Решение № 2663 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря М.а Хр. Енчева като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120102465 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на С. Р. А., ЕГН **********, с адрес:

................................. чрез пълномощника адвокат М. М. от АК-П., против "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление ........................................, представлявано от С. Р. Я. , с която се иска прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ...................... / 06.04.2022г. сключен между страните, поради противоречието му със закона и добрите нрави и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ......................., със седалище и адрес на управление ........................................, представлявано от И. М. Ш. , с която се иска прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 06.04.2022г. сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради накърняване на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 06.04.2022г. между ищцата и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, с който на С. А. бил предоставен кредит в размер на 2456,46 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия за обезпечаване договора за кредит, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На 06.04.2022г. между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищцата следвало да заплати сумата от 2751,99 лв. Излага се, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като не са посочени лихвения процент и условията за прилагането му. Поддържа се, че договорът не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата дължима сума от потребителя. Посочва се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.

1

В условията на евентуалност, ищецът счита клаузата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит, в която е уговорено обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство, за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Посочва се, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл.143 - 148 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузата на договора, нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

По отношение на втория иск, с който се иска прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 06.04.2022г. сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поради накърняване на добрите нрави се излагат сходни аргументи, като се твърди, че договорът нарушава добросъвестността в отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че обезпечаването на договора за кредит с договор за поръчителство не е задължително условие, то е възможност за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на договора.

С подадения писмен отговор от ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 2 456,46 лв., представляваща непогасена главница по месечни погасителни вноски с настъпил падеж от 1-ва до 24-та по сключения между страните договор за потребителски кредит № ...................... / 06.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно - деловодни разноски. В условията на евентуалност е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 2 306,10 лв., представляваща чистата стойност на сключения между страните договор за потребителски кредит № ...................... / 06.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно деловодни разноски В насрещната искова молба се твърди, че на 06.03.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ...................... / 06.04.2022г за сумата от 2 456,46 лв., като ответницата по насрещния иск е следвало да върне заемната сума на 24 броя месечни погасителни вноски в срок до 10.04.2024г., а всички плащания по договора за кредит е следвало да са в общ размер на 3 636,83 лв., при ГПР 48.21% и ГЛП 40.00 %. Излага се, че ищцата е направила плащания в размер на 150 лв., с които е погасена наказателна лихва към главницата и част от възнаграждението за поръчител. Сочи се, че към датата на подаване на насрещния иск е дължима сумата от 2 456,46 лв., представляваща падежирали вноски за главница от 1 -ва до 24- та съгласно погасителен план към договора за кредит. В случай, че се приеме, че договорът за кредит е недействителен се претендира осъждането на ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 2 306,10 лв., представляваща 2 чистата стойност на кредита. С горните мотиви моли исковете да се уважат.

В предоставения срок от страна на ответника по насрещния иск е депозиран писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Посочва се, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК и затова сумите по него не се дължат. Изложени са подробни съображения за противоречието на договора с изискванията на ЗПК относно начина на формиране на ГПР, изискванията към погасителния план и начислената неустойка за непредставяне на обезпечение. Затова се иска отхвърляне на насрещния иск. Посочва се още, че вземането по договора за кредит е било цедирано на Агенция за събиране на вземания ЕАД и към цесионера е било направено плащане в размер на 1234 лв., което следва да бъде взето предвид. Ангажирани са доказателства.

Предявените главен и евентуален иск са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.9 и сл.

ЗПК.

Предявеният насрещен евентуален иск е с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.9 и сл. ЗПК вр. чл. 23 ЗПК.

С молба от 27.09.2024г. ищецът по насрещния иск "КРЕДИСИМО" ЕАД е признал, че по договора за кредит от ищцата са постъпили две плащания: на 23.06.2022г. в размер на 100 лв. и на 03.08.2022г. в размер на 50 лв. В молбата се излага още, че със споразумение № 18/31.05.2024г. вземането е изключено от предмета на договора за цесия, сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „КРЕДИСИМО“ ЕАД на 12.06.2023г., както и че докато титуляр на вземането е бил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са постъпили суми в размер на 1300 лв., които ищецът по насрещния иск признава за извършени плащания по процесния договор за кредит. С молбата е отправено искане за намаляване на насрещната главна искова претенция за сумата от 2456,46 лв. на 2195,67 лв., представляваща неплатена главница по договора за кредит от 3-та до 24-та погасителна вноска и за намаляване на насрещната евентуално заявена искова претенция за заплащане на чистата стойност на главницата по договора от 2306,10 лв. на 1006,46 лв.

С определение, постановено в проведеното на 01.10.2024г. открито съдебно заседание, съдът е приел така направеното изменение на насрещните искови претенции и е прекратил производството за горницата над посочените размери.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между "КРЕДИСИМО" ЕАД и ищцата А. е бил сключен процесният договор за кредит № ...................... от 06.04.2022 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 2456,46 лв., от които 2 200 главница и 256,46 лв. застрахователна премия, със срок за погасяване на задължението - 10.04.2024г. От съдържанието на договора за кредит се установява, че договорната лихва за срока на договора е размер на 11180,37 лева, при ГПР – 48.21%, ГЛП – 40, 00% и общата дължима сума по кредита е в размер на 3 636,83 лв. В чл.4, ал.1 от договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. Видовете обезпечение, които ищецът следва да предостави са банкова гаранция, съгласно общите условия, която следва да се представи в десетдневен срок от подаване на заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице / поръчител/ в срок от 48 часа от подаване на 3 заявлението. Ал.2 на същия член предвижда, че при непредоставяне в срок на обезпечението, заявлението ще се счита за неодобрено от кредитора и договорът няма да породи действие.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на 06.04.2022 г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя - ищцата А. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД и да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1, ал.1/. Срещу това потребителят се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя. Видно от приложение № 1, т. II размерът на възнаграждението на поръчителя е 2751,99 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит и платимо на месечни вноски, съгласно погасителен план. Според чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя „Ай Тръст“" ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен, както и че по процесния договор на датата на падежа не е върната заемната сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, но са извършени частични плащания в общ размер от 1450 лв.

От третото неучастващо в процеса лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер на вземането по договор за потребителски кредит № ....................../06.04.2022г., сключен между страните, по делото е представена справка за извършените от ищцата плащания. От същата се установява, че в периода след датата на цесия – 12.06.2023г. плащания от ищцата не са постъпвали.

В подадената от ищеца по насрещните искове молба от 27.09.2024г. за изменение на насрещните претенции се съдържа признание, че по договора за кредит са постъпили плащания в общ размер от 1450 лв.

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

В случая е безспорно, че кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146, ал.4 ЗЗП/. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на процесните договори с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.