Решение № 679 от 09.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. София, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110212078 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № BG04032022/4000/Р8-181 от 26.08.2022 година директорът на Национално тол управление(НТУ) към АПИ е наложил на Р. В. Д., ЕГН **********, наказание глоба в размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В същата най-напред се оспорва авторството на деянието, като жалбоподателят сочи, че макар да е служител на ****** ООД- собственик на товарния автомобил, то към датата на нарушението18.02.2022г. същият е бил в платен годишен отпуск, респективно не е управлявал МПС собственост на своя работодател, а същевременно превозното средство, с предмет на нарушението- товарен автомобил с рег. № *******, то същият е бил в сервиз, стопанисван от друг търговец.

В допълнение се излагат съображения за празноти в съдържанието на наказателното постановление, а именно- не е посочена посоката на движение на превозното средство, местонахождението на контролно устройство с идентификатор № 20141, с което всъщност не е дадено достатъчно точно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението в разрез с изискването на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява представлява се от адвокат Д.а, която поддържа искането за отмяна, като акцентира върху доводите изложени в жалбата, в частност неправилното определяне на субекта на отговорността, като се изтъква, че работодателят на жалбоподателя и собственик на МПС- ****** ЕООД, никога не е посочвало същия като водач на процесната дата, нито пък е предоставяло документи в такава насока.

В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на НТУ при АПИ, редовно 1 призован, се представлява от юрисконсулт Данков, който моли за потвърждаван на наказателното постановление. Най-напред се изтъква, че при издаване на АУАН и НП са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН на ЗДвП, а факта на нарушението е безспорно установен. По отношение на авторството на деянието представителят на въззиваемата страна се позовава на писмото от дружеството собственик на МПС, както и на обстоятелството, че нарушителят не е направил своевременно възражение след съставяне на АУАН, а в заключение се сочи, че нарушението не представлява маловажен случай.

Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Бели *****, община Троян, ул.

"****", № 7.

На 18.02.2022г. в 10:57 часа пътно превозно средство специален автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № *******, с техническа допустима максимална маса над 12 тона, се е движел по път А-2, км 6+804 без заплатена пътна такса, което е било засечено с контролно устройство с идентификатор с № 20141, част от системата на НТУ. Приложени са статични изображения във вид на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а, ал.3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, ЗП, с номер на нарушението D911CF03407911A5E053031F160A963C.

Този факт бил констатиран при извършена проверка на МПС на 04.03.2022г., в 13:55 часа, при преминаване на същото през граничен контролно-пропусквателен пункт Оряхово – ферибот, при излизането му от територията на Република България, към който момент същото се управлявало от жалбоподателя Р. Д..

Посоченото превозно средство както към дата 18.02.2022г., така и към настоящия момент, е собственост на търговско дружество ****** ЕООД.

При това на същата дата- 04.03.2022 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение номер BG04032022/4000/P8-181 от страна на старши инспектор отдел „ПТРР“ в ТД "Митница Русе", с който срещу Р. Д. било повдигнато административно-наказателно обвинение за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, изразило се в управлението на 18.02.2022г. около 10:57 часа на превозното средство с максимално допустима маса над 12 тона, а именно автомобил с рег. № *******, по път А-2, км 6+804, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.

Актът бил предявен на жалбоподателя за подпис и запознаване още в момента на съставянето му. Срещу така съставения акт са депозирани възражения от жалбоподателя, в които се изтъква, че МПС е надлежно оборудвано с бордово устройство за отчитане и заплащане на движение по платената пътна мрежа, при което не е налице твърдяното нарушение.

С писмо изх. № 53-00-4267/27.07.2022г., на АПИ-НТУ, от собственика на превозното средство, а именно ****** ЕООД била изискана информация- пътен лист или друг документ, удостоверяващ самоличността на лицето управлявало товарния автомобил на 18.02.2022г. В отговор обаче дружеството представило единствено копие от лична карта и СУМПС на своя служител- жалбоподателят Р. В. Д..

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление ( Н П ) № BG04032022/4000/Р8-181 от 26.08.2022 година директорът на Национално тол управление(НТУ) към АПИ е наложил на Р. В. Д., ЕГН **********, наказание глоба в размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено 2 нарушение по същия текст.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № BG04032022/4000/P8-181/04.03.2022 година; наказателно постановление

(НП) №

BG04032022/4000/Р8-181 от 26.08.2022 година, възражение срещу АУАН, Заповед № ЗАМ322/32-66544 от 28.02.2020г., Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022г., Заповед № РД-11167/08.02.2021г., Заповед № РД-11-760/19.08.2022г., за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, запис на доклад от електронна система и приложни към същия фотоснимки, справка от ОПП-СДВР за регистрация на МПС, писмо изх. № 53-004267/27.07.2022г. на АПИ-НТУ, Становище изх. № 09-99-4888/31.10.2022г. на НТУ, Трудов договор № 105/01.06.2012г., присъствена форма за месец февруари 2022г., заявление за отпуск, копие на фактура и останалите документи, приложени по делото. Съдът възприема същите в цялост като логични, последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по същество се явява основателен в искането за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № BG04032022/4000/P8-181/04.03.2022 година, който е съставен от старши инспектор при АМ, в рамките на материалната и териториалната му компетентност, съобразно чл.189е, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 167, ал.3-3б ЗДвП и чл.6, т.2 и т.17 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, както и приложената заповед. Въз основа на него е издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган – директор на НТУ при АПИ, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-11-167/08.02.2021г., на председателя на УС на АПИ, издадена в съответствие с чл.189е, ал.5, 6 и 12 и чл.189ж, ал.4 от ЗДвП.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови срокове. Противно на изложеното в жалбата, нито акта, нито наказателното постановление страдат от пороци, които да засягат описанието на нарушението, като в същото еднозначно е посочено, къде е извършено нарушението с номер на път, и конкретния пътен участък от същия, независимо, че не е изрично посочена посоката на движение.

Предвид на изложеното съдът намира, че не се констатират наведените в жалбата пороци на АУАН и НП, а служебната проверка на същите не констатира и други такива, които да станат основание за отмяна на НП.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, ****** е нарушил разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно, който "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, 3 включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв."

В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява категорията на МПС- специален автомобил "Мерцедес Актрос" с рег. № *******, а именно такова с максимална допустима маса над 3, 5 тона, в конкретния случай над 12 тона, предвид, на което същото попада в приложеното поле на чл.10б, ал.3 Закона за пътищата. На следващо място от приложения доказателствен запис- доклад № D911CF03407911A5E053031F160A963C генериран от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, и фотоснимки към същия, категорично се установява, че на 18.02.2022г., около 10:57 часа превозното средство е преминало по път А-2, в частност през км 6+ 804, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса. Иначе казано нарушението е безспорно установено от обективна страна.

Същото обаче не може да се твърди за авторството на деянието, като настоящият съдебен състав намира, че не просто не се събраха достатъчно доказателства водач, а респективно субект на нарушението по чл.179, ал.3а ЗДвП, да е жалбоподателя Р. Д., а напротив, това твърдение е категорично опровергано. По делото не се установява конкретно жалбоподателя, който е бил проверен на 04.03.2022 г. на ГКПП Оряхово – ферибот да е управлявал превозното средство и на 18.02.2022г., в 10:57 часа, когато се твърди, да е осъществено административното нарушение на път А-2, отсечка 6+804. Нещо повече нито в АУАН, нито в НП се сочи именно той да е лицето водач на ППС към тази дата и час т.е. да има качеството „водач“ на това ППС, в каквото е било привлечено към административнонаказателна отговорност на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. Не са приложени тахографски листове, пътни листи, записи от дигитален тахограф, или дигитална карта на водача, или каквито и да е други документи, които биха подкрепили извода, че именно той е управлявал специалният автомобил. Недопустимо е единствено от факта, че същият е установен като водач на същото превозно средство при извършена в по-късен момент проверка да се прави извода, че той е бил водач на същото и към датата на деянието. Обстоятелството, че при направеното запитване, от страна на ****** ЕООД, вместо данни за лицето управлявало превозното средство са предоставени копия на лични документи на жалбоподателя(без да се твърди, че той е бил въпросния водач) също не налага подобен извод, а единствено говори за непълнота и непрецизност в отговора на дружеството.