Решение № 359 от 25.04.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-38

25.04.2019г., гр. Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание, на десети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Таня РУСЕВА-МАРКОВА мл.с. Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 312 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор М. Д. чрез юрисконсулт Албена Благоева (пълнм. л.5) против Решение № 260 от 11.12.2018г., постановено по гр.д. № 386/2018г. по описа на РС Карнобат, с което са отхвърлени исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В.П. за приемане на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 750 лева, ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 83,25 лева; неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лева; обезщетение заради забава за периода от 19.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 104,10 лева; такса разходи в размер на 45 лева, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 897/06.11.2017г. по ч.гр.д. № 1310/2017г. по описа на КРС.

Въззивното дружество намира решението на РС за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са неправилни изводите на РС Карнобат за това, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършена цесия, тъй като се представлявал от особен представител.

Сочи, че към исковата молба представил копие от уведомлението за извършена цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.

№ УПЦ-С-ИАМ/2506582 от 15.03.2018г. като е направено искане за връчване на ответника ведно с препис от исковата молба. Твърди, че искането е в съответствие с практиката на ВКС и неправилно първа инстанция е приела, че не е налице надлежно съобщаване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Намира за неправилен извода, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. Сочи, че липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника да плати на новия кредитор, уведомяването не било елемент от договора, а било в интерес на цесионера и третите лица и служило като гаранция длъжникът да не извърши плащане към цедента, към когото вече няма задължение. Счита, че неуведомяването на длъжника не се отразява на валидността на договора за цесия и за цесионера е възникнало качеството кредитор. Твърди, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за извършена цесия не е от значение за делото, тъй като се установило, че претендираното с исковата молба вземане не е погасено.

Намира, че длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването. Поддържа, че фактът, че ответникът е представляван от особен представител не променя извода за надлежно уведомяване, осъществено в хода на исковото производство чрез приложеното към исковата молба уведомление, тъй като приемането на съдебните книжа не било действие, за което се изисква изрично упълномощаване.

Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на В.П. чрез особен представител адв. Минка Колева на

14.02.2019г. като 26.02.2019г., в законния срок, е постъпил писмен отговор на въззивна жалба. Ответницата чрез особения представител оспорва въззивната жалба и намира решението на РС Карнобат за правилно и законосъобразно. Счита, че особеният представител не може да е адресат на материално-правни изявления, а само упражнява процесуални права на страната. Намира за неоснователен довода, че връчването на уведомление не е от значение за основателността на иска, след като е установено, че задължението не е погасено. Поддържа, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия, поради което и решението на РС като правилно и законосъобразно, моли да бъде потвърдено.

С определение № 454/13.03.2019г. по в.гр.д. № 312 по описа на ОС Бургас съдът намери въззивната жалба за допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция страните, редовно призовани не се явяват като въззивното дружество представя писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

РС

Карнобат е сезиран с искова молба за признаване за установено, че ответникът В.Б.П. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на 750 лева – главница по договор за паричен заем № 2506582/02.03.2016г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 83,25 лева – договорна лихва за периода 18.03.2016г. до 30.09.2016г.; 391,50 лева – неустойка за неизпълнение за периода 18.03.2016г.-30.09.2016г.; 45 лева – такси разходи; 104,10 лева – обезщетение за забава за периода от 19.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда.

В исковата молба се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (с правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ АД) било подписано на 01.09.2016г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор за паричен заем № 2506582/02.03.2016г. било прехвърлено на правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл.лихви. Договорът за заем съдържал клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника два пъти било изпратено уведомление за извършената цесия, но то се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса, поради което представя заедно с исковата молба уведомление за извършена цесия, което моли да се връчи на ответника заедно с исковата молба. Моли да се приеме, че уведомлението е връчено на длъжника. Твърди, че с договор за паричен заем „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило в заем на В.П. сумата в размер на 750 лева като била уговорена лихва в размер на 83,25 лева и заемополучателят следвало да върне 833,25 лева в срок до 30.09.2016г. на 15 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 55,55 лева всяка, с падеж на първата – 18.03.2016г. и падеж на последна – 30.09.2016г. Съгласно чл. 16, ал. 2 заемателят заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите, съгласно която ако забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 дни дължи на заемодателя такса разходи в размер на 9 лева, която се начислява за всеки следващ 30 дневен период като всички начислени разходи за събирането на просрочените вноски не може да надхвърлят 45 лева, поради което ответникът дължи такса разходи в размер на 45 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемателя обезпечение на задълженията по договора, но тъй като не предоставил такива му се дължало заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лева, която страните постигнали споразумение да бъде заплатена на 15 равни вноски всяка в размер на 26,10 лева, платими на съответни падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, поради което погасителната вноска, която трябвало да заплаща заемополучателят била 81,65 лева. Срокът на договора изтекъл на 30.09.2016г. Сочи, че му се дължи законна лихва за забава в размер на 104,10 лева, която била съвкупност от лихвите за забава изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е извършвал плащане.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е назначен особен представител, който е представил отговор на исковата молба. Счита, че уведомление за извършената цесия следва да извърши стария кредитор и само по този начин би се създала достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна като няма пречка стария кредитор на упълномощи новия. Сочи обаче, че ответницата не е надлежно уведомена за цесията предвид обстоятелството, че съобщението се е върнало в цялост. Счита, че надлежно уведомяване е само личното уведомяване на длъжника, поради което намира, че искът е неоснователен, тъй като цесията не може да произведе действие спрямо длъжника. Оспорва дължимостта на сумите по договор за паричен заем. Моли искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание пред първа инстанция ищецът не се явява, представя писмено становище, моли да се уважи предявеният иск, особения представител моли искът да се отхвърли.

Към делото е приобщено ч.гр.д № 1310/2017г. по описа на РС Карнобат, от което се установява, че на 27.10.2017г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Б.П. за сумата в размер на 750 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 83,25 лева от 18.03.2016г. до 30.09.2016г.; неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лева за периода от 18.03.2016г. до 30.09.2016г.; обезщетение заради забава за периода от 19.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 104,10 лева; такса разходи в размер на 45 лева. Сочи, че задължението произтича от договор за паричен заем, сключен на 02.03.2016г. с № 2506582 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Б.П..

За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 897/06.11.2017г. по ч.гр.д. № 1310/2017г. по описа на КРС. Съобщението до длъжника за издадената заповед е връчено при условията на чл. 47, ал. 7 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането по заповедта, което разпореждане е връчено на заявителя на 09.03.2018г.

В законния едномесечен срок, а именно на 05.04.2018г., са представени доказателства за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

Представен е (л.3) договор за паричен заем № 2506582 сключен на 02.03.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Б., съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател предава в собственост на заемателя В.Б. сумата от 750 лева, като заемателят се задължил да я върне при предвиден в договора погасителен план при месечна вноска в размер на 55,55 лева с 15 вноски, при уговорен в договора лихвен процент и общ размер на всички плащания 833,25 лева. Посочено е, че сумата се усвоява при подписване на договора. Страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя по Договор за паричен заем 2384947 в размер на 458,40 лева и се съгласяват и прихващат насрещни вземания като с предоставената сума се погасява задължението по посочения договор, а остатъка от сумата се предоставя на заемателя като договорът има силата на разписка. В чл. 4 е предвидено заемателят да предостави в срок от три дни от датата на сключване на договора на заемодателя едно от предвидените обезпечения: 1) две физически лица, които да отговарят на определи в договора изисквания; 2) банкова гаранция като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 391,50 лева, която се заплащала разсрочено заедно с погасителните вноски като към всяка от вноските се прибавя сумата от 26,10 лева. Чл. 8 определя, че заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Чл. 10 предвижда, че заемодателят може по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице. Заемателят е декларирал, че е запознат с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в която е предвиден разход за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни в размер на 9 лева като разходите се изразяват в изпращането на напомнителни писма, съобщения, телефонни разговори и общият размер на начислените разходи не може да надвишава 45 лева.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8769b997-54fd-419d-8723-2658ddae38fa