Решение № 150 от 03.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20203100901246 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от М. Н. СТ., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И.Р. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на ПТП от 09.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 09.09.2018 г. в гр. Варна, по локалното платно на бул.

Владислав Варненчик е била блъсната от лек автомобил "Пежо" с per. № *****, управляван от Д. СТ. Н., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Излага, че вина за ПТП има единствено водача на МПС. Излага, че й е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен прешлен, която обусловила при благоприятно протичане оздравителния процес около 10 месеца. След претърпяното ПТП са се появили следните синдроми: загуба на сън, силна тревожност, че това може да се повтори, страх да излиза на вън, изживяване отново и отново на травматичното събитие, избягване на неща, които могат да напомнят за травмата, увеличаване на тревожност и емоционална възбуда, усещане за повторно изживяване на събитието, избягване на дейности, места, чувства и други, които могат да и напомнят за преживяната травма, загуба на интерес и радост от живота. Психологическите травми от преживяното ПТП се изразяват в наличие на евентуален синдром на постравматичното стресово разстройство.

1

С решение № 2364/18.12.19 год. по АНД № 5257/2019 г. по описа на ВРС Д. СТ. Н. е призната за виновна в това, че на 09.09.2018 год. при управление на МПС, нарушила правилата за движение чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и с това причинила на М. Н. СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен прешлен, която обуславя трайно затруднение на движението на тялото.

Излага, че нито деликвента, нито застрахователя са й заплатили обезщетение за причинените й неимуществени вреди, поради което предявява иска си пред съда.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, с който оспорва иска. Не оспорва твърдените дата и място на пътния инцидент, че моторно превозно средство л.а. "Пежо 206" с ДК№ **** към 09.09.2018 г. е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, че ищцата е пострадала при процесното ПТП и е получила компресионна фрактура на тялото на 1-ви поясен прешлен, че е налице влязло в сила Решение № 2364/18.12.2019 г. по НАХД № 5257/2019, ВРС, 45 с-в, че е получил доброволна претенция от ищцата на 11.03.2019 г.

Твърди, че на 22.05.2020г. е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева.

Оспорва твърденията, че вина за произшествието има само водача на л.а. "Пежо 206" с ДК№ **** - Д. СТ. Н., че всички описани увреждания на ищцата са в резултат на процесното ПТП и в причинно-следствена връзка с него, че ищцата е получила сериозни увреждания, както физически, така и психически и са настъпили съществени промени в психическото и емоционалното й състояние, че травматичните увреждания при ищцата могат да доведат до дисоциация, че размера на причинените неимуществени вреди е 120 000 лева.

Застрахователят въвежда изрично възражение за съпричиняване от страна на ищцата.

Излага, че е налице 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката, изразяващо се в неправомерно движение по платното за движение, по дясната част, попътно с превозните средства. Оспорва търпените болки и страдания, както и периода, през който са били търпени. Сочи, че преди ПТП ищцата е страдала от редица съпътстващи болести, които са оказали въздействие върху периода на възстановяване. Описаните в исковата молба оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения и общото и здравословно състояние от преди ПТП и нямат връзка с травмите от ПТП. Оспорва получаването на съществени промени в психическото и емоционалното състояние на ищцата след ПТП.

Оспорва твърдението, че „травматичните преживявания на ищцата могат да доведат до дисоциация“. От пътния инцидент до настоящия момент са изминали 2 години и 3 месеца и няма данни ищцата да е имала съответни психични оплаквания и да е извършвала преглед при специалист. Твърди, че към настоящия момент ищцата се е възстановила изцяло от травмите от ПТП и няма остатъчни проявления и усложнения.

2

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. И.Р., който поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С молба депозирана преди съдебното заседание пълномощникът му ю.к. Стелияна Христова моли за присъждане на справедлив размер на дължимото обезщетение на ищцата при отчитане наличието на 50% съпричиняване.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С решение № 2364/18.12.19 год. по АНД № 5257/2019 г. по описа на ВРС Д. СТ. Н. е призната за виновна в това, че на 09.09.2018 год. в гр. Варна при управление на МПС, нарушила правилата за движение чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и с това причинила на М. Н. СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен прешлен, която обуславя трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 810 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

С протоколно определение №167/23.04.2021г. настоящият състав прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 09.09.2018 г. лек автомобил "Пежо 206" с ДК№ **** е бил застрахован в ответното дружество по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че на 22.05.2020г. застрахователят е платил на ищцата 7 000 лв. във връзка с процесното ПТП.

По делото е приложена медицинска документация за лечението на ищцата след инцидента, справки за извършените прегледи на лицето преди и след инцидента, както и справка за пролежаванията в болница.

От заключението на вещото лице М. по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на първи лумбален прешлен определило трайно затруднение на движенията на снагата за около 6 месеца; счупване на бодилестия израстък на 10 гръден прешлен определило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице пояснява, че счупванията на прешлените причиняват много силни болки в началото, затрудняват движенията на тялото и се усилват при всяко движение, като след операцията болките под въздействие на обезболяващи са поносими. Проведено е оперативно лечение на счупения прешлен с последваща рехабилитация за поддържане на подвижността на гръбначния стълб и тонизиране на мускулатурата. Оздравителният процес за счупванията е приключил. Според вещото лице е възможно поява на болки, ограничени движения при рязка смяна на времето и след физическо натоварване поради засилване на дегенеративните промени по гръбначния стълб, причинено от травмата. Ищцата има 3 остеопороза и дегенеративни промени по гръбначния стълб, изразяващи се в характерна за възрастта спондилартрозни и остеохондрозни промени и болест на Рейно. Няма данни за увеличаване на оздравителния процес.

От заключението на вещото лице М. по назначената и приета по делото САТЕ се установява, че произшествието е настъпило в дясната част от ширината на локалната еднопосочна пътна лента, в дясно от бул. „Вл.Варненчик“, при локална посока на движение към „Автогара Варна“, пред сградата на ДСК Бизнес център. Според вещото лице, автомобилът и пешеходката са се движили съпосочно към „Автогара Варна“, поради което автомобилният водач е имал видимост към пострадалата, а последната е нямала такава, като общата видимост за правия пътен участък е била над 50 метра. Основна причина за настъпване на ПТП-то от техническа гледна точка е разминаване на автомобила с пешеходката без установяване на необходимата безопасна дистанция, която при ниска скорост на движение е била около 0.5 - 0.6 метра. Според вещото лице това разстояние е било технически налично в ляво от автомобила спрямо ляв попътен бордюр. Пешеходката се е движила по пътното платно, успоредно до друга пешеходка заемаща десния тротоар, а не в колона по един по десния тротоар. Ударът с пешеходката е настъпил със странична дясна част на автомобила, и лява странична част на пешеходката. Към момента на удара, пешеходката е била в изправено положение с гръб към автомобила, в дясната част на процесната пътна лента, съпосочно движеща се с превозното средство.

За установяване болките и страданията на ищцата, състоянието й след инцидента, оздравителния процес, както и психичното й състояние, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.К. и М.А. (дъщеря на ищцата), чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия 4 причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ към процесната дата между собственика на лек автомобил "Пежо 206" с ДК№ **** и ответното дружество е беззспорно между страните. Към датата на ПТП водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.