Решение № 4449 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4449 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100500879 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от № 3372 от 27.10.2021 г., постановено по гр.д. № 38427/2021 г., по описа на СРС, 62-ри състав, е уважен предявения от „ЗД Е.” АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, за заплащане на сумата 1755,80 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” , ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 388,18 лв., представляващи разноски в производството пред СРС, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2761,15 лв.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявеният иск е частично уважен, е подадена въззивна жалба на Агенция П.И.“, чрез пълномощника си – адв. В.П., с надлежно учредена представителна власт по делото. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите.

Жалбоподателят поддържа, че не е събрал допуснати доказателства и неправилно е отменил определението за допускането им, както и че не е допуснал своевременно поискани доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, като по този начин е нарушил правото на защита. Наред с това поддържа, че 1 съдът не е изложил мотиви, в които да обсъжда правните си съображения, а заключението на вещото лице е било изготвено единствено въз основа на представените от ищеца доказателства. Сочи още, че в нарушение ЗДвП не е изготвен Протокол за ПТП от органите на МВР с материални щети. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявеният иск и присъди разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият – ищец „ЗД Е.“” АД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1755,80 лв. до пълния предявен размер от 2761,15 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По отношение на оплакванията, касаещи допуснати от първоинстанционниа съд процесуални нарушения следва да бъде посочено, че дейността на въззивния съд, макар и да не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение и втората инстанция да не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях, дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците 2 чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В тази връзка следва да се отбележи, че пред въззивната инстанция в качеството й на инстанция по същество на спора, страните, при съобразяване на правилото на чл. 266 ГПК могат да включат нови факти по делото и да направят доказателствени искания в случаите, в които твърдят, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати процесуални нарушения, въз основа на които въззивната инстанция да направи собствени фактически и правни изводи относно предмета на спора. В конкретния случая във въззивната жалба не са направи доказателствени искания, поради което и настоящата инстанция не може да приеме различни фактически изводи, възприети от СРС. При съобразяване на изложеното, настоящият състав намира, че не е налице соченото от въззивника нарушение на правото му на защита в процеса, като наведените оплаквания в този смисъл са неоснователни.

По отношение на оплакването, касаещо липса на мотиви следва да се отбележи, че в протокола от съдебно заседание и преди постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил лаконични мотиви , мотивирайки същото със събрани по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, поради което и същото отговаря на формалните изисквания на чл. 236, ал. 2 ГПК и същото не е нищожно.

По отношение оплакването за допуснати нарушения на материалния закон, касаещи непредставянето на протокол за ПТП следва да се отбележи, че по делото е представено Удостоверение рег. № 906000-7612 от 19.08.2018 г., издадено от Началника на сектор „ПП“ ОДМВР гр. Ловеч, който по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. Следователно, обективираните в процесното Удостоверение обстоятелства, които са били удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото Удостоверението не е оспорено по надлежния ред. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК ; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д.

№ 423/2011 г., I т. о., ТК.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установен механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие, а именно поради срутване на скална маса от прилежащ скат върху пътното платно.

Доколкото други оплаквания по правилността на обжалваното решение не са заявени с въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции 3 съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия „ЗД Е.” АД следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от № 3372 от 27.10.2021 г. постановено по гр.д. № 38427/2021 г. по описа на СРС, 62-ви състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ от № 3372 от 27.10.2021 г. постановено по гр.д. № 38427/2021 г. по описа на СРС, 62-ви състав, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.

411 КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1755,80 лв. до пълния предявен размер от 2761,15 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ П.И.”, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „******* да заплати на „ЗД Е.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4