Решение № 260174 от 13.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 13.01.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА

АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ

МАРИНОВА мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ при участието на секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 4192 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение N 20238284/28.10.2020 г., постановено по гр. д. N 5201/19 г. по описа на СРС, 49 състав, „У.Б.“ АД, ЕИК: *****, e oсъдена да заплати на К.П.Ц. на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5742,90 шв. франка, представляваща надвзета сума за лихви по нищожна клауза – чл. 9, ал. 1 от договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., за периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1574,84 лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „У.Б.“ АД срещу решение N 20238284/28.10.2020 г., постановено по гр. д. N 5201/19 г. по описа на СРС, 49 състав. Твърди, че обжалваното решение е необосновано – двете суми – 4 997 шв. франка и 745 шв. франка са изчислени от заключението на съдебно – счетоводната експертиза при условията на евентуалност, а не на кумулативност, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Поддържа, че в нарушение на чл. 12 ГПК не са били обсъдени възраженията на банката, заявени с отговора на исковата молба и в писмената защита, а именно – че по време на целия исков период ищцата е заплащала един и същи процент месечна лихва и не се е възползвала от правото си да се откаже от договора, поради което е налице приемане на размера на лихвата по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, както и че неподписаният погасителен план е бил изготвен към датата на подписване на договора, че е бил потвърден от страните с § 3 от двустранно подписания анекс N

1/28.10.2016 г. и се ползва с доказателствена сила, поради което обвързва страните, като надплатените суми за лихва спрямо погасителния план са в размер на 745 шв. франка. При условията на евентуалност твърди, че банката може да отговаря за надплатени суми за лихва само спрямо погасителния план – 745 шв. франка, тъй като нищожността на клаузата на чл. 9.1. от договора за променлив базов лихвен процент не може да обуслови извод за нищожност на уговорения при подписването на договора лихвен процент. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение, като вместо него да постанови друго решение, с което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност се иска да бъде отменено частично решението на първоинстанционния съд - за разликата над сумата от 745 шв. франка, като вместо това да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 745 шв. франка. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – К.П.Ц. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК. С молба от 21.10.2021 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата К.П.Ц. твърди, че е сключила с „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, чийто правоприемник е „У.Б.“ АД, договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. Поддържа, че към договора за ипотечен кредит не са били подписвани анекси за едностранно увеличаване на лихвен процент и за включване на компонента „Премия“. Посочва, че с влязло в сила решение N

65096/17.03.2017 г., постановено по гр. д. N 21886/16 г. по описа на

СРС, 48 състав, „У.Б.“ АД е осъдена да заплати на ищцата сумата от 10476,31 шв. франка, представляваща недължимо платени при липса на основание възнаградителни лихви по договор за ипотечен кредит N

58/13.11.2006 г., начислена за периода от 18.04.2011 г. до 18.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2016 г. до окончателното плащане. Твърди, че в посоченото решение съдът се е позовал на нищожност поради наличие на неравноправност на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. Поддържа, че въпреки това ответникът „У.Б.“ АД е продължил да прилага старата си практика за изчисляване на лихвения процент по договора, в резултат на което за периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019 г. е налице надвзета сума за договорна лихва в размер на 5742,90 шв. франка /вж. допуснатото изменение в размера на иска в о. с. з. на 08.07.2020 г./. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5742,90 шв. франка, представляваща надвзета сума за лихви по нищожна клауза – чл. 9, ал. 1 от договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., за периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „У.Б.“

АД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че през процесния период ищцата е заплащала един и същи процент месечна лихва за редовен дълг и не се е възползвала от правото си да се откаже от договора, поради което е налице приемане на размера на лихвата по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, като това приемане обвързва страните и представлява правно основание за получаване на сумите за лихва. Твърди, че неподписаният погасителен план е бил изготвен към датата на подписване на договора, бил е потвърден от страните с § 3 от двустранно подписания анекс N 1/28.10.2016 г., поради което обвързва страните, като надплатените суми за лихва спрямо погасителния план са в размер на 745 шв. франка. Претендира разноски.

Не се спори между страните, а и от представения като доказателство по делото договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. се установява, че между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД /с правоприемник – „У.Б.“ АД/ и К.П.Ц., като кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 80 000 шв. франка, от които – 25 000 шв. франка за покупка на недвижим имот – ап. 111, находящ се в гр. София, ж. к. *****, и 55 000 шв. франка – за трайни подобрения и довършителни работи в имота, а кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия кредит на 300 равни месечни вноски, които включват главница и уговорената договорна лихва.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г. за усвоените суми по кредита до окончателното му издължаване кредитополучателят заплаща на банката за първата година фиксиран лихвен процент в размер на 2,9 %, считано от 05.12.2006 г. до 05.11.2007 г. За останалия период кредитополучателят заплаща на банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнението на договора годишен лихвен процент, образуван от Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката минус ставка в размер на 0,706 %. Към момента на подписване на договора БЛП за CHF e в размер на 6,96 %.

Съгласно чл. 24 от договора за ипотечен кредит за него са валидни Общите бизнес условия и Тарифата за такси и комисонни за физически лица на банката, които кредитополучателят декларира, че е получил и ги приема изцяло.

На 28.10.2016 г. е сключен анекс N 1 към договор за банков ипотечен кредит /с пълна отговорност/ на физическото лице N 58/13.11.2006 г. Съгласно § 3 от анекс N 1/28.10.2006 г. погасяването на платените от кредитора суми по § 2 не оказва влияние върху договорения между страните погасителен план по договор за банков кредит N 58/13.11.2006 г.

От представените Общи Бизнес Условия на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД /в сила от 01.09.2006 г./ се установява, че съгласно чл. 3.09, ал. 1 от ОУ „при олихвяване на кредитните продукти в банкиране на дребно банката използва базови лихвени проценти, съответно в български левове, евро, щатски долари и швейцарски франкове. Базовите лихвени проценти в различните валути представляват сума от два компонента: пазарен индекс и надбавка“.

Съгласно чл.

3.09, ал. 5 от ОУ „Базовият лихвен процент в швейцарски франкове се формира от сумата на тримесечния LIBOR за шв. франкове и надбавка от 5,10 %. LIBOR e най – широко използваният пазарен индекс или база за определяне на краткосрочни лихвени проценти в швейцарски франкове. Той представлява лихвеният процент, при който се предоставят междубанкови срочни депозити в швейцарски франкове от една първокласна банка на друга на Лондонския междубанков паричен пазар. LIBOR се организира от Асоциацията на британските банкери /BBA/ и се определя като средна величина от котировките за деня за различни срокове на най – активните банки в Лондон. Котира се на база действителен брой дни/360 дни и се фиксира ежедневно към 11:00 часа Лондонско време до пет знака след десетичната запетая. Публикува се в Ройтерс, страница LIBOR=.” Съгласно чл.

3.09, ал. 6 от ОУ „актуализацията на Базовите лихвени проценти по кредитни продукти в различни валути се осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна на стойността на съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му, използвана при изчисляването на валидния до момента Базов лихвен процент на банката в съответната валута“.

Съгласно чл. 3.09, ал. 8, б. „а“ от ОУ „Надбавките/отстъпките към базовите лихвени проценти по кредитни продукти се определят съобразно риска по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за конкурентноспособност на банката. Дължимата от клиента годишна лихва по ползвания кредит се формира от сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка в процентни пункта...“

Съгласно чл. 3.09, ал. 8, б. „б“ от ОУ „В случай, че разходите по ликвидността при 10 – годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено изменение“.

Съгласно чл. 3.09, ал. 8, б. „в“ от ОУ „Правилото на подточка 3.09. (8), б. от Общите условия се прилага за всички видове кредити, при условие че договореният срок за окончателното изплащане на съответния кредит е не по – кратък от 10 години“.

От приложеното гр. дело N 21886/16 г. по описа на СРС, 48 състав, се установява, че с 4 бр. писма /л. 21 – 27 от делото/ банката е изменила лихвения процент, а кредитополучателят е възразил, както срещу измененията, така и срещу ОУ на банката.

С влязло в сила решение N 65096/17.03.2017 г., постановено по гр. д. N 21886/16 г. по описа на СРС, 48 състав, „У.Б.“ АД е осъдена да заплати на К.П.Ц. сумата от 10476,31 шв. франка, представляваща недължимо платени при липса на основание възнаградителни лихви по договор за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г., начислени за периода от 18.04.2011 г. до 18.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2016 г. до окончателното плащане.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че Базовият лихвен процент /БЛП/ на банката за периода от 19.04.2016 г. до 31.01.2019 г. е в размер на 7,246 % и не е променян през целия процесен период. БЛП е формиран като към пазарния лихвен процент в размер на 4,246 % е прибавена компонента премия в размер на 3,00 %. Удържаният лихвен процент от банката през процесния период е в размер на 6,54 %, образуван от БЛП, минус ставка в размер на 0,706 % /7,246 – 0,706 = 6,54/.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за ипотечен кредит N 58/13.11.2006 г.

БЛП за шв. франкове към момента на сключване на договора е 6,96 %. Годишният лихвен процент е образуван от БЛП минус ставка в размер на 0,706. Лихвеният процент за процесния период съгласно сключения договор е в размер на 6,254 % /6,96 – 0,706 = 6,254/. Начислената сума за договорна лихва съгласно договора е в размер на 10 149,80 шв. франка, а погасената от ищцата сума за договорна лихва за процесния период е в размер на 10 895,00 шв. франка. Надвзетата от банката сума за договорна лихва за процесния период е в размер на 745,20 шв. франка /10895,00 – 10149,80 = 745,20/.

Разпечатката съдържа 42 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87647425-b414-49c5-b7d3-d749f26f9784