Определение № 611 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. София, 24.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600760 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по жалба на инспектор М. М., процесуален представител на началника на Затвора София, срещу определение на СГС, НО, 25 –ти състав, от 28.05.2025г., по нчд № 2981/25, с което съдът на основание чл. 70 НК е освободил условно предсрочно осъдения С. Й. Б., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено по нчд № 5057/2024 на СГС, определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието и наложил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в определения изпитателен срок.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и необосновано и моли да бъде отменено по подробно изложени съображения. Основно, намира за погрешен и в противоречие с доказателствата изводът на съда, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Прави оплакване и за избирателен подход на съда към доказателствата, доколкото взема предвид само доклад на инспектор социална дейност, но не отчита останалите становища на администрацията на Затвора, които сочат на незавършен процес на поправяне и превъзпитание на осъдения. Прави искане за отмяна на обжалваното определение.

Съдът, като прецени доводите на жалбата и доказателствата по делото, прие следното:

Жалбата е подаден в срок, от правоимащ субект и е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. Определението е правилно и обосновано.

1

Въззивната инстанция не се съгласява с доводите на жалбата, че не са налице доказателства за поправяне на осъденото лице. Обратните доводи на първостепенния съд са верни и се споделят напълно. При постановяване на определението съдът не е допуснал процесуални нарушения, в частност, сведени до игнориране на доказателствен материал.

Видно от материалите по делото, и както правилно първостепенният съд е приел, източници за фактите от значение за преценка приложение на закона по чл. 70 НК са: становище на и.ф. началника на Затвора София, доклад ИСДВР от 17.04.2025г., план на изпълнение на присъдата, справки за изтърпяване на наказанието, доклад ИСДВР от 23.05.2025г., експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние, доклад за пробационен надзор изх. дата, 27.05.2025г., документи от затворническо досие.

От данните по делото става ясно, че С. Б. изтърпява наказание две години „лишаване от свобода“, наложено му с Решение № 542 от 18.09.2024г., на СГС по нчд № 5057/24, с което в производство по реда на чл.

12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, е призната и приета за изпълнение присъда № 125 HV 58/24а на Областния съд за наказателни дела Виена, РАвстрия, постановена на 01.07.2024г.,в сила от същата дата, с която С. Б. е признат за виновен и осъден за общо две престъпления представляващи противозаконно присвояване чрез взлом по пар. 127, 129, ал. 1, т. 4, пар. 130, ал. 1, първи случай, ал. 2, втори случай от НК на Република Австрия, на които престъпления съответства престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 , пр. 2, и т. 5 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК на Република България. Съдът определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

Фактите на деянията, за които С. Й. Б. е осъден са: На 05.04.2024г. в гр.

Виена, Австрия, по занятие в съзнателно и умишлено сътрудничество като съизвършител с В. Й. Б., чрез използване на т.нар. „кодограф“, отварял автомобили с кодовия апарат, претърсвал ги и вземал пари в брой, с намерение противозаконно да се обогатят. От един автомобил са взети 305 евро, а от други четири – се опитали да отнемат, но не е имало пари или подходящи за присвояване вещи.

Наказанието е с начало на изтърпяване 05.04.2024г.

Към 28.05.2025г. С. Б. е изтърпял фактически от наказанието - 1 година, 1 месец и 23 дни, от работа – 1 месец и 21 дни, всичко 1 година, 3 месеца и 14 дни, с остатък – 8 месеца и 16 дни. Верен е изводът на първостепенният съд, че това обуславя първата предпоставка на закона на чл. 70, ал. 1 НК, а именно осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наказанието.

Верен е и следващият извод на съда - че е налице втората предпоставка 2 на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Такива доказателства се съдържат убедително в доказателствената маса при нейната съвкупна, а не изолирана оценка.

Вярно е, от една страна, че и.ф. началникът на Затвора София дава отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване на осъдения, тъй като оценката на риска от рецидив не е намалена, оценката на риска от вреди за обществото е в средни стойности и не е изпълнена прогресивната система на наказанията.

Това отрицателно становище обаче следва да се интерпретира в системата му с другите данни за личността на осъдения, и които говорят за определени специфики на личността и поведението на осъдения, позволяващи извод, че са налице доказателства за поправянето му.

Съгласно доклад ИСДВР от 17.04.2025г. за осъдения няма данни за ранна девиация и криминализация. Осъденият е за първи път в място за лишаване от свобода. Разпределен е в ЗООТ „Казичене“ на 03.12.2024г. Има дължимото поведение в затвора като спазва дисциплинарните правила. Работил е като общ работник в обекти извън затворническото общежитие Казичене и се справя добре с възложените му задачи. Проявява отговорност при изпълнението им. Не са му налагани дисциплинарни наказания. Награждаван е веднъж.

Отрицателното становище на и.ф. началника на затвора е, освен друго, и поради непроменената стойност от риск от рецидив за осъдения. Следва да се отбележи обаче, че оценката на риска от рецидив, съгласно доклада ИСДВР, направена още като първоначална, показва ниски стойности - 39 т., поради което липсата на намаляване не следва да се разглежда негативно за осъдения.

Набелязаните в доклада на ИСДВР дефицити у осъдения също не следва да се интерпретират негативно и като пречка за условното предсрочно освобождаване. До този извод се стига най-вече при съпоставяне на тези констатации с наблюденията на актуалната експертна психологическа оценка за осъдения, при което съпоставяне не може да се състави дефинитивен извод за налични дефицитни зони, такива каквито докладът ИСДВР застъпва.

Посочва се в доклада ИСДВР от 17.04.2025г, че дефицитните зони са: осъденият не приема отговорност за деянието, има частична мотивация за промяна на криминално поведение и са налице неустойчиви криминални нагласи. Не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин. Не осъзнава последствията от действията си. Постига целите си с деликт в поведението. Рискът от вреди е все още среден за обществото, среден за лишения от свобода. Не е изпълнена прогресивната система на наказанията и становището е, че корекционната работа следва да продължи.

Изготвеният пробационен доклад повтаря констатациите на доклада ИСДВР.

От допълнително изисканата от първостепенния съд експертна психологическа оценка за осъдения обаче се установява много по – 3 задълбочено изследване на действителното му положение като лишен от свобода, на неговата личност и поведение за целите на преценката налице ли са доказателства за поправяне по смисъла на чл. 70 НК.

Експертната оценка на актуалното психологическо и емоционално състояние на лишения от свобода С. Б. от 22.05.2025г., изготвена от инспектор-психолог, е изготвена въз основа на няколко източника и методики – психодиагностично интервю, интегрирана система за диференцирано психологическо изследване, утвърдени от ГДИН, данни от затворническото досие и картон за лишения от свобода.

Съгласно тази оценка осъденият е израснал в условия на адекватен родителски контрол и педагогическа ангажираност. На тази база са развити добра морална регулация и ценностна система, релевантна на утвърдените норми в обществото. Не се констатира проблемно поведение в детско – юношеска възраст.

Осъденият има дължимо поведение в рамките на затвора. Уважителен към служители, неконфликтен и съдействащ при нужда. Не е имал демонстративно-протестни прояви, нито е изразявал неоснователни претенции и изисквания. По отношение на надзора и корекционната дейност поведенчески е последователен, което се подкрепя и от липсата на наложени дисциплинарни наказания. Показва зачитане правата на другите и уважително отношение към затворническата администрация, т.е. способен е да възприема авторитети и норми. Трудово ангажиран на външен обект с външно нощуване, което силно намалява негативните последици от влиянието на затворническата общност. Няма агресивна готовност, няма враждебни нагласи и проблеми с овладяване на гнева. Има стабилен контрол над импулсите, емоционална зрялост.

Обратно на становището на ИСДВР, че осъденият не приема отговорност за деянието, има частична мотивация за промяна на криминално поведение и са налице неустойчиви криминални нагласи, както и че рискът от вреди за обществото продължава да е среден, експертната оценка е, че отношението на осъдения към правонарушението може да се дефинира като отхвърлящо. Осъденият рационализира действията си при налични стабилни изградени самооправдателни механизми, които целят да намалят чувството за вина и срам и да балансира самооценката. Изпитването на вина и срам се разглежда от настоящата инстанция като критично отношение на осъдения към извършеното от него и е показател за правилни морално – етични ценности. Изводът се потвърждава от позицията на осъдения в последна дума в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, в която е изразил съжаление за случилото се.

Също, според експертната оценка, осъденият осъзнава ресурсите и възможностите си и на база на миналия опит е способен да се учи от грешките си, което според настоящия съд говори за достатъчно променено и развито правно съзнание и правилна социална нагласа.

4

Съгласно експертната оценка, криминалното поведение на осъдения е ситуационно обусловено, тъй като не се откриват антисоциални поведенчески характеристики. Наблюдава се насоченост към просоциално поведение. Набелязва се все пак относителен недостатък в този процес – че характерните за осъдения защитни механизми, рационализация и изтласкване могат да доведат до намиране на външни оправдания за конкретни действия или да минимизират проблема, така и последиците от неподходящо решение.

Това обаче, на фона на констатацията на експертната оценка, че за осъдения се регистрират много ниски стойности на криминогенния риск при приложението на Интегрираната система за диференцирано психологическо изследване на лишените от свобода, която оценява техните криминогенни нужди, не следва да носи особени негативни последици за осъдения С. Б., и в частност да е пречка за условно предсрочно освобождаване.

По-натам, експертната оценка дава заключение за силните страни на осъдения, които обезпечават успешната ресоциализация - че е неосъждан и е без прояви на девиантно поведение в юношеството, че притежава трудови навици и умения, има устойчива трудова мотивация и професионална квалификация. В местата за лишаване от свобода проявява изпълнителност.

Има умения за поддържане и запазване на дълбочинни емоционални взаимоотношения, съхранени хармонични контакти със семейство и близки.

Наличие на хоби и интереси, които осмислят свободното време и носят усещане за удовлетворение. Няма данни за зависимост от алкохол и наркотични вещества. Не изразява позитивни нагласи към правонарушения и към начин на живот, който да предполага престъпна дейност. Не е демонстрирал негативно отношение към извършвана корекционна работа.

Няма данни за устойчиво антисоциално поведение. Организиран, методичен, с адекватно целеполагане, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.