Решение № 797 от 17.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1289/2026
- Вид
- Решение № 797
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22а и сл. · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 797 гр. София, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20261000501289 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответницата в първоинстанционното производство В. Л. П. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 23.02.2026 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 04.03.2026 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 29580/04.03.2026 г. Решение № 426/21.01.2026 г., постановено по гр.д. № 10464/2025 г. по описа на Софийски градски съд, V-ти брачен състав, с което е постановено връщането на детето А. А., ЕГН **********, родено на *** г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, в държавата по обичайното му местопребиваване - Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, по молба на неговия баща А. И. А., ЕГН ********** срещу майката В. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за което детето А. А. следва да бъде предадено на бащата А. И. А. незабавно след влизане на решението в сила.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат М.
С. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно на л.14 от настоящото дело.
1
Дължимата въззивна такса е внесена с вносен документ от 09.03.2026 г., приложен по делото с молба вх.№ 32693/10.03.2026 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.
Въззивницата-ответник поддържа, че в обжалваното решение има множество изводи, които не кореспондират с правото. Твърди неправилни изводи на съда относно обичайното местопребиваване на детето. Поддържа се, че съдът изобщо не е приложил Конвенцията, а решил делото по правила, които в това производство нямат място. Твърди се неправилен извод, че практиката на СЕС за „обичайно местопребиваване“ е неприложима поради чл.12, ал.1 от Конвенцията. Поддържа се, че приложената към въпроса за родителските права правна рамка е напълно неправилна, че изводът, че бащата не е дал съгласие/не е приел пребиваването на детето в България е неправилен.
Твърдят се и неправилни изводи на първоинстанционния съд относно липсата на „сериозен риск“ по чл.13, б.“б“ от Конвенцията. Твърди се, че по възраженията по чл.20 от Конвенцията, съдът е извършил неправилна абстрактна преценка, вместо индивидуална оценка, че в хода на първоинстанционното производство, не са предложени реални защитни мерки. Във връзка с така въведените възраженията, въззивницата развива подробни аргументи по съществото на производството.
Моли съда да отмени решението като неправилно и необосновано и да постанови друго такова, с което да остави молбата за връщане на детето без уважение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата – А. И. А. чрез процесуалния му представител адвокат М. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.60 от първоинстанционното дело.
Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни аргументи по същество на производството.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при точно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, основано на събраните по делото доказателства и да присъди на въззиваемия сторените от него разноски.
Отговор е подаден и от Министерство на правосъдието чрез 2 процесуалния му представител юрисконсулт И. И. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.46 от първоинстанционното дело.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 426/21.01.2026 г., постановено по гр.д. № 10464/2025 г. по описа на Софийски градски съд, V-ти брачен състав, се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание възивницата - ответница, чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение по подробните мотиви изложени във въззивната жалба.
Въззиваемият - ищец в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на първата инстанция по съображенията изложени в отговора, както и изложените в хода по същество.
Представителят на Министерство на правосъдието подкрепя изцяло изложеното от процесуалния представител на въззиваемата страна, включително и по мотивите изложени в отговора на въззивната жалба. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран с молба с правна квалификация по чл.12, ал.1 във връзка с чл.7, б.“f“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., във връзка с чл.22а и сл.от Закона за закрила на детето, на А. И. А. чрез Министерство на правосъдието в качеството му на Централен орган по смисъла на чл.6 от Конвенцията, за връщане на малолетното дете А. А., роден на *** г. в 3 държавата на обичайното му местопребиваване - Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, подадена по реда на чл. 8 от Конвенцията и основаваща се на незаконното задържане на детето от майката в Република България.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевнатни факти и обстоятелства:
Не се спори, а и от доказателствата се установява, че на *** г. в болница „Дейзи Хил“ 5, Хоспитъл роад, ***, Северна Ирландия се ражда детето А. И., като негови родители, вписани в акта за раждане са страните по делото: съответно майка - В. Л. П. и баща - А. И. А.. Постоянният адрес на семейството в Северна Ирландия е бил: 6 ***, а от раждането си детето А. И. е регистриран като пациент на педиатър д-р Ф. и има пълен достъп до своя здравен файл. През месец ноември 2024 г. детето заминава заедно с майка си за България за две седмици със закупен обратен билет за Северна Ирландия, но в края на почивката майката уведомила бащата, че няма да се върне с детето в Северна Ирландия.
На 05.12.2024 г. на детето е издаден акт за раждане в Република България и същото е вписано с постоянен адрес: *** (***) № *, ***, а на 17.12.2024 г. е вписан и настоящ адрес: ***, на които адреси е вписана и майката В. Л. П..
Бащата А. И. А. е български гражданин и британски поданик с вписани постоянен и настоящ адрес в ***. Детето е с българско гражданство по произход и британско по месторождение. Прието е като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че във времето след раждането на детето А. А., в периодите, в които е живяло в Северна Ирландия, то е обитавало съвместно със своите родители едно и също жилище.
След раждането си и в периодите 03.04.2024 г. - 08.06.2024 г. и 24.07.2024 г. - 17.08.2024 г., детето е пътувало заедно със своята майка и не е било в жилището в Северна Ирландия.
От социалния доклад на АСП, Отдел Закрила на детето-гр.Плевен се установява, че към момента майката и детето живеят по настоящия си адрес в гр. Плевен в просторно и поддържано жилище, което се състои от три спални, кухня, хол, баня и тоалетна, отделни. Отоплението се осъществява с климатик и конвекторни печки. За детето е осигурено достатъчно лично пространство.
4
А. посещава детска ясла „Дружба“, проявява висока социална активност, адаптира се бързо и има много приятели.
На 07.08.2025 г. бащата подал молба за връщане на детето. Пред РСПлевен е образувано гражданско производство във връзка с упражняване на родителските права върху малолетното дете.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства.
Разпитана свидетелката В. Б. Г. установява, че живее в Северна Ирландия от 2017 г., където гледа внучето си. През 2018 г. се запознала с А.
А., а от 2020 г. ходи в дома му като домашна помощница по три пъти седмично. А. живее в Северна Ирландия, в ***, където живее и свидетелката.
Познава В. от 2022 г. Тя започнала да живее в дома на А. А. от октомври 2022 г. А. има дъщеря С. от предходен брак, която дъщеря е на 12 години. Дъщеря му живее и при него, и при майка си, която не живее с А.. Жилището на А. е триетажна къща, на първия етаж има кухня, трапезария и хол, на втория етаж има две спални, от които едната била за А. за игра, както и баня с тоалетна. На последния трети етаж има голяма стая. Когато се родил А., дошла майката на А., която помагала за детето. Тя седяла около четири месеца, след което си тръгнала, като в този период свидетелката не е идвала в дома на А. да чисти.
През 2024 г. в дома на А. живял и брат му около два-три месеца. В този период А. живеел в спалнята на В. и А., а брат му в съседната спалня. Не знае защо В. се прибрала в България, пред свидетелката заявила, че заминава на почивка в България. Установява, че след раждането на детето, то заедно с В. на два пъти било в България, като след пътуванията винаги се връщали в Северна Ирландия. Не е виждала и не е чувала за психическо или физическо насилие от страна на А. към В.. В. не работела докато била в Северна Ирландия.
Свидетелката установява, че в Северна Ирландия е влажно и навсякъде има мухъл, включително и в жилището на свидетелката. А. викал хазяина да почиства мухъла и да пръска срещу него. По времето, в което свидетелката посещавала дома, бил извършен ремонт на банята. В Северна Ирландия, детето А. посещавало детска ясла, като първоначално А. карал В. и А. до яслата, след което купил кола на В. и тя сама го карала. В. често водела детето в мола, където се събирали майките с деца. Свидетелката установява, че Нюри е хубав град, няма престъпност в него.
Свидетелката Ю. К. А.-майка на А. установява, че съпругът й починал и 5 по настояване на сина си да не е сама на празниците, ходи веднъж годишно в Северна Ирландия за по два месеца. Като се родил А. останала четири месеца.
Преди да се роди той била с А. и В. на Коледните празници през 2022 г. Там била и С. -дъщерята на А.. В момента А. живее в гр. Плевен с майка си, а синът й общува с него по телефона. На *** г. правили рожден ден на А., като и двамата му родители присъствали в гр. Сандански. От В. е чувала, че не може да живее и да издържа в Северна Ирландия, постоянно е на хапчета, които майка й изпраща. Свидетелката установява, че по коледните празници през 2025 г. пак била заедно със сина си в дома му в Северна Ирландия, като към този момент жилището било ремонтирано и нямало мухъл. След раждането си А. е живял само в жилището на баща си, на два пъти е пътувал до България заедно с В., за да види баба си и дядо си, след което са се връщали в Северна Ирландия. В. си гледала детето, а А. й взел учителка да учи английски език.
Свидетелката А. Т. П. - майка на В. установява, че не е ходила в Северна Ирландия. Дъщеря й има само едно дете - А., което родила там. На живо свидетелката видяла внука си за първи път на 03.04.2024 г., когато дошъл с майка си в България, където останали до 08.06.2024 г. Вторият път когато дошли било на 24.07.2024 г. до 17.08.2024 г. Третият път пристигнали на 09.11.2024 г. и повече не са напускали територията на България. В. имала обратен билет за Северна Ирландия за 24.11.2024 г. Основната причина В. да не се върне, били лошите условия в къщата, в която живеели и отказът на А. да смени квартирата с такава, която да е с по-добри условия за отглеждането на А.. От дъщеря си знае, че къщата е малка, на три етажа със стръмни стълби, пералнята и хладилникът се намират вън на двора в навес или пристройка. На *** г. всички били на рождения ден на А., организиран в Сандански от А..