, които са платени от него. Ответникът по насрещния иск счита, че тези две фактури от месец март 2020г. представляват писмена договорка между страните относно съдържанието на сключения между тях договор и че ищецът по насрещния иск се е съгласил с условията на продажбата. Ответникът по насрещния иск оспорва страните да са договаряли по-висока цена от авансово платената. Отправя искане за отхвърляне на насрещния иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена фактура №*** на стойност 52 000лв., като основание във фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. аванс, за количество 200т. при единична цена 260лв. на тон без ДДС. Получател по фактурата е „М***”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.

По делото е представена фактура №***. на стойност 52 000лв., като основание във фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. аванс, за количество 200т. при единична цена 260лв. на тон без ДДС. Получател по фактурата е „М***”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.

С платежно нареждане от 10.03.2020г. „М***”ЕООД е направил банков превод на сумата 52000лв. по банкова сметка на „Т***”ЕООД, с основание „плащане по фактура №****.”

С платежно нареждане от 16.03.2020г. „М***”ЕООД е направил банков превод на сумата 52000лв. по банкова сметка на „Т***”ЕООД, с основание „плащане по фактура №***.”

По делото са представени стокови разписки, издадени в периода 26.06.2020г.04.07.2020г. за доставена пшеница реколта 2020г. за количество общо 346,140т.

2

По делото е представена от ответника фактура №****. на стойност 14000лв., като основание във фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. приспадане на аванс по фактура 223/16.03.2020г., за количество 200т. при единична цена 330лв. на тон без ДДС.

Получател по фактурата е „М***”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.

По делото е представена фактура №***. на стойност 14000лв., като основание във фактурата е посочено „пшеница реколта 2020г. приспадане на аванс по фактура ****., за количество 200т. при единична цена 330лв. на тон без ДДС. Получател по фактурата е „М****”ЕООД, а доставчик „Т***”ЕООД.

По делото са представени договори за покупко-продажба на бъдеща реколта от 24.04.2018г. и от 14.11.2018г., сключени между *****. В договорите е посочено, че продажната цена на продукцията, предмет на договора е окончателна, предназначена за купувача по договора, който се задължава да заплати уговорената цена за цялото количество в срок до 5 дни след вдигане на стоката. Към договорите са приложени и фактури за извършено плащане по тях.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г Г Б и Т Р Т.

Свидетелят Б, разпитан каза, че с ищцовото дружество се намират в тръговски отношения във връзка с продажба на зърно, което „М***” изкупува. Свидетелят заяви, че цените за изкупуване ги договарят в началото на годината, като това е окончателната цена, като при договаряне се плаща 100% авансово. Свидетелят Т, разпитан каза, че през 2020г. присъствал на разговори между управителите на „*****”, като в началото на годината договорили условията, при които ще работят през стопанската 2020г, във връзка със закупуване на пшеница. Свидетелят каза, че от ищцовата страна предложили на баща му, който е управителя на „Т****” да подпише договор, но той отказал, тъй като предишни години търпели загуби от договорената цена на пшеницата. Свидетелят заяви, че се договорили да се заплати авансово цена по 260 лв. на тон, като уговорката била, че стоката ще се фактурира спрямо 31 юли, когато цената е актуална. Свидетелят заяви, че разполагали с цялото договорено количество пшеница, но не го доставили окончателно, защото актулната цена била 330 лв. на тон и от страна на „М***” отказали да заплатят тази цена, поради което не им доставили количеството пшеница. Свидетелят каза, че не подписали писмен договор, защото постигнали устна договорка. За предходни години уговорената първоначално цена била окончателна, защото подписвали договор.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в счетоводството на „М***” счетоводно отражение са намерили следните фактури, издадени от „Т***” -фактура *****г., които са намерили отражение и в счетоводството на „Т***”ЕООД. В заключението е посочено, че в счетоводството на „Т***т” са намерили отражение и следните две фактури №228 и 229 от **** които не са отразени в счетоводството на „М***”. Вещото лице е констатирало, че от страна на „М***” са заплатени фактури **** на стойност общо 104000лв., като доставеното количество пшеница от „Т***” е 346 140 кг. Във водената от „Т***” отчетност е фактурирано доставено 3 количество пшеница на стойност 400 000т. Вещото лице е посочило, че средната пазарна цена на пшеница реколта 2020г. към месец март 2020г. се определя в размер на 300лв. на тон, а към месец юли 2020г.-330лв. на тон. В заключението е посочено, че в счетоводството на „Т****” през периода 01.03.2020г.-31.07.2020г са заприходени 560 000т. пшеница, а към 31.07.2020г. по счетоводни данни наличната пшеница е в размер на 229 000т.

На 05.08.2020г. „М****” ЕООД подал до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против „Т***”ЕООД. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д.№1793/2020г. на Великотърновски районен съд против длъжника „Т****”ЕООД за заплащане на сумата от 14003.60 лева - авансово платена сума за непродадени и недоставени 53860 кг. пшеница реколта 2020 г. по фактури за авансово плащане - Ф-ра ***** от 16.03.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото.

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и след дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.

Разгледан по същество същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.

Съображенията за това са следните:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Предмет на исковата претенция по първоначалния иск е връщане на сума, която се претендира на отпаднало основание-развален договор за продажба на 53,860т. пшеница, която не е доставена.

Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55 и в трите хипотези изисква предаване, съответно 4 получаване на нещо, като в третата хипотеза при самото получаване е налице основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, но в последствие основанието, на което е получено въпросното благо е отпаднало.