Решение № 139 от 05.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600290 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г. П., сл. защитник на подс. Г. З. И., срещу присъда № 41/23.05.2024 г. по н.о.х.д. № 945/24 г. по описа на ОС-Пловдив, с която при условията на чл.

58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК И. е осъден на шест години лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29 НК, приспаднато е предварителното му задържане и са му възложени разноските.

Жалбата е своевременно депозирана. С нея е заявено недоволство от санкционната част на присъдата, като се набляга на смекчаващите обстоятелства и се настоява за извод, че обосновавали 5-годишния минимум на наказанието лишаване от свобода. В този смисъл се претендира за изменение на присъдата.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив оформи становище за неоснователност на жалбата. Подчерта изобилието от отегчаващи обстоятелства, които според него били преценени ведно със смекчаващите и довели до избор на справедливо наказание. В този смисъл поиска потвърждаване на присъдата.

Служебният защитник на подсъдимия адв. П. потвърди и допълнително обоснова претенцията за намаляване срока на лишаването от свобода.

1

Подсъдимият се присъедини към искането за изменение на присъдата в този смисъл, като обърна внимание, че инкриминираният грабеж бил първият, който извършвал.

По делото не са конституирани акцесорни страни.

Апелативният съд гр. Пловдив, след като обсъди събраните доказателства, прецени доводите и съображенията на страните и провери служебно правилността на присъдата, прие жалбата за неоснователна:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Въз основа на събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и на експертизите (подробно изброени в първоинстанционните мотиви) ПлОС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. З. И. е роден на * г. в гр. * и живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Има основно образование. Не работи. Не е женен. Осъждан е за серия имуществени посегателства, с които осигурявал доходите си. Периодично пребивавал в пенитенциарни заведения, като след изтърпяване на поредно наказание лишаване от свобода извършвал поредно престъпление.

Значение за правната квалификация на долуописаното престъпление имат следните осъждания на И.:

- по НОХД № 1673/2018 г. по описа на ПРС е осъден за престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, като с влязъл в сила на 30.05.2018 г. съдебен акт му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години;

- по НОХД № 2268/2018 г. по описа на същия съд е осъден за престъпление по чл.

195, ал. 1 от НК, като с влязъл в сила на 01.10.2018 г. съдебен акт му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода“ за срок от 1 година;

- по НОХД № 7658/2019 г. по описа на същия съд е осъден за престъпление по чл.

195, ал. 1 от НК, като с влязъл в сила на 15.02.2020 г. съдебен акт му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Трите наказания са групирани, като И. е понесъл общо най-тежко наказание, а именно една година лишаване от свобода. Изтърпял го е на 28.11.2019 г.

- по НОХД № 4666/2020 г. по описа на ПРС е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, като с влязъл в сила на 19.08.2020 г. съдебен акт му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което изтърпял на 18.12.2020 г.;

- по НОХД № 3740/2021г. по описа на ПРС е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, като с влязъл в сила на 14.06.2021г. съдебен акт му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяно на 03.02.2022 г.;

- по НОХД № 3208/2022 г. по описа на същия съд е осъден за престъпления по чл.

2

196, ал. 1, т. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 5 от НК, като с влязъл в сила на 14.06.2022 г. съдебен акт му е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 9 месеца

- по НОХД № 3473/2022 г. по описа на ПРС е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, като с влязъл в сила на 07.10.2022 г. съдебен акт му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца.

Наказанията по последниете д в е наказателни дела са групирани, като на И. е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 9 месеца, което е изтърпяно на 17.11.2023 г.

На 17.01.2024г. преди обяд подсъдимият напуснал дома си на ул. ”*” № *, ет. *, ап. * и се отправил към централната част на града. Възнамерявал да открадне нещо, за да си набави пари. Обикалял жилищния квартал в района на ул. “*“ и търсел подходящ обект.

Около обяд на същата дата 87-годишната св. Л. Д. посетила находящия се на споменатата улица пощенски клон, където изтеглила сумата от 126 лв. Поставила парите в джоба на панталона си и тръгнала към дома си. Носела и портмоне в десния външен джоб на връхната си дреха, в което се намирали личната й карта, картата за пазаруване в магазин „*" и пари настойност 160 лв. - 2 банкноти по 50 лв., няколко банкноти от 20 и 10 лв. и два лева на монети.

Около 12.15 часа свидетелката с е намирала в задблоковото пространство на жилищната сграда на №* на ул. „*“. По същото време подсъдимият, облечен с бяла връхна дреха, стигаща до средната част на краката му, сновял в това пространство. Забелязал възрастната жена и преценил, че може без затруднение да я ограби. Приближил с е откъм гърба й и я настигнал до паркиран лек автомобил. Притиснал я с ръцете и с тялото си към превозното средство. Св. Д. залитнала, а И. застанал пред нея и опитал да пребърка джобовете на якето й. Възрастната жена избутвала ръцете му и се дърпала. Мъжът преодолял съпротивата й, като я хванал за якето с ръце и я съборил на земята. Сетне й нанесъл удар със свит юмрук в ребрата, при което Д. усетила силна болка в областта на десните ребра.

В резултат на падането върху терена и последвалото насилие жертвата получила различни травматични увреждания в областта на гръдния кош, корема и крайниците контузия на гръдния кош със счупване на 6-то дясно ребро, контузия на корема, контузия на предмишницата и контузия на коляното.

Когато била съборена на земята (на лявата си страна), подсъдимият застанал върху нея и пребъркал джобовете на якето й. В десния намерил споменатото портмоне с 160-те лева. Взел го и се отдалечил.

За три-четири минути св. Д. успяла да се изправи на краката си. В този момент подсъдимият се върнал, подхвърлил й портмонето с находящите се в него монети на стойност 2 лв., лична карта и карта за пазаруване, след което напуснал района, отнасяйки банкнотите на стойност 160 лева.

3

Пострадалата прибрала останалите си вещи и подала сигнал за случилото се. Към 16.00 часа И. бил заловен и задържан за 24 часа със заповед за задържане по ЗМВР. Било организирано разпознаване от страна на Д., която успяла да го разпознае, тъй като била възприела лицето му по време на нападението.

Действията на двамата били заснети и от видеокамери на казино и игрална зала, записи от които били предадени в хода на разследването със съответните протоколи.

Същия ден Д. била приета в Клиниката по хирургия към УМБАЛ „*“ ЕАД, където престояла до 23.01.2024 г. Там били установени горепосочените причинени й от И. травматични увреждания и се наложило лечение.

Съгласно заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, на пострадалата Л. Д. били причинени контузия на гръдния кош със счупване на 6-то дясно ребро, контузия на корема, контузия на предмишницата и контузия на коляното, които в съвкупност довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с продължителност около 13-16 дни при правилно протичащ оздравителен процес.

Видеотехническата експертиза на представените за изследване видеозаписи проследява движението и действията на лица, които преминават през зрителното поле на записващите видеокамери, условно обозначени като лице 1 и лице 2. Заключението съдържа увеличени фрагменти от кадрите, отразяващи съприкосновение между двете. Посочено е, че кадрите са ограничено годни за извършване на лицево-идентификационно изследване.

Оформен е изводът, че е вероятно заснетото във видеозаписите лице № 2 да е подсъдимият И..

*

Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са базирани на досъдебните доказателствени материали, събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК. Изпълнено е и задължението по чл. 13 НПК, като е набавена цялата необходима информация за инкриминираното събитие.

Съдът от своя страна е приложил точно процесуалния закон. Не се констатира игнориране на доказателства или преиначаване на тяхното съдържание, нито използване на негодни доказателствени източници. Подобни твърдения страните във въззивното производство и не правят.

Доказателствените преценки са коректни. ПАС също е на мнение, че подробните, хронологично подредени и логически свързани показания на пострадалата комуникират с експертираните записи, снети от отразилите инкриминираната случка видеокамери, и с резултата от съдебномедицинското и лицево-идентификационното изследване.

Категоричното разпознаване на подсъдимия от страна на Д. свидетелства за ясни възприятия и съхранен спомен за събитието. Тази доказателствена съвкупност подкрепя стореното във връзка с избраната диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК признание на инкриминираната фактология от страна на подс. И.. Впрочем той не е отричал участието си в деянието в нито един процесуален момент, а при разпита си след повдигане на 4 обвинението на 18.01.24г. и изрично го е признал, макар и посредством нефактологично изявление.

За пълнота на изложението въззивният съд държи да подкрепи разсъжденията на проверяваната инстанция относно липсата на фотоалбум към протокола за разпознаване на подсъдимия от страна на пострадалата. Фотографирането на разискваното действие по разследването не е поставено в НПК като изискване за неговата валидност, нито като единствено доказателство за изпълнение на указанието по чл. 171, ал. 2 НПК за сходна визия с останалите представени за разпознаване лица (в случая – години около 25-30, ръст около 160-165 см., * произход, мургава кожа и тъмна коса). Става дума за изискване, насочено към органите на досъдебното производство, чиято добросъвестност се презюмира от процесуалния закон. Пък и по делото не е налична нито някаква индиция за значими отлики във външния вид на лицата от контролната група, нито в протокола за разпознаване фигурира подобно възражение.

С оглед изложените изводи по фактите материалноправното окачествяване на извършеното деяние се оказва коректно.

Окръжният съд е бил прав да приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Изложените съображения за наличие на основните съставомерни признаци се споделят, така че не се нуждаят от преповтаряне, още повече че не се и оспорват.

Що се отнася до квалификацията във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, тя се определя от следните осъждания на И.: (1) по н.о.х.д. № 1673/18г. на ПРС, по н.о.х.д. № 2268/18г. на ПРС и по н.о.х.д. № 7658/19г. на ПРС (които се считат на едно-единствено осъждане при положение че наложените наказания лишаване от свобода са кумулируеми, а и са кумулирани с влязъл в сила съдебен акт); (2) по н.о.х.д. № 4666/20г. на ПРС; (3) по н.о.х.д.

№ 3740/21г. на ПРС, (4) по н.о.х.д. № 3208/22г. на ПРС и по н.о.х.д. № 3473/22г. на ПРС (които две също се считат за едно-единствено осъждане, тъй като наложените по тях наказания лишаване от свобода са кумулируеми, а и са кумулирани със съдебен акт). По изброените дела на И. са наложени наказания лишаване от свобода, изпълнението на пет от които не е отложено по чл. 66 НК, престъпленията, за които са наложени, са умишлени и от общ характер, а наказанията по изброените четири осъждания не подлежат на групиране помежду си (в който случай би се касаело за едно осъждане, а не за няколко), след като престъплението по н.о.х.д. № 4666/20г. е извършено след влизане в сила на съдебните актове по първите две наказателни дела; това по н.о.х.д. № 3740/21г. – след влизане в сила на съдебните актове по четирите предходни; това по н.о.х.д. № 3208/22г. – след влизане в сила на съдебните актове по петте предходни и това по н.о.х.д. № 3473/22г. – след влизане в сила на съдебните актове по н.о.х.д. № № 1673/18г., 2268/18г., 7658/19г. и 4666/20г.