Акт от 09.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4896 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110207085 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. М. Х. (чрез адвокат Г.) срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5825050, издаден от С. за това, че на 22.04.2022г. в 12:47 часа в гр.

София, Околовръстен път до № 174, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведена с пътен знак В-26, в населено място, лек автомобил „........” с рег. № .......... се движил със скорост от 96 км/ч. - нарушение по чл.21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на С. М. Х. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата на С. М. Х. (подадена чрез адв. Г.) се твърди, че Електронният фиш е неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на административно-процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят посочва, че в ЗДвП е предвиден специфичен способ за установяване на нарушения, свързани с превишаване на максимално допустимата по този закон скорост за движение по пътищата, като сочи разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че условията и реда за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) са уредени в Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015г. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.10, ал.1 от тази Наредба, че съставеният протокол представлява доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, както и въведеното ограничение на скоростта.

Според жалбоподателя са нарушени материалните норми, тъй като са допуснати процедурни 1 нарушения при съставянето на протокола по приложение към чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. По отношение на техническото средство в жалбата се посочва, че съдът следва да се ръководи от нормата на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Ако използваното АТСС № МD1196 представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, се иска съдът да приеме, че не е налице другата предпоставка на чл.189, ал.4 от ЗДвП за ангажиране на административно-наказателната отговорност посредством издаването на Електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето в отсъствие на контролен орган, тъй като използването на мобилна система предполагало наличието на полицейски служител. Поради това в жалбата се прави извод, че е следвало да бъдат приложени общите разпоредби на ЗАНН и за установеното нарушение следвало да се състави АУАН и да се издаде Наказателно постановление. Според жалбоподателя от систематичното тълкуване на трите алинеи на чл.10 от Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015г. следва, че попълването на протокол е въздигнато като абсолютна предпоставка за използването на мобилна камера и в тежест на административно-наказващия орган е да представи протокол по чл.10 от Наредбата. Иска се от съда да изследва дали всички законови положения са изпълнени от страна на наказващия орган и при наличието на процесуални нарушения – да се отмени Електронният фиш.

Жалбоподателят се позовава и на чл.39, ал.2 от Закона за измерванията, като отбелязва, че има значение кога е извършена първоначалната проверка и кога камерата е пусната в действие. Сочи, че обикновено срокът на валидност на удостоверението за техническа годност на АТСС е 12 месеца и преди изтичането му от МВР трябва да подадат заявление за периодична проверка на техническите средства. В противен случай съдът следва да приеме, че последните не отговарят на изискванията за техническа изправност. Жалбоподателят цитира нормата на чл.47, ал.1, т. 1-3 от Закона за измерванията и точка 30 от ДР на Закона за измерванията и твърди, че към датата на подаване на жалбата повечето технически средства се проверявали от лаборатория към МВР. Според жалбоподателя МВР извършва нарушение на т.30 от ДР към Закона за измерванията, тъй като е собственик на техническите средства, използва ги за издаването на Електронен фиш и ги проверява. В жалбата се твърди, че лабораторията към МВР не отговаряла на определението „трета независима страна“. Моли се, в случай, че се установи, че процесното АТСС е проверявано в такава лаборатория, да бъде отменен процесният Електронен фиш. В жалбата се заявява още, че наказващият орган задължително трябва да предостави Заповед на Председателя на Държавна агенция по метеорологичен и технически надзор, с която да удостовери, че лабораторията е оправомощена да извършва съответните проверки и в случай, че такава не бъде представена, то ще са налице основанията за отмяна на Електронния фиш. Твърди се, че от съпоставяне на данните от Електронния фиш и снимковия материал трябва да може ясно да се установи мястото на извършване на нарушението, същото трябвало да бъде конкретизирано с улица, номера, пътно съоръжение и т.н. Ако в снимковия материал се съдържали географски данни, а в Електронния фиш е посочено, че нарушението е установено на конкретен участък от пътя, то се иска наказващият орган да представи допълнителни доказателства, за да се изясни идентичността на мястото на установяване на нарушението. Според жалбоподателя 2 липсата на точно описание нарушавало правото на защита на жалбоподателя и се явявало основание за отмяна на Електронния фиш. С тези аргументи се иска от СРС да отмени Електронен фиш Серия К № 5825050, издаден от С..

В писмо с вх. № 113559 от 06.06.2022г., с което жалбата и административно-наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.

Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1196, като се отбелязва и че техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 113559 от 06.06.2022г. се казва още, че техническо средство тип „CORDON“ M96 е одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва, че Електронен фиш Серия К № 1785057 от 20.10.2017г. е връчен на 27.09.2020г.

В допълнително становище, депозирано от адв. Г., с вх. № 185030 от 05.09.2022г. се посочва, че направените от въззиваемата страна възражения са неоснователни. Посочва се, че по делото няма информация, от която да може да се направи извод дали цитираният в Електронния фиш друг Електронен фиш е влязъл в сила и на коя дата. Поради това се отрича да има повторност. Твърди се, че не са представени документи, удостоверяващи годността на използваното АТСС към 22.04.2022г. Поради това останало недоказано от наказващия орган извършеното нарушение. Отбелязва се, че не били представени доказателства за наличието на пътен знак В-26 на проверяваната отсечка. По съществото на спора се твърди, че в Електронния фиш като нарушена е посочена разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, но същевременно е отбелязано, че нарушението е извършено в населено място. Относно Електронен фиш Серия К № 1785057 не била посочена датата на 3 извършване на нарушението, нито датата на влизане в сила и това водело до невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си. Адвокатът посочва още, че в обжалвания Електронен фиш била записана нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, но не и конкретната разпоредба, която се твърди, че е нарушена. За жалбоподателя не било ясно точно коя разпоредба от ЗДвП е нарушена на 22.04.2022г. Акцентира се и върху това, че обжалваният Електронен фиш е издаден за нарушение, извършено в населено място, докато през 2017г. жалбоподателят е извършил нарушение в извън населено място, за което му е издаден Електронен фиш Серия К № 1785057. Електронен фиш Серия К № 1785057 бил за превишение на скоростта 22 км/час, а обжалваният Електронен фиш – за превишение с 16 км/час. Дори да се приеме, че двете нарушения са извършени при еднородност на обстановката, а именно в населено, респ. извън населено място, то двете нарушения не били извършени при еднородност на скоростта и нарушенията биха попадали в различни точки на чл.182, ал.1 от ЗДвП или чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това се иска отмяна на обжалвания Електронен фиш и заплащане на разноски в размер на 300 лева от наказващия орган, тъй като жалбоподателят е защитаван от адвокат при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание на 08.11.2022г. жалбоподателят С. М. Х. се явява лично и с адвокат Г.. И двамата заявяват, че поддържат жалбата. Адвокат Г. посочва, че поддържа и становището, цитирано по-горе. По време на съдебните прения пред СРС адвокатът казва, че административно-наказващият орган не е успял да проведе доказване относно издадения Електронен фиш. Обръща се внимание на съда, че в Електронен фиш Серия К № 5825050 от 22.04.2022г. е посочена разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, като изрично е записано, че нарушението е извършено в населено място, в условията на повторност, обоснована от Електронен фиш Серия К № 1785057, който е за деяние от 2017г., извършено извън населено място и това изключвало повторността, на която се позовава наказващият орган. Пледира се за отмяна на обжалвания Електронен фиш, ведно с всички произтичащи от това законови последствия, като се иска съдът да присъди на адвоката разноски за безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят заявява пред СРС, че поддържа изцяло казаното от неговия адвокат и няма какво да допълни.

Въззиваемата страна – С. не изпраща представител пред СРС.

В писмени бележки с вх. № 239461 от 07.11.2022г. юрк. Бонев (като процесуален представител на въззиваемата страна С.) моли СРС да остави без уважение жалбата на С. М.

Х., тъй като е неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че при издаване на процесния Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Посочва, че от приложените доказателства се установява, че на 22.04.2022г. в 12:47 часа, на посоченото в Електронния фиш място и посока на движение, при ограничение на скоростта 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, процесното МПС се е движило с 96 км/час, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 1785057. Твърди се техническото средство, заснело нарушението, да е преминало начална и последваща 4 метрологична проверка. В писмените бележки се цитира чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска да се кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Претендира се, че правилно е приложен чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. Прави се извод, че Електронният фиш е законосъобразен, а административното наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и се посочва, че доказано жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като конкретното превишение на скоростта е с 16 км/час, а формата на вина е пряк умисъл.