Решение № 18898 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18898 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110107140 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявен иск от Е.

И. Т. ЕГН ********** гр. С. ж. к. Л. бл. .. вх. .. ет. .. ап. .. чрез адв. П. В., САК С. ул. Г. И. № .. вх. .. ап. .., против С. гр. С., ул. „А." № .., за заплащане на сума в размер на 6 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деликт на 29.01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 23.02.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че семейството на ищцата се състои от нея, дъщеря й Г. и внучката И., която е седемгодишна. Не притежават собствено жилище и преди около половин година сключили договор за наем и се настанили в ап. № .., находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. .., вх. .., в който постоянно живеят.

На 29.01.2023 г., неделя, рано сутринта започнало продължително звънене на входната врата. В жилището били тя и дъщеря й и още спели, а детето било в дома на баща си. От настоятелното звънене двете били стресирани, уплашили се за внучката И. Отключили входната врата на апартамента и видели пред нея трима - четирима униформени полицаи. Един от тях заповядал на дъщеря й да тръгва с тях към Районното управление на МВР, Г. изпълнила заповедта и тръгнала под конвой. Ищцата се развикала, че дъщеря й не е направила нищо лошо и защо ще я водят в полицията? Друг от полицаите заявил, че е извършила престъпление, но в момента не могат да кажат какво. Когато стигнали до асансьора, телефонът на единия полицай иззвънял и се провел разговор, след което им заповядали и на двете с дъщеря й 1 да отидат в кухнята на апартамента и да стоят там без излизане и без да водят телефонни разговори.

След известно време дошли други полицаи и всички се настанили в апартамента, имало и жена полицай, която да ги придружава при нужда до тоалетната. Пред входната врата на блока видели, че са паркирани много полицейски автомобили. Двете с дъщеря й продължили да питат какво престъпление са извършили, та се е наложило пред блока да се съберат толкова много автомобили на МВР. По едно време им отговорили, че ще им бъде обяснено, когато дойдат служители от криминалния отдел. Към 10,30 часа дошли цивилни служители и се представили, че са от криминална полиция. Един от тях извадил Заповед за обиск и арест на лицето Г. Т. Г. Тя и дъщеря й се развикали, че в апартамента няма лице с такива имена. Едва тогава полицаите проверили личната карта на дъщеря й и установили, че се казва Г. К. Т.. През петте часа никой от присъстващите полицаи не се сетил да попита за имената им.

През времето, през което били задържани на въпросите им полицаите отговаряли, че дъщеря й е извършила кражба на дванадесет хиляди лв. и мобилни телефони в гр. К., а Г. отговаряла на обвиненията им, че не е извършила престъпление.

Впоследствие се оказало, че в ж. к. Л., бл. .., вх. .., в наетия от тях апартамент преди е живяла търсената Г. Т.. Всички служители на МВР, които били в апартамента през петте часа си тръгнали без дори да изразят съжаление, поне да се извинят за причинените ни страдания. Ищцата твърди, че с дъщеря й изпитали негативните емоции и са благодарни на съдбата, че малолетното дете И. през тази нощ не била с тях, за да стане "свидетел„ на ужаса който изживели с дъщеря й от посещението на родната полиция.

От изживения стрес ищцата твърди, че се нарушил нормалния ритъм на живота й. Срещата със служителите на МВР й разкрила тяхното непрофесионално отношение към възложените им задачи. От незаконосъобразните действия на служителите от МВР се наруши съня й, чувствала се нервна и потисната, срамувала се от срещи със съседите й.

Стряскала се от всеки шум, не била в състояние да изпълнява служебните си задължения, изпитвала неудобство от колегите й в работата, била напрегната и неспокойна, което състояние продължава и до настоящия момент.

Притеснявала се от опасността с дъщеря й да бъдат задържани. По случая е депозирана е жалба в СДВР с вх. № ...в която са описани действията на полицаите на 29.01.2023 г. в апартамента им.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника С., гр. София, чрез гл. юрк. Х. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, по подробно изложени съображения. Твърди, че в исковата молба липсва яснота кои са били полицейските служители, за които се твърди, че са извършили горепосочените действия. От една страна същите биват назовани няколко пъти „служители на МВР“, а от друга - в 2 доказателствените искания са наречени „служители на С.“. Следва да се отбележи, че МВР е голяма структура, която се състои от множество звена, като СДВР е само една от областните дирекции. Към жалбата не са приложени каквито и да било доказателства, че описаните в нея действия са извършени именно от служители на СДВР. Нещо повече, липсват доказателства, че горепосочените събития са се случили изобщо и то по начина, по който са описани в жалбата. В жалбата се твърди, че в резултат на полицейските действия са причинени следните неимуществени вреди: стрес, нарушение на съня, нервност и потиснатост, срам от срещи със съседите, невъзможност за изпълнение на служебните задължения, напрегнатост и неспокойствие.

Следва да се отбележи, че липсват доказателства, удостоверяващи твърдените неимуществени вреди. Действително, към жалбата са приложени копия от медицински документи, но същите са неотносими, тъй като визират извършени прегледи и лечения на жалбоподателката отпреди датата 29.01.2023 г. Така например, амбулаторен лист с № .. е издаден на 29.11.2022 г.

На същата дата е издаден и амбулаторен лист № ... Епикризата от УМБАЛ „Н.

И. П.“ ЕАД удостоверява проведено лечение на Е. Т. в периода 10.08.2022 16.08.2022 г. При това и трите документа касаят лечение на травма (счупване на глезен) и нямат нищо общо с твърдените в жалбата вреди, изразяващи се в постстресови състояния.

На следващо място ответникът твърди, че е недоказана и причинноследствената връзка между действията на полицейските органи и твърдените неимуществени вреди. В жалбата липсват данни за упражнено физическо или психическо насилие върху Е. Т. и нейната дъщеря. Според изложените данни полицейските органи са допуснали грешка, тъй като са искали да задържат Г. К. Т. вместо лицето Г. Т. Г. След като са установили самоличността на дъщерята на г-жа Т., те са си тръгнали. Липсват твърдения и за увредено имущество от тях в апартамента на жалбоподателката. Горното не предполага настъпването на описаните в жалбата вреди или поне не в такъв размер. С оглед приложените към жалбата медицински документи е възможно вредите да са настъпили поради описаните в тях здравословни проблеми на Е.

Т., както и поради други житейски проблеми. В условията на евентуалност счита предявения иск с цена 6000 лв. за неоснователно завишен и несъответстващ на твърдените вреди, поради което моля същият да бъде намален.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

По делото е представена и приета преписка по жалба с вх. № 3

5130006870 от 29.01.2023 г. от СДВР за извършена проверка по сигнал подаден от Г. К. Т., от която се установява, че на 29.01.2023 г. рано сутринта ищцата Е.

И. Т. и дъщеря й Г. К. Т. били задържани неправомерно от служители на С. в дома им, находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. .., вх. .., ет. ..., ап. № .., поради установена погрешно самоличност на лицето Г.К. Т., бъркайки я със самоличността на други лице, за което имало сигнал за извършено престъпление, в нарушение на задълженията по ЗМВР за установяване на самоличността на лице. В следствие на това, ищцата и дъщеря им били принудени да стоят в кухненското помещение на апартамента, за времето от 07:00 часа до 11:00 часа, без да могат да използват правото си на телефонно обаждане, с което неоснователно им било нарушено правото свободно придвижване, поради което подадения сигнал бил приет за основателен. В тази връзка, е представено писмо адресирано от директора на СДВР до дъщерята на ищцата по делото Г. К. Т., видно от което същата е уведомена, че са установени нарушения на служебната дисциплина от страна на служители от СДВР, във връзка със подаден от нея сигнал за извършени неправомерни действия на полицейски служители от СДВР.

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Г. К.

Т., дъщеря на ищцата по делото. Същата споделя, че на 29.01.2023 г. рано сутринта около 07:00 часа на вратата на дома й позвънили полицаи, докато двете с майка й още спели. Служителите на МВР я уведомили единствено, че е арестувана за престъпление, без да й дадат подробности за какво точно е обвинена, като и дали възможност да се облече, тъй като трябва да бъде отведена до 09 РУ. Сочи, че майка й също започнала да ги разпитва, но и на нея не дали никакво обяснение. Малко след това ги вкарали и двете в кухнята, къде прекарали около 4 часа, без телефон, като през това време никой не им дал каквото и да било обяснение. Подържа, че през това време се сменили няколко екипа, като първите полицаи, които влязоха се държали доста грубо, викаха, не се представили или легитимирали като служители на МВР.

Разказва, че един от полицаите – жена, на която не знае името, й казала че става въпрос за извършена от нея кражба в гр. К. Едва тогава, след като им заявила, че в К. не е ходила и че живее в апартамента под наем от 3 месеца, полицаите поискали личната и карта и установили, че не тя е лицето което търсят. Сочи, че в началото на август предишната година майка й претърпяла инцидент – паднала и получила тежка травма на крака, като след това била дълго време в инвалиден стол и стояла вкъщи до скоро. Навежда твърдения, че приемала медикаменти и била в депресия, като след случилото се, всеки път когато се звъннело на вратата подскачала уплашено.

Разпитан е и свидетеля С. К. Т., дъщеря на ищцата по делото, която споделя, че знае за процесния случай, както и че майка й била много притеснена, тъй като не им давали обяснения за случващото се в продължение на няколко часа. Сочи, че предходната година майка й претърпяла инцидент – паднала и се наложило да й правят операция на крака, като вследствие на това станала по-притеснителна, повлияло й психически и дори я било страх да 4 излиза от вкъщи. Споделя, че след случилото се със служителите на СДВР, майка й била много притеснена, говорела само за случилото се, като и до ден днешен изпитва неприятни чувства, защото й били нарушени правата на гражданин.

По делото са представени копия от медицински документи /епикриза от 16.08.2022 г., медицинско направление от 29.11.2022 г и .амбулаторен лист от 22.12.2022 г./, видно от които, преди процесния случай ищцата е претърпяла инцидент, който е довел до травма и операция на таза и долен крайник.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен характер и размера на обезщетението, причинната връзка между настъпилите за него вреди и деянието на служители на ответника, както и неговата противоправност, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

Съгласно императива на чл. 45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.