Решение № 50 от 18.10.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Сливен, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212200600331 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба на адв.

К.К. – защитник на подс. ИЛ. ИЛ. Г. срещу присъда № 260062 от 17.06.2021 г., постановена по НЧХД № 974/2020 г. по описа на РС – Сливен.

С атакувания съдебен акт подсъдимият ИЛ. ИЛ. Г. е признат за виновен в това, че на 09.03.2020 година в с. Т., общ. Сливен, причинил лека телесна повреда на ИВ. Т. Д. от с. Т., изразяваща се в причиняване на болка и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лв.

Със същия съдебен акт подсъдимият Г. е осъден да заплати на ИВ. Т. Д. сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът над уважената част до претендирания размер от 3000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Г. е осъден да заплати на тъжителката сумата от 512 лв. – разноски пред първата съдебна инстанция.

Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Сливен.

1

Във въззивната жалба е изразено несъгласие с присъдата, като се твърди материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяна на присъдата, постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, както и отхвърляне изцяло на предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С допълнителна въззивна жалба защитникът е пояснил и допълнил доводите за претендираната неправилност и необоснованост на присъдата.

Твърди се тенденциозен и необоснован разбор на доказателствената наличност, като е изразено несъгласие с подхода на съда към групите свидетелски показания, налични по делото. Акцент е поставен на приобщеното съдебно-медицинско удостоверение. Поддържат се направените с първоначалната жалба искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата съдебна инстанция от друг състав. Претендират се направените съдебни разноски.

Пред настоящата инстанция частната тъжителка И.Д., редовно призована, се явява лично и с упълномощен повереник – адв. Д.И. от АК Сливен. Повереникът оспорва жалбата и моли за потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Намира правните изводи на съда за обосновани, с оглед фактите по делото. Събраните пред първата инстанция доказателства счита за безспорни и непротиворечиви.

Претендира направените по делото разноски.

Частната тъжителка изразява съгласие със становището на своя повереник.

Подсъдимият ИЛ. ИЛ. Г., редовно призован, не се явява пред въззивния съд. Не се явява и упълномощеният му защитник адв. К.К. – АК Сливен. В депозирана писмена молба-становище защитникът поддържа заявените в жалбата и допълнението към нея съображения. Не желае събиране на нови доказателства. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитникът претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба, като взе предвид наведените съображения от страните, направени в съдебно заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

В производството пред първоинстанционния съд е разгледана тъжба на ИВ. Т. Д., с която е предявено обвинение срещу подсъдимия ИЛ. ИЛ. Г. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

С тъжбата тъжителката е предявила и граждански иск против подсъдимия за сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. След преценка, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото, районният съд го е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият ИЛ. ИЛ. Г. е на 75 г., български гражданин, с начално образование, вдовец, работи, неосъждан.

Тъжителката Д. живеела в с. Т., общ. Сливен, където живеел й подс. Г..

На 09.03.2020 г. около 10:00 часа тъжителката Д. се намирала на улицата пред дома си, където говорела с нейна съседка. В това време покрай тях преминал подс. Г. с колелото си. Спрял до тях и заявил на тъжителката Д., че собственичката на съседния двор казала тъжителката да не си пуска животните в нейния двор. Възникнал спор относно ползването на този чужд за двамата имот, при който били разменени реплики между тъжителката Д. и подс. Г.. Тъжителката Д. заявила „Ти какъв си на техния двор“, на което подс.

Г. й казал да не си пуска кокошките, а тъжителката Д. отвърнала „Какъв си на двора“ и започнала да го нарича „Некадърник, простак“. Тогава подс. Г. нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата на тъжителката Д., съборил я на земята, продължил да я удря, след което се прибрал в дома си.

Случилото се между тъжителката Д. и подс. Г. видял свид. К. К., който в този момент се връщал от магазина, но същият не се намесил, а се прибрал в дома си.

Като се съвзела тъжителката Д. се прибрала в дома си и се обадила на дъщеря си - свид. С. П. и на внука си - свид. Т. Т., на които разказала за случилото се. Свид. С. П. била на работа и не могла да тръгне веднага, а казала на съпруга си, който сигнализирал за инцидента на тел. 112.

След получаване на сигнала в дежурната на РУ - Сливен за сбиване между съседи в с. Т., общ. Сливен, на място били изпратени полицейските служители - свидетелите В. С. и Е. Ж.. Свид. В. С. отговарял за района на с. Т. и около 20 - 30 минути след получаване на сигнала били на място. На място свид. В. С. разговарял с тъжителката Д., която му разказала, че докато изпращала своя съседка, подс. Г. минал с велосипед по улицата, спрял и тогава възникнал конфликтът, при който подс. Г. я бил и след това се прибрал в дома си. Свид. В. С. обяснил на тъжителката какви действия може да предприеме, след което полицейските служители отишли до дома на подс. Г., като от последния били снети сведения, записани от свид. В. С., който прочел написаното на подс. Г. и последният ги подписал. На подс. Г. бил съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, с който бил предупреден да 3 не отправя закани срещу тъжителката Д., да не упражнява физически и психически тормоз срещу нея и да не се заканва, че ще я убива, както и спорните въпроси между тях да се решават по съдебен ред. Протоколът бил подписан от подс. Г., в присъствието на свид. Е. Ж.. В последствие свид. В. С. установил, че имало свидетел на инцидента - свид. К. К., който бил съсед на тъжителката и живеел малко по-надолу по улицата.

По-късно същия ден свид. С. П. и свид. Т. Т. отшили до с. Т. в дома на тъжителката Д.. Последната лежала на леглото и имал видими наранявания, била разтревожена и изплашена. Същия ден тъжителката била отведена до съдебен лекар, където й било издадено съдебно-медицинско удостоверение.

Свид. С. П. разговаряла с Тодорка Костова, с която била тъжителката по време на инцидента, като последната й казала, че действително подс. Г. е бил тъжителката, но не искала да свидетелства.

На следващия ден тъжителката Д. подала заявление в РУ - Сливен, като била образувана преписка вх. № 1544/2020 г. по описа на РП - Сливен.

Преписката приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.04.2020 г. на РП - Сливен. В обстоятелствената част на постановлението било отразено, че тъжителката Д. навеждала твърдения, че след събарянето й на земята, подс. Г. й е нанесъл удари по лицето и я скубел по косата, като в снетите по случая сведения подс. Г. не отричал инцидента, като изразявал съжаление за стореното и критичност към постъпката.

Посочено било още, че по преписката не били събрани данни за осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК, но се съдържали материали, от които било видно, че в следствие на инцидента тъжителката Д. е получила леки телесни увреждания, които съгласно разпоредбата на чл. 161 от НК за престъпление по чл. 130 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, т.е. същото било от частен характер.

На 31.07.2020 г. тъжителката Д. подала тъжба срещу подс. Г., по повод на която е образувано настоящото наказателно дело.

От приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 106/2020 г. издадено от д-р Чаушев - управител на СМДЛ „Медексперт д-р Чаушев“ ЕООД - гр. Сливен се установява, че на 09.03.2020 г. в 16,29 часа тъжителката Д. била прегледана, като при прегледа и освидетелстването на пострадалата били установени кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на долната половина на дясната очница; болки в областта на предните повърхности на двете раменни стави и кръвонасядане в областта на предната повърхност на лявото бедро е умерено изразена болезненост на тъканите. Посочено е, че установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в предварителните сведения. Отразено е, че описаните увреждания са причинили на освидетелстваната „Болки и страдания“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 4 събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата по сходен начин е възприета и от първоинстанционния съд и се установява по безспорен начин от доказателствената съвкупност.

Тъй като част от възраженията с допълнителната въззивна жалба са свързани със събраните по делото доказателства, въззивният съд следва да посочи, че мотивите към проверяваната присъда се опират на наличните доказателствени източници, които са подробно обсъдени и анализирани.

Възприемането на конкретни доказателства и дадения кредит на доверие се извличат, както от изложената фактическа обстановка, която съдът е приел, така също и от правните изводи. Мотивите имат изискуемото от чл.305, ал.3 от НПК съдържание – изградена фактическа обстановка, ясен анализ на доказателствения материал, обосновани правни изводи.

Първоинстанционният съд е коментирал всички доказателствени източници, в резултат на което ясно е мотивирал защо дава вяра на едни, а е изключил друга част от тях, излагайки аргументи за приложения подход. Мотивите на първата съдебна инстанция в обсъжданата част обхващат събраните по делото доказателства, убедителни са и са логично изградени. Намерена е връзка между гласните доказателства и писмените такива, в резултат на което няма логическа грешка в достигнатите заключения. Не се констатират съществени нарушения при обсъждането на събраните доказателства и тяхната оценка.

Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на доказателствения материал установи, че събраните и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в своята съвкупност допринасят значително за изясняване обстоятелствата, твърдени в тъжбата и определящи предмета на делото.