Решение № 230 от 22.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 560/2021
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 22.11.2021
- В сила
- 04.01.2022
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Мариана Илиева Димитрова, Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. П., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Красимир Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20215200500560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение № 260129 постановено на 11.06.2021г. по гр.дело № 816 по описа на В.ския районен съд за 2020г., с което е отхвърлен иска за делба с правно основание чл. 34 ЗС предявен от БЛ. К. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. И. 6, ет. 1, против В.
К. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. С.К. 11, вх. В, ет. 7, ап. 26, с искане да бъде допуснат до делба съсобствения им Поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с площ 533 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, номер по предходен план 5905, квартал 7, парцел XII, ведно с построената в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма номер по предходен план: няма, при следните квоти: по 1/2 за всяка една от тях.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната си жалба ищцата в първоинстанционното производство БЛ. К. Б. твърди,че решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор ***, със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с площ 533 1 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, номер по предходен план 5905, квартал 7, парцел XII, е неправилно,тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивницата твърди,че неправилен е извода на първоинстанционния съд ,че между страните по спора не е налице съсобственост ,тъй като всяка от тях е станала индивидуален собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а общите части - всички тавански и помещения в приземния етаж, представляват общи части и като такива не подлежат на делба, а подлежат на разпределение по реда на чл. 40 от ЗС.Искането е решението да бъде отменено в обжалвана част,а въззивната инстанция реши спора и допусне делба на процесната сграда при равни права между страните в процеса.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответницата в първоинстанционното производство В. К. ХР. ,в който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна посочва,че правилно първоинстанционният съд е установил,че таванските помещения и помещенията в приземния етаж представляват общи части на сградата. Искането е решението да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства установи следното:
Първоинстанционният съд ,предвид изявленията на страните е приел за безспорни следните обстоятелства:
К.Г.Б., ЕГН **********, починал на 02.12.1993 г. и М.Г. Б., ЕГН **********, починала на 17.05.2018 г., са родители на страните по делото, които приживе съгласно нотариален акт за собственост на имот по обстоятелствена проверка № 347/04.11.1967 г., том II, дело № 684/1967 г. - В.ски народен съдия са придобили правото на собственост върху Поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с площ 533 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот по чл. 7 от ЗСГ № 1001 /29.03.1975 г., том IV, дело № 1403/1975 г. - В.ски народен съдия, К.Г.Б. и М.Г. Б. са дарили на ответницата В.
К. ХР. процесния поземления имот.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39/25.11.1983 г., том II дело№488/25.11.1983 г. - В.ски Районен съдия, ответницата Х. е дарила ½ идеална част от същия имот на ищцата Б..
През 1990 г. е изградена сграда с идентификатор ***, със застроена площ 122 кв. м., брей етажи: 4, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна.
По делото са събрани гласни доказателства –показанията на свидетелите М.Д.Г., Е.Х.Б., Я.К.С. и Г.Б.Б..От тези доказателства се установява,че от момента на построяване на жилищната сграда страните по делото са имали устна договорка как да поделят самостоятелните обекти в нея, намиращи се на приземния, първи и втория етаж и 2 прилежащите части към тях и съобразно договореното са ги ползвали така до 2020 г., като никоя не е имала претенции към другата по отношение на така установената фактическа власт върху тях. Ищцата е ползвала първия жилищен етаж и гараж, и склад на приземния етаж в жилищната сграда, а ответницата е ползвала втория жилищен етаж, както и гараж, и два склада на партерния етаж. Съобразно договорките помежду им са ползвали и мазетата, намиращи се на партерния етаж, както и таванските помещения.
При така установеното ,от правна страна първоинстанционният съд е приел следното:
Между страните в процеса е извършена неформална делба на жилищната сграда,като последица от която всяка една от тях е установила владение върху отделните обекти в съсобствеността,и ги е придобила по давност. Считано от 2000 г. ищцата е станала индивидуален собственик на първия етаж от жилищната сграда, Гараж № 1 и Склад № 1 на партерния етаж, а ответницата е станала индивидуален собственик на втория жилищен етаж от процесната сграда, заедно с Гараж № 2, Склад № 2 и Склад № 3 на партерния етаж.
Тъй като правото на собственост върху индивидуален обект в етажна собственост включва в себе си и припадащите се идеални части от общите части,и е невъзможно отделянето на правото на собственост върху общите части от правото на собственост върху индивидуалния обект,първоинстанционният съд установявайки,че намиращите се на приземния и тавански етаж помещения не са загубили предназначението си като общи части на сградата по естеството или предназначението си,е приел,че по отношение на тях не може да се извърши делба.
В заключение, съдът е приел,че между страните по спора не е налице съсобственост ,тъй като всяка от тях е станала индивидуален собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна съсобственост, а общите части- поземлен имот,върху който е построена сградата, тавански помещения и помещения в приземния етаж, представляват общи части и като такива не подлежат на делба.
Решението е неправилно.
Цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика, и изложените правни изводи,са принципно правилни, но относими към друга фактическа обстановка.
В конкретният казус, липсват писмени доказателства ,удостоверяващи,че страните в процеса притежават правото на собственост върху индивидуални обекти на собственост в процесната жилищна сграда.
В преклузивните процесуални срокове ,страните не са противопоставили надлежни възражения за придобиване на правото на собственост върху посочените от съда обекти на собственост на различно основание, от това ,което съдът е приел за безспорно по делото. В този смисъл ,служебното въвеждане и обсъждане на друг придобивен способ, освен въведения в исковата молба и отговора на исковата молба, от спорещите страните ,е недопустимо.
От данните по делото се установява,че на основание сделка: дарение и приращение ,страните са съсобственици на Поземлен имот е идентификатор *** по КККР на 3 гр. В. и застроените в имота сгради при равни права. Въпросите повдигнати от страните за обособяване на обслужващите помещения в самостоятелни обекти, биха могли да се разгледат във втората фаза на делбата, при нейното извършване.
Решението като неправилно следва да се отмени и се допусне до делба процесния недвижим имот, при равни права за страните в процеса.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260129 постановено на 11.06.2021г. по гр.дело № 816 по описа на В.ския районен съд за 2020г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между БЛ. К. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
В., ул. И. 6, ет. 1, и В. К. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. С.К. 11, вх. В, ет. 7, ап. 26, на следния недвижим имот: Поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с площ 533 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, номер по предходен план 5905, квартал 7, парцел XII, ведно с построената в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, при квоти в съсобствеността : по ½ идеална част за БЛ. К. Б. и В. К. ХР..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4