Определение № 138 от 26.03.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600586 по описа за 2023 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура – К., ТО – С., срещу определение от 29.08.2023 г., постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 247/2023 г. по описа на РС – С..

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил искане на защитника, предявено в разпоредително заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност. Сочи се, че предявеното обвинение по пункт втори от обвинителния акт е неясно от фактическа страна, тъй като не става ясно времето, мястото и датата на извършване на деянието, както и вида на използваното МПС.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частния протест, атакуваното определение на РС – С. и материалите по делото, намери за установено следното:

Частният протест е допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК и от страна процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледан по същество протестът е основателен по следните съображения:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Г. Б. В. за престъпления по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и чл. 149, ал.2, т. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

1

Обвинението за извършено престъпление се повдига от страна на държавния обвинител пред съда като орган, който е компетентен да се произнесе по въпросите за виновността и наказанието със стабилен акт. Този принципен подход третира досъдебното производство като подготвителна фаза на наказателното производство, съдебната фаза като централна такава, а обвинителният акт – като определящ предмета на доказване по делото и очертаващ рамките, в които ще се производството в съдебната му фаза.

Процесуалната функция на обвинителния акт е пределно изяснена в закона и в съдебната практика, дефинирана с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на предмета на доказване и осъществяване правото на защита.

Следователно, за да може да изпълни процесуалното си предназначение, обвинителния акт следа да съдържа дори и минимално, но достатъчно ясно, последователно, безпротиворечиво и разбираемо изложение на всички значими от гледна точка на повдигнатото обвинение факти, относими към неговата правна квалификация, свързани с време, място и начин на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинението. Това е нормативното изискване към неговото съдържание, поставено в разпоредбата на чл. 246 НПК. В настоящия случай това изискване е изпълнено.

Настоящият въззивен състав счита, че обвинението по пункт втори, повдигнато на Г. В., с внесения в РС – С. обвинителен акт е изцяло съобразено с текста на нормата на чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК, като е описано престъплението, в което лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци /време, място, изпълнително деяние/ и съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на деянието и приложимия наказателен закон /правната квалификация на деянието/. Обвинението е пълно, точно и достатъчно ясно формулирано. В тази връзка въззивният състав приема, че обвинителният акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция.

Действително изясняването на времето на извършване на деянието е от съществено значение при повдигане на обвинението. Същото е относимо и при съблюдаване на сроковете за наказателно преследване. В случая, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че деянието спрямо ненавършилата осемнадесет години В. Антонова Г. е осъществено от подсъдимия В. на неустановена дата през месец май 2018 година.

Непосочването на точната дата на осъществяване на деянието, но ограничаваща я в рамките на период от един месец, а именно от 01.05.2018 до 31.05.2018 г., поради обективна невъзможност тя да бъде установена, не представлява съществено процесуално нарушение, нито е основание за отпадане на наказателната отговорност на дееца. Мястото на извършване на престъплението също е достатъчно индивидуализирано – в двора на къща в 2 кв. „******“ в гр. Д., обл. Софийска. Непосочването на конкретния административен адрес също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от непълнолетната Г. не може да се търси ярък спомен, конкретика и детайлност за административния адрес, на който е била изнасилена, предвид ниската й възраст и тежката психологическа травма, която й е причинена.

Внимателният прочит на обвинителния акт, с който е повдигнато обвинението по пункт втори по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК не налага извод за съществуваща неяснота относно съставомерните признаци на деянието, включено в състава на престъплението. В частност въззивният съд счита, че дори и да не е посочена конкретната дата на извършване на съвкуплението, деянието е достатъчно индивидуализирано по време и място на извършването му, а относно начина на осъществяване на последното не е необходимо същият да бъде обстоятелствено изложен в заключителната част.

Същевременно фактите, които конкретизират принудата към съвкуплението, са подробно описани по начин, непораждащ съмнение или колебание относно вменените противозаконни действия на привлеченото към отговорност лице.

Що се отнася до дадените от първоинстанционния съд указания за посочване на вида на моторното превозно средство, с което се твърди, че пострадалата В. Г. е откарана от подсъдимия до мястото на извършване на престъплението, съдът намира същите за неправилни. Обстоятелствата относно марката, модела, регистрационния номер и собствеността на този автомобил не засягат съставомерни признаци на деянието по чл. чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК, за което е повдигнато обвинението, и липсата на по-голяма конкретика относно тези обстоятелства по никакъв начин не затруднява подсъдимия да научи фактите на обвинението и да се защитава по тях.

При това положение внесения обвинителен акт е годен да изпълни процесуалното си предназначение и да определи предмета на доказване от гледна точка на повдигнатото обвинение.

С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното определение е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно е приел наличие на допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия В., предвид на което на основание чл.

249 ал. 1 и 2, вр. чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, контролираното по въззивен ред определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 29.08.2023 г. постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 247/2023 г. по описа на РС – С., с което съдебното 3 производство е прекратено и делото е върнато на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ВРЪЩА делото на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4