Решение № 409 от 27.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20235001000442 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. №17733/02.06.2023 г. от ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Г.М.Д.“ №1 против Решение №161 от 28.04.2023 по гр. дело № 639/2021г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която се осъжда ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД ЕИК .... да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Х.А.“ № 80, сумата от 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със загубата на майка му Д.К. Д.а, ЕГН **********, починала в резултат на ПТП от 23.05.2017 г., във връзка с което единият от водачите П. Г.ев Б., застрахован при ответника, е признат за виновен с присъда № 901945 от 20.06.2022 г., постановена по НОХД № 236/2019 г. по описа на ОС – Благоевград, влязла в сила на 06.07.2022 г, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 08.05.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и да заплати да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 6 407.40 лв – за ДТ и депозит за вещо лице.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на материалния закони и допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни и подробни съображения в тази насока.

Въз основа на изложеното, се иска решението да бъде изцяло отменено, а предявеният иск от Г. С. Д. срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 1 загубата на неговата майка Д. Д.а да бъде отхвърлен, евентуално определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд. Макар в жалбата да се посочва, че решението се обжалва изцяло, от съдържанието й и съответно от формулирания петитум е видно, че същото не се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от ответника ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД обратен иск срещу третото лице - помагач на негова страна „Д....“ ЕАД, уважен частично до сумата от 90 000 и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. В тази част, решението е влязло в законна сила.

В законния срок, от ищеца Г. С. Д. е подаден отговор с вх. №22106/10.07.2023г. по въззивната жалба на ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения и се иска същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Третото лице помагач на страната на ответника - „Д....“ ЕАД не е подало отговор на жалбата.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалавата част. Предмет на делото е предявен от ищеца Г. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.

„Х.А.“ № 80, сумата от 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със загубата на майка му Д.К. Д.а, ЕГН **********, починала в резултат на ПТП от 23.05.2017 г., във връзка с което единият от водачите П. Г.ев Б., застрахован при ответника, е признат за виновен с присъда № 901945 от 20.06.2022 г., постановена по НОХД № 236/2019 г. по описа на ОС – Благоевград, влязла в сила на 06.07.2022 г, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 08.05.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

По делото няма спор, а и се установява че застрахователят е бил своевременно сезиран от ищеца с писмена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ, но без удовлетворителен за ищеца резултат, поради което и прекият иск по чл. 432 КЗ допустим, с оглед нормата на чл.498, ал.3 КЗ.

По делото няма спор и че с присъда № 901945 от 20.06.2022 г., постановена по НОХД № 236/2019 г. по описа на ОС – Благоевград, влязла в сила на 06.07.2022 г., П. Г.ев Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, предл. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, при което е причинил по непредпазливост смъртта на Д.К. Д.а. Със същата присъда е признат за виновен за същото престъпление и С. Г.ев Д., при условията на независимо съпричиняване с П. Б..

2

На основание чл.269 ГПК, съдът съобрази, че във въззивната жалба са направени оплакванията само срещу определения с решението размер на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че приетото от съда за справедливо обезщетение за вреди от 150 000 лв. противоречи на принципа за справедливост и не кореспондира на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че родствената връзка сама по себе си не е доказателство за търпени морални вреди. По делото не бил установен изключителен, над обичайния интензитет на морални страдания, нямало данни ищецът да е била съкрушен, да е развил постратравматичен стрес или други подобни психоемоционални разстройства, нямало данни да е търсил психиатрична помощ, да е бил диагностициран с разстройство на психиката или на когнитивните процеси, да е приемал медикаменти за подобно заболяване, да е бил хоспитализиран или диспансеризиран поради подобно заболяване. Всичко това, според жалбоподателя, говори, че ищецът е преработил стресогенното събитие и то не е довело до трайно негативно отражение върху психичното му функциониране. Нямало също данни да е нарушена целостта на социалните му връзки с другите членове на обществото, да е развил разстройство на личността, което да е засегнало ценностните му представи за живота и той да е променен драстично или пък да е с разстройство на адаптацията след събитието. По делото не се доказало инцидентът да е променил драстично житейския ритъм на ищеца Д., да е променен житейският му и семеен модел, не е установено той да изпитва паническа тревожност или друг тип проблеми, нямало данни да е бил временно нетрудоспособен, което било характерно за капсулираните травматични стресови разстройства. Поради това, присъденото на ищеца обезщетение било прекомерно завишено, изолирано от икономическата действителност в страната и от съдебната практика по подобни случаи, несъобразено със средната брутна работна заплата в страната към момента на ПТП, както и не може да бъде изобщо съотнесено към средностатистическите приходи на глава от населението за един изключително дълъг период от време, в който се предполага, че ищецът ще търпи по-интензивни морални страдания от загубата на своята родственичка. В този размер, присъденото обезщетение се превръщало в източник на неоснователно обогатяване.

Доколкото от жалбоподателя не са направени други оплаквания, касаещи възприетото в обжалваното решение относно осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на предявения иск, а именно – осъществяването на процесното застрахователно събитие, причиняването му и по вина на застрахования при ответника водач на МПС П. Г.ев Б., настъпването на смъртта на майката на ищеца Д.К. Д.а в пряка причинно-следствена връзка с причиненото от застрахования водач Б. ПТП, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ за последния, сключен с ответното дружество, възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации по тези въпроси не подлежат на преразглеждане от настоящата инстанция, на основание чл.269, изр.2 ГПК. В тази връзка, съдът е обвързан на основание чл.300 ГПК и от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Това означава, че искът е доказан по основание, поради което следва да се определи справедливият размер на дължимото се на ищеца обезщетение за 3 неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД.

При преценката за справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение, съдът съобрази показанията на свидетеля Х. /брат на съпругата на ищеца. Според същите, ищецът живеел заедно с майка си в С. до 1998г., когато се преместил в П.. Отношенията им били нормални, двамата били много привързани един към друг, чували се често по телефона, Г. често се прибирал до С.. След инцидента, той не знаел къде се намира, хич не бил добре, дори ходил един път на психолог. След смъртта на майка му, често ходел на гроба й, правел помени, не бил същия човек и все още не бил преодолял случилото се.

Анализът на показанията на св.Х. сочи, че между ищеца и майка му е имало изградена силна емоционална връзка, че същият е изпитал силна скръб от загубата й, както и че са му причинени душевна болка и страдание вследствие внезапната й кончина. Според настоящата инстанция обаче, от показанията на този свидетел не са установяват някакви много по-различни като интензивност и продължителност от обичайните негативни преживявания при загуба на толкова близък човек, респ. някакво особено тежко състояние на ищеца след случилото се.

В тази връзка, по делото пред първата инстанция са допуснати 2 съдебнопсихологически експертизи (първоначална и повторна), които да изследват състоянието на ищеца след случилото се, както и отражението му върху психиката му, вкл. състоянието му към настоящия момент и дали е преодолял претърпяната психотравма.

Според първата експертиза, изготвена от вещото лице О.Д., ищецът процесното събитие е предизвикало у ищеца психичен стрес и страдания, като има данни за тревожност и страхови състояния в периода непосредствено след злополуката, но към момента не се наблюдават патологични промени в психичните сфери. Според резултатите на психологичното проучване е налице повишено ниво на личностна тревожност към момента на освидетелстването, което е било характерно за ищеца и преди злополуката. Според заключението, непосредствено след ПТП и месеците след него, Г. Д. е бил в състояние на остра стресова реакция, ангаиран с неативни емоции, предимно тревога, безсъние, страхови състояния, картини от трупа на майка му. Постепенно обаче той се е справил с травматичните изивявания и е стигнал, като цяло, до възстановяване на психичното равновесие, като към настоящия момент, стресът е изцяло преработен. Посочено, е че самото събитие не е дало трайно негативно отражение върху психичното и цялостното функциониране на подекспертния, като същият е преодолял емоционалната травма, получена непосредствено след смъртта на майка му и настъпило възстановяване на психичното и психологичното състояние.

Според повторната съдебно-психологична експертиза, процесната злополука се е отразила върху психологическото състояние на Г. Д. като внезапно и неочаквано събитие, нарушаващо неговия обичаен жизнен цикъл, провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик – страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина, емоционална обърканост. Посочено е, че към 4 момента, при Г. Д. е налице психично здраве, като същият успешно е преминал през етапите на траура. Не са настъпили промени в психичното му здраве, които да имат поведенчески болестни нарушения.

Съдът кредитира и двете експертизи като компетентни и обосновани, като не се наблюдават противоречия в констатациите и изводите на вещите лица относно претърпените от ищеца вследствие инцидента психо-емоционални състояния и отражението на случилото се върху психичното му здраве, вкл. към настоящия момент. Съвкупната преценка на същите обосновава извода, че след ПТП, при което е загинала майка му, ищецът е претърпял тъга и скръб със силен интензитет, страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина, емоционална обърканост. Той обаче се е справил с така описаните травматичните изживявания и е стигнал до възстановяване на психичното равновесие, като към настоящия момент, стресът е изцяло преработен. Самото събитие не е дало трайно негативно отражение върху психичното и цялостното му функциониране, същият е преодолял емоционалната травма, получена непосредствено след смъртта на майка му и успешно е преминал през етапите на траура, като е настъпило възстановяване на психичното му здраве.