Акт от 13.07.2020, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№77 гр.

Силистра, 13.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева

2. Огнян Маладжиков при секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№ 94 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Областна дирекция на МВР Силистра против Решение № 78 от 11.02.2020 г. по гр.д.№ 1734 / 2019 г. на Силистренския районен съд, с което въззивникът е осъден да плати на Т.Д.Т. с ЕГН ********** сумата от 1 090,38 лева – възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.11.2016-07.11.2019, заедно със законната лихва, считано от 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 137,82 лева – обезщетение за забава при заплащане на възнаграждението за извънреден труд, дължимо за периода 07.11.2016-07.11.2019 г.

Въззивникът счита решението за неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, а също така намира, че е необосновано. Моли за пълна отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално – за частична отмяна и частично отхвърляне.

С отговора си въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

В подкрепа на становищата си и двете страни излагат подробни доводи, които могат да се открият в мотивите на съдебните актове на окръжните съдилища из страната, формиращи противоположна практика по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“. Противоположните тези по този въпрос са обобщени в разпореждането за образуване на Тълкувателно дело № 1 / 2020 г. на ВКС, ОСГК, като същото не е основание за спиране на настоящото въззивно производство, съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 8 / 2013 г. от 07.05.2014 г. по т.д.№ 8 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Страните нямат спор по фактите. Спорът е по същия правен въпрос, по който е образувано тълкувателното дело.

В решението си първоинстанционният съд е възприел тезата за субсидиарното приложение на Кодекса на труда (КТ) и НСОРЗ и е приел иска за доказан по размер съобразно приетата експертиза.

От фактическа страна Силистренският окръжен съд намира следното:

В исковия период между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, което не се оспорва. Ищецът е държавен служител на МВР, полагащ труд на 12-часови дежурства. Част от дежурствата са включвали периода от 22,00 часа до 6,00 часа, видно от приетите като доказателства работни графици.

Работното време се е изчислявало сумирано, а не подневно, личи от фишовете за заплата за месеците март, юни, септември и декември. При това сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) часовете положен труд между 22,00 часа и 6,00 часа са отчитани „реално“, без да бъдат коригирани с увеличаващ коефициент, признава ответникът. За размера на иска са възложени две експертизи – първоначална и допълнителна, които ще бъдат обсъдени по-долу.

От правна страна въззивната инстанция намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

За нощния труд по Кодекса на труда (КТ), почивките и биологията По Кодекса на труда нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа – чл. 136, ал. 3 от КТ, а през нощта е до 7 часа – чл. 140, ал. 1 от КТ. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 часа и 6,00 часа – чл.

140, ал. 2 от КТ.

Причината за различната максимална продължителност на дневния и нощния труд е от биологично естество. Поначало денят е частта от денонощието, предназначена за работа и изобщо – за активна изява и разход на умствени и физически сили от човека, а нощта е време за отдих и възстановяване на работната сила. Затова нощният труд е с повишена вредност, с по-голяма изтощителност и напрежение в сравнение с дневния труд.

Полагането на нощен труд може да причини влошаване на здравословното състояние, като на тази причинно-следствена връзка, законодателят е придал нормативно значение с чл. 140а, ал. 4 от КТ.

Като намалява максималната продължителност на нощния труд спрямо дневния, така законодателят увеличава времето за почивка. Почивката е важна, защото позволява на трудещия се да възстанови изразходваната работна сила. Правото на почивка е конкретен израз на закрилната функция на законодателството ни в областта на трудовото право, с нея се осигурява защита на живота, здравето и работоспособността на трудещите се. Поради своята особена важност и заради универсалния си характер, правото на почивка се урежда от общите закони – КТ, Закона за държавния служител и ЗМВР, а не от специалния Закон за здравословни и безопасни условия на труд.

За подневното и сумираното изчисляване на работното време по КТ Разпределянето и изчисляването на работното време, респективно на почивката между отделните периоди, през които се полага трудът, може да е подневно – чл. 142, ал. 1 от КТ, или сумирано – ал. 2.

При подневното изчисляване работодателят трябва да разпредели работата на такива периоди, които да не надвишават максимално допустимата продължителност за дневния или нощния труд. Всяко превишаване води до полагане на извънреден труд в размера, с който е превишена нормалната продължителност на работния ден.

Така, ако една нощ работникът е полагал труд от 22,00 часа до 6,00 часа, първите седем часа от този период са в редовното работно време, а един час е извънреден труд. Без значение за отчитането, начисляването и заплащането на този извънреден труд е дали на следващата нощна смяна работодателят ще разпореди на работника да полага труд от 22,00 часа до 4,00 часа, т.е. само 6 часа. Това е така защото задължението на работодателя да изчислява и възмездява положения труд е подневно, което ще рече ден за ден.

Не за всяка работа е подходящо подневното отчитане на работното време.

Затова законодателят е въвел възможност за неговото сумирано изчисляване. При него в рамките на периода на отчитане, който по КТ варира от едноседмичен до шестмесечен – чл. 142, ал. 2 от КТ, но по ЗМВР е законово определен на тримесечие, се прави изчисление за общия брой работни часове, които работникът следва да положи. Алгоритъмът за изчисление е посочен в чл. 9б от Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО). Без да се навлиза в подробности, този алгоритъм работи така: от броя на работните дни по календар, попадащи в периода на СИРВ, се изважда броят на отпуските в работни дни и полученият резултат се умножава по нормалната продължителност на работния ден в часове, т.е. по 8 часа. Така се достига до индивидуалната норма работни часове (ИНРЧ), които работникът следва да положи в рамките на периода. Съобразно този брой часове се изготвя графикът за работа. Без значение е продължителността на отделните работни дни, стига да се спазват минималните изисквания за междудневна и междуседмична почивка по чл. 152 и чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Когато в края на периода, за който е установено СИРВ, отработените часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б от НРВПО, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина – чл. 9в от НРВПО. А кога положените часове са повече от ИНРЧ, горницата над него е извънреден труд – чл. 9г от НРВПО.

За необходимостта от приравняване на нощния към дневния труд при сумираното изчисляване на работното време

За изчисляване на ИНРЧ по чл. 9б от НРВПО се взема предвид продължителността на дневния труд. Това поставя в по-неблагоприятна позиция работещите при СИРВ, когато полагат труд и през нощта, в сравнение с тези при подневното отчитане, защото продължителността на отделните работни дни при СИРВ не е от значение. Важен е сборът на всички отработени часове, включително ако част от тях или всички са положени между 22,00 и 6,00 часа. И тъй като нощният труд е по-изтощителен и по-вреден, тази изтощителност и вредност трябва да намери своето адекватно измерение, като отработените часове през нощта се приравнят на дневни. Нормативен израз на това приравняване се намира в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, към който препраща чл. 9а, ал. 4 от НРВПО. Оттук следва, че приравняването с увеличаващ коефициент има двояко значение.

От една страна, нощните часове трябва да се вземат предвид още при изготвянето на графика, като същите бъдат приравнени към дневни, за да може така образуваният резултат да не надвишава индивидуалната норма за продължителност на работното време по чл. 9а, ал. 3 от НРВПО.

От друга страна, тъй като графикът може да претърпи промени след изготвянето му, например при промяна на числеността на заетите работници или на други обстоятелства – чл. 9а, ал. 2 от НРВПО, или от непредвидени отпуски – чл.

9б, ал. 2 и ал. 3 от НРВПО, по време на неговото изпълнение отчитането на нощните часове трябва да е „по часовник“, без приравняване. В края на периода, когато е налице реална картина на индивидуалното трудово изпълнение, тези нощни часове, броени и отчитани според часовника, следва отново да се приравнят на дневни. Това се прави с цел да се съобрази дали евентуално настъпилите промени в графика, които неминуемо водят до промяна и на ИНРЧ, са довели до нейното превишаване.

Следователно това приравняване на нощните часове към дневни има превантивна и обезщетителна функция. Превантивната функция влиза в действие още при изготвянето на графика, като пряко обслужва хигиената на труда и установеният здравословен режим работа-почивка. Когато този режим не бъде спазен, надвиши се ИНРЧ по чл. 9б от НРВПО, без значение поради какви причини се е стигнало до това превишаване, поражда се правото на възнаграждение за извънреден труд, което има обезщетителен характер заради принципната забрана на извънредния труд – чл. 143, ал. 2 от КТ, и по-високия му размер спрямо редовното трудово възнаграждение – чл. 9г от НРВПО във вр. чл. 7 от НСОРЗ.

За уредбата на сумираното изчисляване на работното време по ЗМВР Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата касае нормалното работно време по системата за подневното му отчитане, като същата не прави разлика между дневен и нощен труд.

Работното време на държавните служители, какъвто е ищецът, работещи на 12- и 24-часови смени, се изчислява сумирано. Периодът на СИРВ е бил едномесечен до 13.10.2016 г., а след това тримесечен – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (срв.редакциите, направени с ДВ, бр. 14 от 2015 г. и ДВ, бр. 81 от 2016 г.).

Работата извън редовното работно време за държавните служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР.

В исковия период е действала НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена по делегацията на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г.

Тази наредба установява в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 алгоритъмът за изчисление на нормата на работните часове за периода на СИРВ, който съответства на алгоритъма в чл. 9б от НРВПО.

Чл. 14, ал. 3 от Наредба 8121з-776 / 2016 г., също като чл. 9а, ал. 3 от НРВПО, вменява в задължение на работодателя да се съобрази с тази норма при изготвянето на графика на работните смени.

Разпечатката съдържа 43 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87623c41-0824-40f2-92c2-10d2deb1e479