Решение № 258 от 11.11.2025, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение, рег. № 258 от 11.11.2025 г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 583 по описа за 2025 година.

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 24.07.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият Р.

С. Р. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл.

313, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 12.08.2024 г. в гр.Хасково, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, потвърдил неистина, а именно че шофьорската му книжка /СУМПС №*****/ е открадната, която декларация по силата на Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта – органите на МВР, за удостоверяване истинността на декларираното обстоятелство.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения.

Подсъдимият Р. С. Р., редовно призован, не се явява, за да заяви становище по обвинението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. С. Р. е роден на *******, с постоянен адрес и адрес за призоваване в страната: ********

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 250319005000133097, ЦАИС „Съдебен статус“ валидна до 19.09.2025 г. подсъдимият Р. С. Р. не е осъждан, след като е реабилитиран по право, респ. по силата на закона – чл. 88а НК за осъжданията си по НОХД № 284/1994 г. по описа на РС – Хасково и по дело № 1793/2006 г. по описа на РС - Петрич и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.

78а НК с налагане на административно наказание. Срещу него няма регистрирани криминални прояви и заявителски материали извън описаните по – горе, за които е осъждан, няма данни за контакти с лица от криминалния контингент или за нарушения на обществения ред и е описан като лице, ползващо се с уважение в района, в който живее, според събраните в хода на разследването характеристични данни. Трудови доходи реализира в размер на 1500 лева, месечно, но не и доходи от други източници, притежава недвижимо – къща в с. Стамболийски, обл. Хасково, както и движимо имущество – регистриран на негово име лек автомобил марка „****“, модел „***“, според отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение и 1 имотно състояние.

Установено в хода на досъдебното производство е, че през 2024 г. подс. Р.

С. Р. се намирал в Словакия, като по време на пребиваването си там, на 02.07.2024 г. в гр. Братислава му било отнето временно свидетелството за управление на МПС с № ****, издадено на 04.08.2020 г. от МВР - Хасково и му била наложена глоба от 50 евро, тъй като нарушил правилата за движение. Горното се потвърждава от изпратените от Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР на 02.12.2024 г. в ОД – МВР - Хасково справка ведно с отнетото свидетелството за правоуправление на MHC с № 284521424, изд. на 04.08.2020 г. от МВР - Хасково, за вземане на отношение от българските власти.

На 31.07.2024 г. подс. Р. С. Р. се върнал в Република България. Въпреки, че знаел, че свидетелството му за управление на MПC е отнето на 02.07.2024 г. в Словакия, подс. Р. С. Р. на 12.08.2024 год. се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Хасково и пред служителката свид. Д. Д. А. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Хасково подал декларация на основание чл. 160 ал. 1 от Закона за движение по пътищата, попълнена и подписана от него, в която декларирал, че шофьорската му книжка /СУМПС № *****/, изд. 04.08.2020 г. от МВР - Хасково е откраднато.

Подсъдимият Р. С. Р., въпреки, че много добре знаел, че това не е така, тъй като същото му било отнето от компетентните власти на Словакия, потвърдил неистина в тази писмена декларация подадена пред служител на ОД МВР - Хасково. В декларацията е посочено, че за невярно деклариране се носи отговорност по чл. 313 от НК. Тази декларация се изисква по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и служи като основание за издаване на свидетелство за управление на МПС. Именно въз основа на посочената декларация на 13.08.2024 г. му било издадено Свидетелство за управление на МПС с № ******, връчено му на 14.08.2024 г.

В хода на разследването е назначена графическа експертиза, като според заключението на вещото лице, ръкописните текстове и подписът в позиции „декларатор“ на декларацията са изпълнени от Р. С. Р..

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза, ценено от съда като компетентно дадено и от обясненията на подсъдимия, приобщени по съответния ред в съдебна фаза. Всъщност, липсва спор или противоречие в приобщените доказателствени източници, за да се налага подробен анализ относно тяхната достоверност.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен 2 извод, че подсъдимият Р. С. Р. е осъществил деяние, субсумирано под състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:

За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подс. Р. С. Р. е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е извършил лъжливо документиране в документ в своя полза, а именно чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.

По делото се установи, че подс. Р. С. Р. от с. Крепост, обл. Хасково, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която по силата на закона - на основание чл.160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата се изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, вписал обстоятелствата, а именно, че шофьорската му книжка СУМПС №*****, издадено на негово име е открадната. С оглед така възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 313, ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – вписване на обстоятелства, които подлежат по силата на закона на удостоверяване откъм тяхната истинност в подадена писмена декларация. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с използване на израза „открадната”, подсъдимият е имал предвид чисто логически и езиково погледнато, че вещта, в случая документът, се намира на неизвестно за него място, вследствие противоправно въздействие по отношение на владението, което е прекъснато, съзнавайки, че това му изявление не съответства на обективната истина. То не съответства на обективната истина, тъй като е бил наясно, а се установява от писмените доказателства по делото, както по какви причини свидетелството му за управление на МПС не е в негово държане – защото е било отнето от властите на Република Словакия, така също къде се намирало то, а именно у властите на посочената държава и на какво основание този документ е отнет.

Следователно, изявлението на подс. Р. С. Р. в подадената писмена декларация, не само обективно не съответства на истината и поради това следва да са приеме като потвърждаващо неистина, а така също това несъответствие е било съзнавано от него. Последното пък от своя страна обосновава и преценката, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.

Същият, освен това, е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал 3 е общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване.

На следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на държавното обвинение виждане, че в конкретната хипотеза, с подаване на процесната декларация, чието авторство не се оспорва от подсъдимия пред служители на Сектор „ПП” към ОД МВР – Хасково, същата е депозирана пред орган на власт по смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт” са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл. 1 ал. 2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК декларацията да се дава пред орган на власт.

За извършеното от подсъдимия Р. С. Р. от град Хасково престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени вреди.

Подсъдимият към датата на деянието и към момента не е осъждан, след като е реабилитиран по цитираните по – горе наказателни дела по силата на закона и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК.

Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.

При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на „глоба” в размер, над и близо до законовия минимум, а именно 1200 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимият – същият формално е неосъждан и с добри характеристични данни, според отразеното в приложената характеристична справка, извън осъжданията, за които е реабилитиран и които, макар да не променят извода за неговата съдимост към датата на деянието и датата на постановяване на съдебния акт, следва да се отнесат към личността му и интерпретират като недобър атестат.

Административното наказание глоба е необходимо и бе съобразено с материалното му състояние. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на въпроса за 4 неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно положение, независимо от размера на това наказание, предвид липсата на основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК. Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена възможност за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е определен в диапазона от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно предвиденото наказание по вид е „лишаване от свобода”. То по своя характер е по – тежко от наказанието „глоба”, следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а, ал. 5 от НК при определяне размера на административното наказание „Глоба”.