Решение № 263 от 28.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Горна Оряховица , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Илина В. Джукова при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20204120101981 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.228 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът В. ИВ. В. твърди, че по силата на договор за наем от 20.05.2017 г. е предоставил на ответника М. Г. М. ползването на земеделски земи с обща площ 45,600 дка – седем ниви, находящи се в землището на с.Паисий за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г., или за една стопанска година – 2017/2018 г., при цена от 35 лв./дка, платима в срок до 31.12.2017 г. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок наемната цена в общ размер 1 596 лв., поради което дължи заплащането й, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 467,27 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 20.12.2020 г. Оспорва да е получил от ответника суми за наемна цена за предходните две стопански години за отдаване на имоти под наем в с.Паисий и в с.Виноград.

Възразява, че дори и ответникът да има вземане за връщане на платени без основание суми, то е погасено по давност. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати наемна цена за стопанската 2017/2018 г. от 1 596 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 20.12.2020 г. от 467,27 лв., както и сторените по делото разноски. Възразява за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Ответникът М. Г. М. възразява, че вземането за заплащане на наемната цена е 1 погасено чрез прихващане. Твърди, че на 20.05.2015 г. между страните бил сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи в с.Паисий и в с.Виноград, общо 67,6 дка, от които 46,828 дка в с.Паисий, при цена по 30 лв./дка, или общо 2 028 лв., но на 27.10.2016 г. ищецът получил плащане от 2 704 лв., или получил недължимо 693,10 лв.

Твърди, че на 20.05.2016 г. между страните бил сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи в с.Паисий и в с.Виноград, общо 67,45 дка, от които 45,600 дка в с.Паисий, при цена по 35 лв./дка, или общо 2 360,75 лв., но на 23.10.2017 г. ищецът получил плащане от 3 042 лв., или получил недължимо 681,25 лв. Счита, че ищецът дължи да му върне сумата от 1 374,35 лв. – сбора на двете платени в повече суми.

Счита, че остатъкът до исковата сума – 221,65 лв., не се дължи, поради това, че ищецът не му е предоставил ползването нива № 003009, III категория, в местността „Копаците“, с площ от 11,903 дка след 14.05.2018 г. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.228 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на наемна цена и обезщетение за забава в плащането й. Основателността им с оглед твърденията на ищеца е предпоставена от съществуването на правоотношение по договор за наем с твърдяното от ищеца съдържание и непогасяване на задължението за заплащане на наемната цена в уговорения срок. Първата от посочените предпоставки е безспорна между страните и установена от представеното писмено доказателство – договор за наем от 20.05.2017 г.

Съгласно посочения ищецът предоставил на ответника ползването на земеделски земи в землището на с.Паисий с обща площ 45,600 дка, както следва: нива № 071003 в местността „Сух поток“, с площ от 12,593 дка, трета категория; нива № 068008 в местността „Сух поток“, с площ от 5,148 дка, трета категория; нива № 033008 в местността „Старо селище“, с площ от 3,607 дка, трета категория; нива № 021018 в местността „Тънкия път“, с площ от 8,004 дка, трета категория; нива № 003009 в местността „Копаците“, с площ от 11,903 дка, трета категория; нива № 014002 в местността „Лозята“, с площ от 2,882 дка, четвърта категория и нива № 048002 в местността „Сух поток“, с площ от 1,463 дка, трета категория, за срок от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г. при наемна цена от 35 лв./дка, дължима до края на 2017 г.

Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът плащане на наемната цена по този договор с оглед наведените от него възражение с правно основание чл.104 ЗЗД за прихващане с вземане за връщане на даденото без основание – надплатени суми по 2 договори за наем за предходните две стопански години и възражение за частично неизпълнение на договора за наем – непредоставяне на ползването на имот № 003009 в местността „Копаците“ след 14.05.2018 г. По първото от възраженията ищецът отрича не само получаването на сумите на 27.10.2016 г. и 23.10.2017 г., но и сключването на предходните договори за наем, то ответникът следва да докаже както плащането, така и договорните условия по твърдените правоотношения, включително уговорената наемна цена. Своевременно противопоставено е и възражение за погасяване на активните вземания по давност, което подлежи на разглеждане ако те бъдат установени по основание и размер.

От представения договор за наем от 18.05.2015 г. се установява, че ищецът предоставил на ответника ползването на описаните по-горе земеделски земи за срок от 01.10.2015 г. до 01.10.2016 г. при наемна цена от 30 лв./дка, а с договор за наем от 20.05.2016 г. – за срок от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г. при наемна цена от 35 лв./дка.

Неоснователно ищецът възразява, че имотите в с.Паисий не са отдавани под наем на ответника преди договора от 20.05.2017 г., доколкото не оспори авторството на изявленията в договорите. Договорът за наем е консенсуален, поради което той е сключен с постигане на съгласие между страните, което в случая се установява от представените договори по правилото на чл.180 ГПК. Така за ползването под наем на имотите в с.Паисий през стопанската 2015/2016 г. ответникът е дължал на ищеца заплащане на сумата от 1 368 лв., а през стопанската 2016/2017 г. – 1 596 лв.

От разходен касов ордер от 27.10.2016 г. се установява, че на посочената дата ищецът получил от ответника сумата от 2 704 лв. на основание „рента за стопанската 2015/2016 г.“, с посочване: „с.Виноград 22 дка, с.Паисий 45,5 дка, общо 67,6 дка“. Този документ съдържа поправка на цифрите „45,5“ и „67,6“, обозначаващи съответно площта на земите в с.Паисий и сбора на площите на наетите имоти. Съдът счита, че посоченото, преценено по правилото на чл.178, ал.2 ГПК, не засяга редовността на документа. Всички представени по делото договори за наем касаят едни и същи имоти в с.Паисий и тяхната обща площ е 45,6 дка, както изрично посочва и самия ищец в исковата молба. Това води до единствения извод, че изписването „45,5 дка“ на тяхната площ съставлява техническа грешка. Съдържанието на документа не оставя съмнение, че цифрата след десетичната запетая на другата посочена сума е именно 6, доколкото стойността – 67,6, съставлява математически сбор на 45,6 и 22. Разходен касов ордер от 23.10.2017 г. установява, че ищецът получил от ответника сумата от 3 042 лв. с основание „рента земеделски земи с.Виноград и с.Паисий за 2016/2017 г.: 45 дка Паисий и 22 с.Виноград, 67,6/45лв.“. В този ордер се съдържа и отбелязване „получих лично парите“ срещу подписа в поле „получил сумата“. Ищецът признава, че подписите, положени върху двата ордера, са негови. Съдържанието на обсъжданите доказателства ги определя като частни свидетелстващи документи – разписки за 3 извършените плащания, а полагането на подпис от ответника задължава съда да приеме, че изявленията за получаване на сумите са негови (чл.180 ГПК). По характера си тези изявления съставляват важащо срещу ответника извънсъдебно признание за неизгодни нему обстоятелства – получаване на посочените суми като наемна цена за съответните стопански години. Възраженията на ответника, че ордерите са антидатирани и дописвани за нуждите на производството не подлежат на разглеждане като преклудирани – направени за пръв път с писмената защита.

Посочването в ордерите на страните, основанието за плащане, в т.ч. съответните стопанските години, местонахождението и площта на имотите, не оставя съмнение, че те са съставени именно за удостоверяване на изпълнението на паричното задължение по двата договора за наем на имоти в с.Паисий, а и нарочни възражения от ищеца с насрещни твърдения за съществуване на различно правоотношение, не са наведени. Освен за изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена по тези два договора, разписките удостоверяват плащане и на наем по друг договор за наем на земеделски земи с площ от 22 дка в с.Виноград. Възражението на ищеца, че такива договори не са сключвани не би могло да бъде разгледано самостоятелно и независимо от оспорването на плащанията с двата разходни касови ордера, тъй като тогава то би съставлявало признание, че липсва основание за плащането. По тази причина на ответника бе указано установяването на твърдяните правоотношения, в т.ч. и уговорената наемна цена на имотите в с.Виноград за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. В срока по чл.146, ал.3 ГПК ответникът не ангажира доказателства за тези факти, независимо, че още в проекта за доклад му указано по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че за тях не сочи доказателства. Тук следва да се подчертае, че преклузията за доказателствени искания настъпва в срока по чл.146, ал.3 ГПК и за фактите, касаещи възраженията на ответника, независимо, че ищецът може да заяви становище по тях едва в първото съдебно заседание. Каквото и становище да заяви ищецът, комуто се противопоставя възражението, то не би освободило ответника от доказване на фактите, от които го обосновава, включително и ако тези факти се признават (арг. от чл.154, ал.1 ГПК, чл.175 ГПК и от противното от чл.155 ГПК). Така обстоятелството, че сключването на договорите за наем в с.Виноград се оспорва от ищеца, не може да доведе до продължаване на срока по чл.146, ал.3 ГПК чрез исканата от ответника в първото съдебно заседание допълнителна възможност за представяне на доказателства.

Двата разходни касови ордера (разписки) удостоверяват плащане на наемна цена за отдадени под наем общо 67,6 дка земеделска земя – 2 704 лв. за стопанската 2015/2016 г. и 3 042 лв. за стопанската 2016/2017 г. Ответникът твърди, а и ордерите установяват, че плащанията включват както наемната цена по договорите за наем в с.Паисий, така и по договори за наем в с.Виноград. Тъй като уговорената наемна цена по тези договори остана неустановена, съдът няма основание да счете, че ответникът е 4 платил повече от дължимото. Доколкото събраните доказателства не дават основание обосновано да се счете, че наемната цена е уговорена еднакво за земите в двете села (30 лв./дка за стопанската 2015/2016 г. и 35 лв./дка за стопанската 2016/2017 г.) или че плащането е извършено поравно за всички земи (40 лв./дка за стопанската 2015/2016 г. и 45 лв./дка за стопанската 2016/2017 г.), единствено възможният доказателствен извод е, че разликата между общо платеното и дължимото по договорите за наем за земите в с.Паисий, съставлява плащане по договорите за наем на земи в с.Виноград. Така не се установи на 27.10.2016 г. и 23.10.2017 г. ищецът да е получил от ответника сумата от 1 374,35 лв. без основание, поради което не дължи връщането й. Тъй като не се установи активното вземане да съществува, процесното не може да бъде счетено за частично погасено чрез прихващане.

По отношение на второто възражение на ответника, касаещо ползването на имот № 003009 в местността „Копаците“ след 14.05.2018 г., следва да се има предвид на първо място, че прехвърлянето на собствеността на трето лице (установено от нотариален акт № 446, том III, рег.№ 4791/14.05.2018 г., дело № 325/2018 г. на Нотариус № 296-НК с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията с вх.№ 2492/14.05.2018 г., акт № 20, том IX, дело № 857/2018 г. на 14.05.2018 г.) не води до прекратяване на договора за наем, както се обосновава и от двете страни. Независимо в каква степен договорът за наем може да се противопостави на приобретателя (различните хипотези на чл.237, ал.1 и 2 ЗЗД), всякога след прехвърляне на собствеността върху наетата вещ по силата на закона настъпва заместване на страната в правоотношението, като наемодател става новият собственик на вещта. На общо основание, след придобиване на собствеността, плащане на наемната цена се дължи нему. По тази причина прехвърлителят не е активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задължението за плащане от наемателя за периода след разпореждането.