Акт № 67 от 29.10.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Свищов, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Административно наказателно дело № 20264150200194 по описа за 2026 година Жалба срещу НП № 04-2600103/16.07.2026г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В.Търново.

Съдът е сезиран с жалба от „З.“ ЕООД, гр.Свищов, представлявано от Т.Т.Г. против НП № 04-26000103/16.07.2026г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 767,00 евро. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, без конкретика. Цитират чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото, които били нарушени при определяне на имуществената санкция. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, изпратено е писмено становище от адв.Р. П..

Въззиваемата страна - се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт М.К.. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 04- 2600103 от 11.05.2026 г. с актосъставител Д. А. А. на длъжност главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново в присъствието на свидетелите И. Б. и Н. Н..

АУАН е съставен в присъствието на Т.Г.Т. , представляваща „З.“ ЕООД гр.Свищов. В законоустановения срок е подадено писмено възражение срещу съставения АУАН , в което се заявява, че дружеството е в затруднено финансово положение, налице е обективна невъзможност за изплащане на заплатите и моли да се удължи срока за изпълнение на предписанията до 30.09.2026г.Тази жалба е отхвърлена.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

В НП се приема за установено, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода 20.04.2026г. - 11.05.2026 г. по документи от Дирекция "Инспекция по труда ", град Велико Търново във връзка с осъществяването на последващ контрол на работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ „З.“ ЕООД , гр.Свищов е установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка, изразяваща се в задължително за изпълнение предписание под № 3 дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с протокол за извършена проверка № ПР2608318 от 17.03.2026г. на Дирекция "Инспекция по труда", град Велико Търново, и гласящо: "3. На основание чл. 128 т.2 от КТ работодателят да изплати на В.Н.Е., В.К.Т., Е.Й.С., М.О.В. и Р.Й.Г., начисленото във ведомост за заплати и не е изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2025 г., като изплащането да се извърши по установения в чл.270 ал.4 от КТ ред- чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника. Срок за изпълнение: 7.04.2026 г." С протокола за извършена проверка № ПР2608318 от 17.03.2026г. на Дирекция "Инспекция по труда", град Велико Търново спрямо работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ „З.“ ЕООД , гр.Свищов са приложени принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 404, ал. 1 т.

12 от КТ, изразяващи се в дадени предписания от т. 1 до т.12, включително, задължителни за изпълнение. За изпълнението на приложените принудителни 2 административни мерки, в т.ч. и тази под № 3, чрез призовка по АПК на ДИТ, гр. В. Търново от работодателя са изискани писмени доказателства.

Документи, удостоверяващи изплащането начисленото във ведомости за заплати за месец ноември 2025г. трудово възнаграждение , не са представени.

От събраните в хода на производството писмени доказателства, сред които са и ведомости за заплати, е видно, че начислените трудови възнаграждения за някои от месеците посочени в предписанието са изплатени частично на някои от лицата, както е видно, че начислените във ведомости за заплати трудови възнаграждения на други работници и служители не са изплатени, какъвто е конкретният случай на В.Н.Е., В.К.Т., Е.Й.С., М.О.В. и Р.Й.Г..

Платежни документи, удостоверяващи изплащането на начисленото трудово възнаграждение, не са представени. Следователно, след като не е изплатил начислените във ведомост за заплати трудови възнаграждения, както и обезщетения на всички лица, полагали труд през горепосочените месеци на 2025 година, чиито трудови правоотношения са прекратени, работодателят не е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание , дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2608318 от 17.03.2026г. на Д "ИТ", град Велико Търново в определеният срок за изпълнение- 7.04.2026г.

При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, във вр. с чл.

404, ал. 1, т. 12 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал.

1 от КТ, е наложена "Имуществена санкция" в размер на 767,00 евро.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове, не страдат от реквизитни недостатъци.

Съдът счита, че административно наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН. В обстоятелствената част както на АУАН така и на обжалваното НП се излага непротиворечива фактология, която е в достатъчна степен ясна, и позволява да се направи положителен извод за всички елементи от обективната страна на деянията.

Съдът счита, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното 3 наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена. Тя се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Гласните доказателства събрани, чрез разпит на свидетелите - актосъставител А. и свидетели по акта Н. Н., изцяло потвърждават приетата за установена фактология.

Съдът не приема възражението на жалбоподателя за липса на надлежно описание на обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение.

Както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП, достатъчно подробно е отразена приетата за установена фактическата обстановка, описан е повода, характера и съдържанието на даденото задължително предписание, както и срока, в който е следвало да се изпълни, както и установените при проверката фактически обстоятелства. Описанието е в достатъчна степен подробно за да може да се направи извод за съставомерните от фактическа страна обстоятелства.

Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил приложимата материална разпоредба, като е приел, че е налице нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, а именно неизпълнение на приложена принудителна административна мярка, тази под № 3 от протокол № ПР2608318 от 17.03.2026г. на ДИТ, гр. Велико Търново, дадена на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекс на труда КТ/, по силата на която работодателят е бил задължен от контролните органи в срок до 7.04.2026 година да изплати на поименно изброени лица-В.Н.Е., В.К.Т., Е.Й.С., М.О.В. и Р.Й.Г., начисленото във ведомости за заплати за месец ноември 2025г. трудово възнаграждение, както и на другите лица, полагали труд през горепосочените месеци, чиито трудови правоотношения са прекратени. Нарушението е осъществено с бездействие, предвид което същото е реализирано с изтичане на срока по даденото предписание, а именно на следващия ден - 8.04.2026 г.

В конкретния случай субект на административнонаказателно санкциониране е юридическато лице, чиято отговорност е безвиновна и поради тази причина не се изследва съществуването на умисъл или непредпазливост при реализиране на правонарушението, а само осъществяване на признаците на деянието от обективна страна.

Административното нарушение сочи за неизпълнение на въведени 4 нормативи, касаещи охрана на значими обществени отношения-осигуряването на заплащане на престирания труд от работника. Предвид конкретиката на случая, съдът намира че няма основание за прилагането на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ. Прилагането на чл.28 от ЗАНН / което е изключено от чл.415в от КТ е изрично поискано, но настоящия казус не може да се отнесе към тази норма. В случай, че нарушителят отстрани незабавно нарушението може да се ползва от облекчената наказуемост, но тук няма данни за това.

Правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба - чл.

415, ал. 1 от КТ, като наложената имуществена санкция е в предвидения от закона минимален размер, поради което не подлежи на изменение.

В случая предвидената санкция в чл.415 ал.1 от КТ е в размер от 1500 лева до 10000 лева. Съгласно Закона за въвеждане на еврото в РБългария , предвидената санкция е преизчислена на 767,00 евро, което е равностойност на 1500,12 лева. В тази връзка възраженията на представителя на жалбоподателя за неправилно приложение на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Р България са неоснователни.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед иЗ.да на спора и изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган в негова полза следва да се присъдят разноски. Направено е своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 27е, изр. 2 от НЗПП.

При определянето му следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че делото се характеризира със средна фактическа и правна сложност, в проведеното единствено съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган е взел участие, като по делото са приложени множество писмени доказателства и е извършен разпит на свидетели. Не без значение е и размерът на наказанието, което е било наложено с обжалваното наказателно постановление, предопределящ материалния интерес на делото. При тези обстоятелства съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“ в размер на 70,00 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-

2600103/16.07.2026г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Велико Търново, с което на „З.“ ЕООД, с ЕИК ********, с адрес на управление гр.Свищов, Западна индустриална зона гр.Свищов, представлявано от Т.Т.Г.- управител за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на основание чл.

416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 767,00 евро.

ОСЪЖДА „З.“ ЕООД, с ЕИК ********, с адрес на управление гр.Свищов, Западна индустриална зона гр.Свищов, представлявано от Т.Т.Г.- управител да заплати на ИА "Главна инспекция по труда" със седалище в ******************** сумата от 70,00 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дН. срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 6