Решение № 2959 от 10.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2959 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330100413 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба на Д. Д. Й., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. ******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че Д.

Д. Й. не дължи на „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 766,94 евро, вписана като дължима в ЦКР с идентификатор на кредита ***** сключен на ***** г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата получила на *****г. от "Изи Асет Мениджмънт“ АД паричен заем от 1500 лева, който бил върнат.

Твърди, че сключения договор за паричен заем бил недействителен на осн. член 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК, както и че не била получила екземпляр от този договор, погасителния план и ОУ към него. Твърди също, че при извършена справка в ЦКР на БНБ установила, че ответникът е вписал обстоятелството, че ищцата му дължи сумата от 1500 лева с идентификатор на кредита ******, какъвто договор отрича да е сключвала или подписвала.

Посочила е, че не са налице обстоятелства за провеждане на медиационна процедура. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор със становище за нередовност на исковата молба, като неподкрепена с доказателства за съществуването на описаната в исковата молба справка от Централен кредитен регистър, на която ищцовата страна основава искането си, както и поради непредставяне на доказателства за твърдените плащания.

Релевира възражение с правно основание чл. 3 ГПК, като счита, че с предявения иск се извършва злоупотреба с процесуални права и се нарушава задължението да се изнася пред съда само истината. Излага се, че в Централния кредитен регистър не съществува вписване, според което Д. Д. Й. да дължи на „Файненшъл България“ ЕООД сума от 1500 лв. с идентификатор 1 на кредит №*****, като оспорва твърдението на ищцата, че дружеството е претендирало от Д. Д. Й. сума от 1500 лв. по кредит с идентификатор ****, както и че дружеството е кредитор на такова вземане с размер на 1500 лв. по кредит с идентификатор ******.

На следващо място е посочено, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Излага се, че между ищеца и ответниците било сключено споразумение, с което били уредени спорните моменти в отношенията им. Ищецът, с подписването на споразумението, заявил и декларирал, че като резултат от уговореното със споразумението и с оглед възстановяването, опрощаването и прихващането на суми, няма каквито и да било претенции по отношение на който и да е от сключените между Заемателя и Гаранта или между Заемателя и Заемодателя договори за паричен заем и/или договори за предоставяне на поръчителство, договори за предоставяне на гаранция и/или договори за потребителски кредит, включително, без изброяването да е изчерпателно: относно тяхната действителност и тази на отделните разпоредби, размера и основанието на платените суми, уговорените възнаграждения и т. н. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представената в първото по делото открито съдебно заседание от ищцата справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ- ЦКР, се установява вписване на обстоятелството, че в полза на „Файненшъл България“ ЕООД е вписан договор за кредит за сумата от 1500 лева под №******г.

Ищцата е твърдяла, че такъв договор с ответника не е бил сключван, като е бил сключен договор за паричен заем за сумата от 1500 лева с „Изи Асет Мениджмънт“ АД на *****., по който договор била погасена сумата от 1500 лева и за който договор ищцата твърди да е недействителен.

По делото е представено тристранно споразумение от *****г. , сключено между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, „Файненшъл България“ ЕООД и К. О. У., с което са уредени отношенията между тези страни по повод договори за паричен заем № ***** и *****, като са декларирали, че няма да имат претенции във връзка с вализността и и изпълнението на задълженията. Така представеното споразумение е непротивопоставимо на ищцата, тъй като то не е сключено със същата, а с трето лице за спора, като освен това касае различни от процесния договор за кредит.

В доказ. тежест на ищеца е да докаже вписването на посоченото в исковата молба обстоятелство в ЦКР на БНБ, а в тежест на ответника е да докаже дължимостта на сумата, което последният не е установил със съответните за това писмени доказателства. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск подлежи на уважаване, като основателен и докзан.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът, който е доказал разноски в размер на 26,09 евро за държавна такса, които следва да се присъдят.

Адвокатът на ищеца е поискал и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съдът намира, че на адв. Д. Б. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 204 евро, платими от ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Й., ЕГН ********** не дължи на „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. ********сумата от 766,94 евро, вписана като дължима в ЦКР с идентификатор на кредита ******, сключен на ***** г.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати на Д. Д. Й., ЕГН ********** разноски за държавна такса в размер на 26,09 евро.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. **********да заплати на адвокат Д. Г. Б. от Адвокатска колегия П., адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца Д. Д. Й., ЕГН ********** в настоящото производство в размер на 204 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3