Решение № 402 от 24.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Благоевград, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

К. ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500491 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от А. И. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат К. Г. А., против Решение № 806/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1826/2023 г. по описа на РС - Благоевград.

С обжалваното решение № 806/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1826/2023 г. по описа на РС - Благоевград е признато за установено, че съществува вземането на „Алма-ем“ ООД, ЕИК 811193804, против А. И. Б. в общ размер на 3 277,57 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.07.2023 г. до окончателното плащане, което вземане е сбор от сума в размер на 2498,57 лв. - главница, представляваща неплатена сума по фактура № 1000000369/07.07.2018 г. и сума в размер на 779 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за времето от 17.08.2017 г. до 17.08.2020 г върху неплатената главница от 2498,57 лв. по фактура № 1000000369/07.07.2018 г.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от адв. К. Г.

А., в качеството на процесуален представител на А. И. Б., ЕГН **********, против Решение № 806/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1826/2023 г. по описа на РС – Благоевград. В жалбата се сочи, че атакуваното решение е 1 неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при нарушение на процесуалните правила и неправилно разпределена доказателствена тежест.

Жалбоподателят твърди, че процесният договор съставлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД и когато се претендира задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, какъвто е и процесния, в тежест на изпълнителя /строител/ е да докаже, че е изпълнил напълно, качествено и в срок възложената работа, съгласно договореното и че работата е приета от възложителя. Сочи, че в настоящият процес ищцовото дружество - изпълнител не е доказало изискуемостта на процесното вземане, а съдът неправилно е приел, че същото е дължимо. Твърди, че ищцовото дружество - изпълнител не е отправило покана за извършената работа и по делото не са ангажирани доказателства в тази посока. Сочи, че съдът е стигнал до погрешен извод, че работата е извършена от ищцовото дружество, същата е приета и респ. ответникът дължи претендираното вземане.

Твърди още, че ищецът никъде в исковата молба не твърди, че Анекс 15.08.2014г. не е влязъл в сила и не твърди, че възложителят не е погасил задълженията си до позиция 20 от Приложение 7, че с ответника е сключен основен договор с анекси към него, по които ищецът е изпълнил, а ответникът - възложител дължи заплащане на процесната сума, която е след позиция от 1 до 20, както и че е налице плащане на задълженията до позиция 20 от Анекс от 15.08.2014 г. и същият е породил своето правно действие.

Сочи, че не е подписван приемо-предавателен протокол, съгласно чл.2, ал.1, III от Анекс 15.08.2014 г., и то по вина на ищеца - изпълнител, което прави 30% от окончателното плащане неизискуеми.

На следващо място твърди, че е налице забавено изпълнение на Договора от 18.12.2010 г. - от етап 21 и 22 по Приложение 7, както и че е в забава с около 3 години и половина за изваждането на Акт обр. 15 и Разрешението за ползване за сградата. Акт обр. 15 е с дата 10.01.2018 г.

Разрешението за ползване е с дата 18.01.2018 г.

Сочи се още, че съдът е достигнал до неправилния извод за дължимост на процесното вземане и поради факта, че не е отчел договореното в чл. 6, ал.

10 от основания Договор във връзка с т. 2 от Приложение 7 към договора, които предвиждат ищецът - изпълнител да издаде банкова гаранция за гаранционен период, като издаването й е поставено като допълнително условие за окончателното плащане. Твърди, че такава гаранция ищцовото дружество не е издало, което прави процесното вземане неизискуемо на още едно основание. Сочи, че претендираното вземане е неизискуемо, тъй като работата не е извършена качествено и в срок, не е приета и ответникът не дължи да заплати възнаграждение на ищцовото дружество.

Моли да бъде отменено Решение № 806/31.10.2024 г., постановено по гр. дело № 1826/2024 г. по описа на PC – Благоевград, и да бъде отхвърлена исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „АЛМА-ЕМ” 2

ООД, ЕИК 811193804, чрез пълномощник, с който се оспорва жалбата като неоснователна. В отговора въззиваемият сочи, че с въззивната жалба се прави опит за допълване на твърденията по исковата молба, като с нея за първи път се заявява възражение, че плащането е предпоставено от наличие на кумулативно предвидени в договора предпоставки, които не са налице, че не е отправена писмена покана за приемане на изпълнената работа, респ. че не е подписан окончателен приемателен протокол и не е представена банкова гаранция по чл. 6, ал. 10 от договора.

Твърди, че са правилни изводите на БлРС, че покана за приемане на работата е налице и същата на практика представлява поканата за подписване на акт обр. 15, с който сградата се предава от изпълнителя на възложителя.

Сочи, че коментираният в жалбата текст на чл. 2, ал. 10 от договора служи именно като основание за заплащане на последната вноска след издаване на разрешението за ползване, а не опровергава това. На следващо място твърди, че с издаването на разрешение за ползване, следва да се счита изпълнен изцяло строежът на сградата, тъй като това е последният документ, с който ЗУТ свързва строителството на сгради и същият се съставя и издава само при изпълнение на даден строеж, съобразно издадените за него строителни книжа.

Сочи, че в случая такъв документ не само е съставен, но същият е бил обект на съдебен контрол, в рамките на който е прието, че строежът отговаря на строителните правила и норми, както и на одобрените за строителството му книжа, както и че твърдението, че 30% от претендираната сума е недължима, са изцяло недоказани.

По повод на направеното възражение за забавено плащане се сочи, че няма формулирано искане, а подобно обстоятелство само по себе си не може да доведе до отказ от заплащане на окончателната част от възнаграждението за извършеното строителство.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, 3 които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

Предвид констатираните в хода на развилите се производства, съдът възприема изцяло като правилна тезата, че по делото е установен фактът на извършените СМР, респективно, възникналото задължение за заплащането им.

Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т. е. приемане е налице, само когато реалното получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На поръчващия е вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по смисъла на чл.

264, ал. 2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета. За да възникне правото на изпълнителя да получи пълното дължимо възнаграждение, е необходимо работата да бъде приета.

Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, включва: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа; приемане на работата. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, трябва да бъде установено осъществяването на изброените елементи на фактическия състав. Нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна, което дава право на страните по договорното правоотношение да определят и други срокове за плащане.

Разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД установява задължение за поръчващия да заплати възнаграждение за работата. В конкретния случай, работата е приета, поради което е възникнало задължението за плащане от възложителя.

Първоинстанционният съд обосновано е възприел установените от приетата по делото съдебно-техническа експертиза обстоятелства, в която вещото лице е констатирало на базата на представените строителни книжа, че тези СМР са изпълнени от въззиваемия и приети от въззивника без 4 възражения. Респективно достигнатото заключение, че извършената работа, впоследствие е приета без забележки, респективно подлежи на заплащане.

Поради пълното съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на Районен съд – Благоевград, обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се потвърди изцяло, като съъдт препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемия, като същият е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., за което е представил списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за плащане в брой. Съдът, съобразявайки постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, намира искането за основателно и доказано.

По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 806/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1826/2023 г. по описа на РС - Благоевград.

ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, да заплати на "Алма - ем", ЕИК 811193804, сума в размер на 500,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5