Определение № 283 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600324 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от С. К. А. с ЕГН ********** от гр.***, обл.Плевен - обвиняем по досъдебно производство по преписка № 2761/2026г. по описа на РП-Плевен, ЗМ № 47/2026 по описа на РУ МВР- *** чрез процесуалния му представител адв. П. И. от *** с искане за изменение на Определение №537 от 21.04.2026г. по ЧНД №870/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо С. К. А..

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Сочат се съображения, че по досъдебното производство няма безспорни и категорични доказателства, че обвиняемият е извършил деянието, за което е повдигнато обвинението, както и че няма опасност подзащитният му да се укрие или да извърши друго деяние, предвид обстоятелството че няма достатъчно доказателства в тази насока. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на полека мярка за процесуална принуда.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.

Обвиняемият С. К. А. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека такава.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство събрани към настоящия момент 1 се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление спрямо съпругата си, с която живеят в едно домакинство.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем С. К. А. с ЕГН ********** е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 18.04.2026г. в гр.***, обл.Плевен от жилище, находящо се на ***, отнел чужда движима вещ – 1 брой златен ланец с тегло около 30 гр. на стойност около 2400 евро от владението на К.М.М. от гр.***, родена на ***г. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване престъпление по чл.198 ал.1 от НК.

Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен. Същото, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционният съд, се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпитите на свидетелите К.М.М., А. Х. С., от протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, от протколоза за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществено доказателство, на база приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристична справка и протокол за доброволно предаване.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, 2 каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „И. срещу България“).

На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че не са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е анализирал детайлно, всестранно и обективно наличните данни, касаещи личността на обвиняемия, достигайки до правилния извод, че в настоящия случай реално се касае за лице с висока степен на обществена опасност, изводима от съдебното му минало и от механизма и начина на извършване на процесното деяние.

В действителност от наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан за извършени престъпления. От приложената сред кориците на делото характеристична справка е видно, че срещу лицето се водят голям брой криминалистични регистрации и изключително голям брой заявителски материали – над 120бр., които обосновават извод за лоши характеристични данни.

Освен това, механизмът на извършване на процесното деяние, а именно спрямо жена, която е изпитала силни негативни емоции и шок от преживяното, в тъмната част на денонощието, в дома й, води до извод за висока степен на обществена опасност на деянието.

Неоснователни са възраженията, че обвиняемият се грижи за четири деца.

По делото не са налице данни, че той е единствен, който се грижи за тях.

Същият този факт е бил налице и при извършване на деянието, който факт явно не е подействало възпиращо. Неоснователно е и възражението, че обвиняемият е с влошено здравословно състояние. Представените по делото писмени доказателства не установяват наличие на състояние, което не позволява престой в ареста, предвид разпоредбите на Наредба № 2 за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №537 от 21.04.2026 година по ЧНД №870/2026 година по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража спрямо С. К. А. с 3

ЕГН ********** от гр.***, обл.Плевен - обвиняем по досъдебно производство по преписка № 2761/2026 година по описа на РП-Плевен, ЗМ № 47/2026 по описа на РУ МВР- ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4