Решение № 59 от 03.02.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Враца, 03.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420101508 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и следователно се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по подадена от И. С. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ******* срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР гр. Враца) искова молба с вх. № 7310/15.06.2023 г. на Врачански районен съд, допълнена с уточнителна молба с вх. № 8324/07.07.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени трудови осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с т. 6, б. „г“ от решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България и по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 099,60 лева – главница, представляваща обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение за участие в защитните дейности по охрана на АЕЦ „Козлодуй“ за периода от 16.07.2022 г. до 15.06.2023 г. включително , ведно със законната лихва върху главното задължение от 15.06.2023 г. до изплащането му, както и мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2022 г. до 15.06.2023 г. в размер на 320,00 лева.

В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения съгласно ЗМВР, които за периода от 16.07.2022 г. до настоящия момент действат без прекъсване.

Сочи се, че ищецът заема длъжност за държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 1 о т ЗМВР – „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление „АЕЦ-Козлодуй“ към ОД на МВР-Враца. Излагат се доводи, че съгласно т. 6, б. „г“ от решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „Козлодуй“, се изплащат допълнителни възнаграждения, размерът на които е определен в колона 5 от приложение № 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй“ между „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД и ОД на МВР-Враца, съответно договор № 870000013/12.06.2017 г. и договор № 816000027/20.05.2021 г. Сочи се също, че допълнителните възнаграждения се изплащат ежемесечно на служителите, пряко ангажирани в охраната на АЕЦ „Козлодуй“.

Навеждат се доводи, че размерът на тези допълнителни възнаграждения е определен в абсолютни числа, които съответстват на процент от минималната работна заплата и на ищеца като „старши полицай“ е била дължима сума, съответстваща на 70 % от минималната работна заплата (МРЗ). С допълнителни споразумения от 2019 г. и 2020 г. между страните по договора размерът на тези допълнителни възнаграждения е съответно увеличаван при увеличаване на минималната работна заплата за страната и отговаря на посочените по-горе 70 % от МРЗ. Поддържа се, че през целия процесен период ищецът е участвал пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „Козлодуй“ и има необходимия личен принос към охраната на атомната електроцентрала. Излагат се доводи, че за целия този период ищецът е получавал само част от дължимата му се сума, определена в посочените по-горе приложения, без да има правновалидно основание ответникът да изплаща това допълнително възнаграждение за процесния период в намален размер. Сочи се, че за целия процесен период не е била определяна съвместна работна група от директора на ОДМВР – Враца и от изпълнителния директор на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, която да оценява личния принос на полицаите към охраната на електроцентралата, съответно при липса на такава съвместна група не са били налице съобразени с договора документи, които да обосновават намаляване на размера на дължимото на ищеца възнаграждение. Излага се и, че тъй като на ищеца не е вменявано неизпълнение на задълженията му, което да засяга прякото му участие в охраната на „АЕЦ Козлодуй“ и личния му принос към тази охрана, то е налице задължение на ответника да му изплати допълнителното възнаграждение в пълен размер.

Поддържа се също, че тези допълнителни месечни възнаграждения са дължими на ищеца от работодателя ОД на МВР – Враца, а не от АЕЦ - Козлодуй, тъй като имат характера на заплащане на положен труд по служебното правоотношение между страните. Излагат се твърдения, че общата сума, която ищецът е следвало да получи във връзка с т. 6, б. „г“ от решение № 282/1993 г. на МС за процесния период е 6 258,00 лева, а сумата, която той е получил на горното основание, е 3 158,40 лева.

Ищецът претендира разноски.

В срочно подадения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Враца не оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е заемал длъжност за държавен служител по смисъла на чл. 142, 2 ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при Районно полицейско управление „АЕЦ-Козлодуй“ към ОД на МВР-Враца. Не се оспорва и че ищецът е осъществявал служебната си дейност по утвърдени графици, на сменен режим на работа.

Сочи се, че въз основа на решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет на Република България между ОДМВР-Враца и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, на основание чл. 92, ал.

1, т. 1 от ЗМВР е сключен договор за „Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Сочи се, че горецитираният договор, който е следствие на проведена обществена поръчка, има за предмет осъществяване на охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества от изпълнителя ОДМВР-Враца, за което възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй дължи поощрение на служителите на изпълнителя, на основание решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет на Република България. Излагат се доводи, че в т. 4.1.6 от сключения договор е предвидено, че за резултатите от охранителната дейност на договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се съставя протокол, който се утвърждава от директора на ОД на МВР-Враца и изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр.

Козлодуй. Твърди се, че посочената работна група, утвърдена от двете страни по договора, определя допълнителното възнаграждение, което се дължи на всеки отделен служител, съобразно изпълнението на договора и личния му принос. Посочено е, че в т. 4.1.7 от договора страните са се споразумели за максималния размер на сумата за всяка длъжност, като индивидуалният размер на всеки служител се определя ежемесечно от работната група.

Поддържа се, че в договора не е посочен минимален размер на този вид допълнително възнаграждение, като не е определен конкретен размер на същото и дължимостта му на всеки отделен служител е индивидуално, съобразно работата му. Излага се също, че в договора изрично е посочено, че допълнителното възнаграждение се дължи и е за сметка на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй, което предполага възможността възложителят да определя размера му. Излагат се доводи, че допълнителното възнаграждение не се дължи в максимален размер ежемесечно за всяка длъжност, а възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй има право по своя преценка да го заплаща като поощрение, в размер определен от самия него. Твърди се, че всеки служител ежемесечно е получавал допълнително възнаграждение по решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет на Република България, съобразно това дали е участвал пряко в охраната – т. е. дали е бил на работа и в размер до максимално определения в договора. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.

Ответникът също претендира разноски.

С протоколно определение от 25.01.2024 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер, както следва: искът за главница по чл. 179, ал. 4 от ЗМВР се счита предявен за сумата от 2 406,30 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 3 099,60 лева производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, а искът за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от 3

ЗЗД се счита предявен за сумата от 116,97 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 320,00 лева производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът И. И. заема длъжността „старши полицай“ в РУ – „АЕЦ Козлодуй“ към ОД на МВР – Враца.

Между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като възложител и ОД на МВР гр. Враца като изпълнител е сключен договор № 870000013 от 12.06.2017 г., по силата на който възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да организира, осигурява и осъществява физическа охрана и пропускателен режим на обекти на „АЕЦ Козлодуй“, съгласно приложение № 1 – общи условия, и приложение № 4 – таблица за средномесечната цена на услугата за охрана (чл. 1.1.).

Между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като възложител и ОД на МВР гр. Враца като изпълнител е сключен и договор № 816000027 от 20.05.2021 г., по силата на който възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да изпълни охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“, осъществяваща се чрез действия по охрана на стретегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари, съгласно приложение № 1 – общи условия, приложение № 4 – ценово предложение и приложение 4.1. – типова калкулация на услугата по чл. 92, ал. 3 от ЗМВР. Двата договора са с идентично съдържание, като е уговорено, че изпълнителят се задължава да изпълнява услугата в съответствие с изискванията на нормативните актове, вътрешните правила и инструкции (чл. 1.2), предметът на договора се изпълнява чрез РУ „АЕЦ – Козлодуй“ (чл. 1.3.) В чл. 4.1.6 е уредено, че резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на ОД на МВР гр.

Враца и изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Видно от чл. 4.1.7 от договора, съгласно решение № 282/1993 г. на Министерския съвет в протокола от предходната точка, работната група предлага допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в следния размер: за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността „инспектор“, „старши инспектор“ и „главен инспектор – до една минимална работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността „младши експерт“: до 80 % от минималната месечна работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със 4 специфично наименование на длъжността „младши инспектор“: до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната; за служители по трудово правоотношение, с наименование на длъжността „младши специалист“ и „системен оператор“: до 60 % от минималната месечна работна заплата за страната. В т. 2.3 от договора между страните е уговорено, че изпълнителят уведомява писмено възложителя при всяко изменение на размера на минималната работна заплата, прието с постановление на Министерски съвет.