Решение № 452 от 30.11.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 604/2023
- Вид
- Решение № 452
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 10.01.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 452 гр. Перник, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500604 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 777 от 10. 07. 2023г., постановено по гр. д. № 20005908 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд е :
Осъдена Община Перник да заплати на Е. О. П., ЕГН:********** от *** сумата от 8 000 лева., представляваща обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от непозволено увреждане на ***спъване в разместени и липсващи плочки, довело до извиване на десния й крак в глезена навътре и падане на улица, публична общинска собственост на ул.“***" в гр.Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
Осъдена, на основание чл. 38 ЗА, Община Перник да заплати на адвокат В.К., сумата от 1100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Осъдена Община Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община Перник да заплати по сметката на ПРС държавна такса в размер на 4% върху 1 уважения размер на иска от 8000 лв. или равняваща се на 320 лв. и сумата от 200 лв., съставляваща внесен по делото депозит за вещо лице.
Недоволна от решението е останала Община Перник, която чрез юрисконсулт А.А., го е обжалвала изцяло. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми на закона, като исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Моли да й бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържша жалбата си и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт А.. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна Е. О. П., чрез адвокат В.К. не е подала писмен отговор. В съдебно заседение, чрез адвокат В.К. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Адвокат К. моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и процесуално представителство на Е. О. П., в производството пред Пернишкия окръжен съд.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:
Приел е, че на *** около 15.30 - 16.00 часа ищцата, вървейки по тротоара на улица „***“ от към страната на кафето, което се намира срещу Обединен детски комплекс, гр. Перник в посока паркинга близо до Регионалния исторически музей, претърпяла инцидент - спънала се в разместени и липсващи плочки, извила десния си крак в глезена навътре и паднала на земята при което изпитала силна болка. С ищцата била и една нейна приятелка - свидетелката Н. и нейните внуци на разходка в парка.
Приятелката й била помогнала да се изправи, ищцата се била подпряла на нея и куцайки били отишли до колата, която била паркирана на паркинга и след това се обадила на съпруга си, който я бил завел на лекар.
Въз основа на съдебно - медицинската експертиза, която съдът е кредитирал изцяло, е приел следното: При процесния инцидент, ищца е получила счупване на 2- ра, 3- та и 4- та предходилни кости в долния им край.
Това увреждане е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период, при такъв вид 2 травми е около 4 месеца. За в бъдеще е възможно, ищцата да чувства болки в областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето. В приложената по делото медицинска документация, не са описани придружаващи заболявания на ищцата, които да са повлияли върху механизма на получаване на уврежданията и начина на протичане и продължителността на възстановителния процес. По повод на получените увреждания, ищцата е била на прегледи при ортопед - травматолог.
Проведено е консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на дясно ходило за 45 дни. Видно от приложените по делото амбулаторни листове, че на ищцата й е била назначена обезболяваща медикаментозна терапия. Разпитаното в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е желателно след поставяне на гипсова имобилизация да се проведе курс по физиотерапия и рехабилитация, но от приложените документи не се било установявало ищцата да е била провела такива.
От свидетелските показания на свидетелката Н., очевидец на процесния инцидент на ***, съдът е приел за установено, че свидетелката и двете й внучета, които били с тротинетки, по улица „***“ към тротоара по посока на мястото, където била паркирана колата. Ищцата също се движела в нейното внуче по тротоара на улицата, но малко избързала, за да отвори багажника на колата и децата да поставят в него тротинетките. Н. чула как ищцата изведнаж изпищяла, хванала децата и изтичала да види какво се е случило.
Ищцата й казала, че се била спънала, тъй като плочките били разместени и много лошо си била подвила крака. Свидетелката леко изправила ищцата, същата могла слабо да движи крака и се обадили на съпруга на последната.
Същият дошъл, като през това време кракът на ищцата посинял. Свидетелката се обадила на доктор А.П., тъй като го познавала и му имала доверие. Той я посъветвал да откарат ищцата в София и да й направят рентгенова снимка. От рентгеновата снимка се установило счупване на пръстите и на ищцата й била поставена подложка. Ищцата била 15 дни с подложка и не трябвало изобщо да стъпва на крака и 2 месеца била с гипс до коляното, поради което същата се била сринала психически. До този момент тя изцяло се била грижила за внука си, а сега трябвало за нея да се грижат сина й и съпругът й. Трудно ходила с две патерици. Били й поставили гипс след две седмици. Ищцата страдала и от диабет и от невропатия. Имала тежък психически и физически дискомфорт, който продължавал и към настоящия момент. Отново лежала в 3 болница. Причината за пададето била разместени плочки на тротоара.
От свидетелските показанията на свидетеля Й. /син на ищцата/ съдът е приел, че на *** ищцата била на разходка с детето, като баща му се обадил, че майка му претърпяла инцидент. Вечерта като отишъл да види майка си тя била с лангета, а след това с гипс. Имала и диабет. Два месеца, той и баща му се били грижили за нея. Не можела да се обслужва сама нито да върши домакинската си работа. Към момента на разпита на свидетеля била отново в болница. Инцидентът се случил на паркинга пред музея или по-точно на тротоара. Ищцата след като била свалила гипса била имала болки и трудно проходила, като все имала болки. Ходила на рехабилитация. Единият пръст на засегнатия крак се бил изкривил и почти не го усещала. Помагал й да ходи до тоалетна и да се облича. Ищцата не излизала никъде през това време, като липсата на движение й се отразило зле на крака.
Съдът е отбелязал, че изцяло кредитира свидетелските показания на свидетелката Н. и на свидетеля Й..
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът е намерил за безспорно установено, че на *** ищцата е претърпяла инцидент, като се е спънала в разместени и липсващи плочки, довело до извиване на десния й крак в глезена навътре и падане на улица „***“ в гр. Перник, публична общинска собственост. Тъй като това е датата на увреждането посочена в медицинската документация и в експертизата на вещото лице, поради което съдът е счел, че това е достоверната дата, а не посочената от свидетелите ***.
Съдът е отбелязал, че съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2 , т. 1 ЗОС улиците и тротоарите в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа представляват публична общинска собственост, поради което и улица „***“ в гр. Перник, където е настъпил процесния инцидент е публична общинска собственост.
Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ е вменено на Общината задължението да изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична общинска собственост по см. на чл. 8 от Закона за пътищата.
Отбелязал е, че неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, която по необходимост включва и 4 предприемане на мерки по изграждане и ремонт на пътя, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната и отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в процесния случай.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, които са пряко следствие от процесния инцидент.
Предвид гореизложеното и като е взел предвид характера и степента на причинените увреждания, възстановителния период, както и психическите вреди, включително към настоящия момент, съдът е намерил, че следва да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 8000лв. за процесния деликт. За да определи такъв размер на обезщетението за неимуществени вреди за съдът отчел и следните обстоятелствата: Вследствие инцидента пострадалата е изпитала силни болки и страдания в момента на травмата, тъй като е получила счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости в долния им край. Непосредствено след инцидента и по време на възстановителния период от повече от 30 дни ищцата е търпяла остри болки и страдания изразили се в трайно затруднение на движението на десен долен крайник. Възстановяването на пациентите е строго индивидуално, но горепосочените травматични промени и техните симптоми обикновено намаляват за период от повече от 4 месеца. Първите 15 дни била изцяло неподвижна и не могла да стъпва на увредения си крак и два месеца била в гипс. През това време се налагало за нея да се грижат сина и съпруга й, не можела да върши домакинска работа и да се грижи сама за себе си, помагали й да ходи на тоалетна и да се облича. Налагала се медикаментозна терапия за обезболяване на болките. Ищцата и към настоящия момент търпи болки и страдания, причинени от увреждането на крака й, тъй като страда от диабет и това удължава възстановителния период и създава усложнения предизвикани от продължителното й обездвижване. Същата е претърпяла и психически страдания, тъй като се е грижила за внука й и за домакинството на нейното семейство, но поради претърпяната травма й е било невъзможно продължителен период от време да изпълнява тези дейности. Силно ограничени са и били и социалните й контакти, тъй като не е могла изобщо да излиза навън продължителен период от време и това е довело до социална 5 изолация. Имала е намерение да започва работа, което поради инцидента също е станало невъзможно. Взел е предвид и възрастта на ищцата, която е на ***години и влошеното й здравословно състояние - от невропатия и диабет.
Към настоящия момент също отново е в болница и не може да води нормален начин на живот и й предстои лечение.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата не е направено в преклизувния срок за подаване на писмения отговор, а е направено една с писмената защита.
На основание чл.86 ЗЗД, съдът е отбелязал, че следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода по делото е постановил да се изплати от ответника адвокатско възнаграждение на адвокат В.К., за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство, както и възложил заплащането на разноските и на държавната такса в тежест на ответната община.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания, доводите на насрещната страна и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и подлежи на разглеждане по същество.