Решение № 246 от 11.06.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Габрово, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г.ева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20254210100296 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. С. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********". № 3а, чрез адв. Г. И. Н.- АК Габрово, адрес за призоваване и съобщения гр. Габрово, обл. Габрово, бул. „Априлов"; № 26; вх. „А"; ПРОТИВ „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията", № 4-6; представлявано от Т. Вълчев, в качеството и на управител.

Правно основание - чл. 124, ал. 1 от ГПК; цена на иска: 4093,06 лв.

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: цит. "При извършена справка в БНБ - Централен кредитен регистър с per. № БНБ104/959/16.08.2024г„ доверителят ми установява, че е регистриран като задлъжняло лице към ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, по кредит с регистрация като EOSDP000000001403919, и задължение от 3179.00 лв. главница и 1160.00 лв. такси и др. разходи.

Доколкото Т. С. не е уведомяван за извършвани прехвърляния на негови вземания, бе провокиран да се обърне към ответника с цел да получи информация за вписаните в ЦКР задължения с нарочен имейл от 05.02.2025г., като направи и изрично възражение за погасяване по давност на посочените кредитни задължения.

1

В отговор на същия ответника официално ответника ни уведоми с Писмо изх. № СТМТ/2025/02/00021 - out, и посочи, че във връзка с нашето запитване и е извършена справка и считат, че доверителят ми е страна по Договор за кредит овърдрафт от 26.11.2007г. сключен с „Първа инвестиционна банка" АД, като на 14.11.2016г. е бил сключен договор за цесия между „Първа инвестиционна банка" АД (цедент) и „ЕОС Матрикс" ООД (цесионер).

С цитирания договор за цесия задължението по гореописания Договор за кредит е цедирано на цесионера „ЕОС Матрикс" ООД и считано от 14.11.2016г., кредитор по задължението се явявачо именно ответното дружество.

Посочено е, че към 10.02.2025г. непогасеният размер на задължението, възлиза на сумата от 4 093.06 лв.

По отношение на направеното от нас възражение за погасяване по давност на задължението ответника отказва да я приложи и ни насочи към „съответния" граждански съд.

На първо място твърдим, че праводателя на ответника „Първа инвестиционна банка" АД. а и ответника „ЕОС Файнънс" ООД, не са изпълнили задължението си да уведомят на оси. чл.

99. ал. 4 от ЗЗД, длъжника Т. Н., поради което и само на това основание считаме, че същия не дължи процесната сума на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

Очевидно от месец ноември 2016г. до настоящият момент е изтекъл период, по- дълъг от 15 години, какъвто е срокът на общата погасителна давност. В тази връзка твърдим, че са налице предпоставките на чл. 124. ал. 1 от ГПК вр. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. поради което молим съдът да постанови решение, с което ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че доверителят ми не дължи сумата в размер на 4093,06 лв., придобита от ответника чрез Договор за цесия от 14.11.2010г. от „Първа инвестиционна банка" АД. към ЕОС Файнънс ООД, с който е прехвърлен Договор за овърдрафт от 26.11,2007г. сключен между доверителят ми Т. Н. и банката.

Съгласно представената предоставеното писмо от ответника Писмо изх. № СТМТ/2025/02/00021 out, и от Справката за кредитната задлъжнялост на БНБ - Централен кредитен регистър с per. № БНБ- 104/959/16.08.2024г„ претенцията на ответника произтича ог договор за кредит с кредитна институция. По отношение на вземанията по договори за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012г. на ВКС по гр. д. № 523/2011г., III г. о., ГК. постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи. че е приложим общият петгодишен давностен срок. По отношение на претенцията за договорна лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок. ОСОБЕНО ИСКАНЕ: Моля, настоящия спор да бъде разгледан от PC Габрово, на основание чл. 113 от ГПК. тъй като доверителят ми има качеството на „потребител", по отношение на когото се прилага специалната разпоредба закона. Именно в това правоотношение Т. Н., безспорно има качество потребител по см. на пар. 13 от ДР на ЗЗП. Съгласно циг. разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице. което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице. което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Считаме, че потребител по договор за финансова услуга, какъвто е очевидно доверителят ми - ищец, претендиращ защита срещу изпълнението основано на този договор, независимо от избрания способ /чрез отрицателен установителен иск/, може да се ползва от особената местна подсъдност. Съгласно общите 2 принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена засилена зашита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на nap. 1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези. които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/.

Поради това. с оглед качеството на доверителят ми - ищец и изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи основание на иска, същият води иска именно в качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13. т.1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Прехвърлянето на вземането по договора за кредит на трего лице - небанкова институция не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. упражнено с предявяване на иска пред Габровски районен съд, в чийто район се намира постоянният адрес на ищеца."

ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС

МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375; ЧЕ Т. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.

„**********" № 3а НЕ ДЪЛЖИ сумата от 4093,06 лв. (четири хиляди и деветдесет и три лева и шест стотинки) лева, придобита от ответника чрез Договор за цесия от 14.11.2016г. от „Първа инвестиционна банка" АД, към „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. по Договор за овърдрафт от 26.11.2007г. със заемател Т. С. Н., ЕГН **********. и заемодател „Първа инвестиционна банка" АД; и да бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНАТА СТРАНА взема следното становище в писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК: цит. "Процесното задължение произтича от Договор за овърдрафт от 26.11.2007г. сключен между Т. С. Н. и „Първа инвестиционна банка" АД. Вземането е прехвърлено на „ЕОС Матрикс" ЕООД на дата 14.11.2016 г., съгласно сключен договор за цесия между „Първа инвестиционна банка" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД. Относно уведомяването на длъжника и направеното от него възражение, моля да имате предвид, че считаме длъжникът за уведомен, предвид представената жалба и кореспонденция до „ЕОС Матрикс" ЕООД.

Също така, самото уведомяване не влияе на валидността на извършената цесия сама по себе си, както и на валидността на договорното отношение. Уведомяването на длъжника има значение единствено за изпълнението от страна на длъжника, за да знае той към кой конкретно трябва да изпълни. В тази връзка, моля да имате предвид и съдебната практика на ВКС, а именно Решение № 209/28.11.2018 г. по т.д.2530/2017 г. на пъво ТО на ВКС, според което факта на уведомяването „не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдия изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорността за погасяването му." За пълнота моля да имате предвид, че съгласно съдебната практика /Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО/ поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато уведомление, приложено към исковата молба на цесионера /в случая представено с писмения отговор/ е достигнало до длъжника с връчването на същата. Уведомяването на длъжника с връчване на писмения отговор и приложенията към него съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.

3

99, ал.З от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД като това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.З от ГПК. В настоящия случай, на базата на изрично пълномощно, предоставено от цедента „Първа инвестиционна банка" АД, „ЕОС Матрикс" ЕООД може да уведомява длъжника за прехвърляне на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл е и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр. о. С оглед на това и предвид наличието на приложено към отговора на исковата молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цесионера, за което същият е надлежно упълномощен от цедента, неоснователно се явява направеното възражение за ненадлежно извършено уведомяване за прехвърляне на вземането по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Относно допустимостта на иска: Следва да се има предвид,че поради незипълнение на поетите задължения по договор за овърдрафт от 26.11.2007 г. е инициирано заповедно производство от първоначалния кредитор и е издаден Изпълнителен лист от 13.01.2010 г. по ЧГД № 32/2010 г. по опис на PC Габрово, въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на дело № 144/2010 г. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова- Василева, с per. номер 734 при КЧСИ, по което длъжникът е получил заповед за изпълнение и не я е обжалвал, поради което същата е влязла в законна сила, поради следните причини; На първо място, влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо за съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички присъщи на решението последици - установително действие, изпълнителна сила, непререшаемост и стабилитет. Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които са настъпили към момента на формирането й. Друга нейна съставка е непререшаемост на спора. Затова СПН е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Законът не допуска да се създадат две или повече процесуални правоотношения, когато спорът може да бъде разрешен само в един процес, като именно процесуалните норми като чл. 12 ГПК и чл. 130 от ГПК, препятстващи воденето на успоредни /паралелни/ производства, или иницииране на нови производства между същите страни за същото спорно право, при наличие на вече влезли в сила съдебни актове, които са го разрешили и има формирана СПН по спорния въпрос, са израз на волята на законодателя за противопоставянето на злоупотребата с права. Предявяването на иск по общия ред на чл.

124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо и поради липса на правен интерес в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл.

424 ГПК. В този смисъл са: Определение № 278 от 19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г., I т. о. на ВКС, Определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на II т. о. на ВКС, Определение №335/27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 311/2012 г. I г. о. на ВКС, Определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на II т. о. на ВКС, Определение №258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на I т. о. на ВКС, Определение №824/30.12.2011 г. по т. д. № 181 /2011 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 117/11.02.2013 г. по ч. т. д. № 1004/2013 г. на II т. о. на ВКС и др. В настоящия иск ищецът иска установяване на недължимост на задължение, възникнало на основата на договор за кредит, което обаче вече е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ЧГД 32/2010 г. по опис на PC Габрово. В този смисъл е необходимо да се отбележи, че извън хипотезите на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК е недопустим друг иск за оспорване на вземане, което е установено с влязла в сила заповед за изпълнение не само поради невъзможността за пререшаемост на спора с оглед правилото на чл. 299 ГПК, но и поради преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо. В случай, че приемете искът за допустим, то оспоравам същия, като го считам за неоснователен и недоказан по 4 аргументи, подробно развити по-долу. В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство- подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по реда и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или пред въззивния съд, на основанията и в срока, визирани в разпоредбата на чл. 423 ГПК, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. При липса на възражение в срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта влиза в сила, с което се преклудират фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността на породилото го основание. Предвид оспорването на длъжника, базирано изцяло на изтекла давност по отношение на вземането, произтичащо от договора за кредит от 26.11.2007 г., считам искът за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като със заповедта за изпълнение по ЧГД 32/2010 г. е установено вземането и вече същото се дължи на друго основание, а именно заповед за изпълнение и издаден ИЛ, въз основа на него. Заповедта е влязла в сила и възражения спрямо вземнаето, произтичащо от договора за кредит, са преклудирани.