Решение № 12772 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12772 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110115670 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е, след като с решение № 1177 от 27.02.2025 г. по в.гр.д. № 11244/2023 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав, е обезсилено решение № 11260 от 29.06.2023 г.. постановено по гр.дело № 36269/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, и е върнато делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ТПК, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като са дадени указания новото разглеждане да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.

При съобразяване на дадените указания при новото разглеждане на делото е изготвен доклад по делото.

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. Т. Д., за установяване съществуване на вземания срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10112/2022 г., по описа на СРС, 55 състав, както следва: искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 1563.11 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, представляващ супермаркет, 1 находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. .., с абонатен № ...., инсталация № ...., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и на сумата 19.55 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК- 25.02.2022г.; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 227.81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и на сумата 3.76 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г.

Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответното дружество е потребявало топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имотсупермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. .., с абонатен № ..., инсталация № ...., за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., както и дължал сумата 19.55 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. – 31.10.2020г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника, последният дължал и лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 227.81 лева енергия за периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и сумата 3.76 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г., като въпреки изпратената покана, процесните вземания не били заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10112/2022 г., по описа на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Моли за уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на счетоводна и техническа експертиза, както и искане за привличане на трето лице-помагач и искане по чл. 190 от ГПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се твърди, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Поддържа,че претендираните вземания са недължими поради нищожност на издадената заповед за изпълнение. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните, както и че има качеството потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия в недвижимия имот през процесния период, че не е ползвал топлинна енергия, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа. Навежда доводи, че общите условия за доставка на топлинна енергия не представляват 2 конкретен писмен договор, който да е подписан от ответника, същите не са приети от ответника по арг. от чл. 147 ЗЗП, между страните не е сключван договор за продажба на топлинна енергия. Поддържат, че във всички цитирани в отговора на исковата молба разпоредби е записано, че трябва да има договори, а не единствено ОУ, които не били част от конкретен писмен договор, подписан с ответника, поради което ОУ нямали силата на договор, не обвързвали нито страните, нито съда, защото не били подписани от ответника. Суми се дължали само от абонати на ищеца за доставена и консумирана топлинна енергия, а не за непоръчана услуга. Релевира съображения, че претендираните суми се претендират в противоречие на основни изисквания на правото на ЕС за договорите от разстояние по чл.2 т.1 от Директива 2011/83 и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в договорите. Поддържа, че претендираната стойност на топлинна енергия е недължима и като завишена по размер, както и недоказана по основание, с оглед приложените по делото писмени документи. Искането към съда е да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната България“ ООД не изразява становище по спора.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 19.09.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

С., блок ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е сключен договор между ЕС и ФДР от 04.04.2002г. Сключен е също договор между ФДР и ищецът от 01.06.2020г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

От представения по делото Констативен протокол от 08.11.2019 г., изготвен от комисия на ищцовото дружество, която е извършила проверка на адреса в гр.София, за магазин – супермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. С., блок ..., вход .., с аб. № ..., се установява, че обектът – супермаркет, с посочения абонатен номер е разделен на малки помещения, като в част от тях преминават тръби за отопление, захранващи горните части на апартаментите в блока. Констатирано е, че магазинът е разделен на две нива, в долното ниво преминават част от разпределителната тръбна мрежа, захранваща блок № ...., а отклонението, захранващо супермаркета, е трайно прекъснато и затапено от разпределителната връзка. В имота няма налични изводи за топла вода, ползва се само студена вода, на която има монтиран водомер.

Тръбите, които са налични за захранване на блока са с топлинна изолация.

3

Представени са доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция на адрес гр. София, ж.к. С., блок ... и за нейната годност и техническа изправност, както и тази на топломера.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства са били допуснати две съдебнотехническа експертиза – основна и повторна. Съгласно приетото основно заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Бруната България“ ООД и е съгласно нормативната уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление и за сградна инсталация. Топлинната енергия за отопление на имота е с едно отоплително тяло без уред, като изчислението е на мощност съгласно методика, като мощността на отоплителното тяло е 511 Вт, при максимален специфичен разход за сградата 0.96767 дел/вт. Топлинната енергия за БГВ не се ползва. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 7.2. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 1182 куб.м., и този на ЕС – 13201 куб. м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2675.47 лева, от които 1233.99 лева за сградна инсталация и 1441.48 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1624.75 лева – главница за сградна инсталация и топлинна енергия за отопление.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице С. М., от която се установява, че процесният имот е обособен на две нива като откронението от абонатната станция е прекъснато и в обекта няма монтирани радиатори. Установено е, че преминаващите тръби, захранващи горните етажи, са изолирани, като при този клас изолация няма обмен на топлина между тръбната разводка в стените на сградата.

Заключението на ВЛ е изготвено след извършен оглед на обекта, съответства на представените по делото констативни протоколи, изготвени от представители на ищцовото дружество, поради което съдът го възприема изцяло.

Установява се от представения договор от 10.03.2000г., че ответникът Л. Т. Д. е придобил правото на собственост върху недвижим имот – обект – супермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. С., блок .....

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно 4 основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между ищеца и ответника.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Страните не спорят, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ.