Решение № 228 от 25.10.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Тетевен, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100284 по описа за 2024 година

Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът излага,че във връзка с Разпореждане по ч.гр.д. № 57/2024 г. по описа на Районен съд - Тетевен, с което е уведомен,че е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение,предявява установителния иск,предмет на делото.

Твърди,че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и А.

К. Г./ответника/, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № к,. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните 1 удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл, 22 от ЗПК.

На 26.09.2017г длъжникът Г. е сключил договора,като е получил сумата от 2000.00 лева,задължил се е да я върне на 18 броя вноски по 150.84 лева в срок до 20.03.2019 година.Уговорен е фиксиран лихвен процент от 41,24%,както и годишен процент на разходите от 50%.

На същата дата 26.09.2017г длъжникът е сключил договор за поръчителство с Ай тръст.Съгласно чл.3 от договора,Ай тръст се е задължило да платки всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 26.09.2017г Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство,по силата на който Ай тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по цитирания договор за кредит.

На 23.03.2021г Ай Тръст е погасило дължимите от ответника суми по договора за кредит,както следва: 1832.96 лева главница,580.48 лева договорна лихва за периода 26.09.2017г до 20.03.2019г,обезщетение за забава в размер на 612.44 лева за периода 26.09.2017г до 20.03.2019 година.

На 23.02.2021г Ай Тръст е уведомило длъжника за извършеното плащане.

С Договор за цесия от 02.03.2021г Ай Тръст у прехвърлило своите вземания на „АПС 2

Бета България“-ЕООД.Длъжникът е уведомен за цесията съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД.Ако се приеме,че уведомлението не е извършено надеждно ,то да се приеме за връчено с исковата молба.

Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника,че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, гореописаната сума в общ размер от 1832.96 лева,формирана както следва: главница по договор за потребителски кредит в размер на 1832.96 лева,както и лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли да бъде осъден ответника да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по заповедното производство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника-адвокат К.-АК-Ловеч,в който се излага,че не се признава предявения иск. Представените доказателства за сключен договор за кредит са едностранно подписани от кредитодателя и липсва подпис на ответника.Не е доказано и установено действително ответникът да е сключвал тези договори,посочени в исковата молба,липсват доказателства относно обстоятелството,че договорената сума е изплатена на ответника.По същество на делото изразява становище за отхвърляне на исковата претенция.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

Приложен е договор за потребителски кредит № 945356/26.09.2017г,в който е отбелязано,че се сключва между „Кредисимо“-АД-София и ответника А. К. Г.,,който е в незаверено копие, върху който е положен само подпис на кредитодателя/поне според отбелязването срещу „Кредисимо:“ и липса на изписване на кредитополучателя.Към договора е представено приложение №1,в което са отразени следните параметри: размер на кредита 2000.00 л3ве,срок на кредита 18 месеца,брой погасителни вноски 18,лихвен процент по кредита 41,24%,годишен процент на разходите 50.00%. Последната погасителна вноска по кредита е 20.03.2019г.

Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,също в незаверено копие,също с едностранно положен подпис на кредитодателя.

Приложен е договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2017г,сключен между Ай Тръст ЕООД и ответника,съгласно който поръчителят се е задължил да сключи договор за 3 поръчителство с Кредисимо,по силата н а който да отговаря пред него солидарно с ответника за изпълнение на всички задължения на ответника.Липсват подписи на страните по договора.

Приложен е Договор за поръчителство,сключен на 26.09.2017г,,сключен между Кредисимо АД и Ай Тръст ЕООД,съгласно който поръчителят се задължава да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията на последния.

По приложеното ч.гр.дело №57/2024г по описа на РС-Тетевен е приложен е в нeзаверено копие договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г между Кредисимо ЕАД ,Ай Тръст ЕООД и АПС Бета България ЕООД,за продажба на парични вземания на първите две дружества,като цеденти,на посочена стойност на цесионера,съгласно приложение №1 към договора.Липсва приложение-описания на вземанията,цедирани с цитирания договор.По заповедното производство липсва уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД,респ.данни за връчване на длъжника/ответника,само твърдения в тази насока в заявлението.

По настоящето производство е приложено уведомление за цесия ,също без данни за връчване на длъжника.

Приложено е извлечение от система на Кредисимо ЕАД,в която е отразена по справка на клиент-ответника,превод на дата 26.09.2017г на сума в размер на 1732.46 лева,чрез система Изипей,както е вземания-рефинансиране на стар заем в размер на 267.54 лева,както и разписка за извършено плащане на сума в размер на 1738.62 лева.

По приложеното ч.гр.дело № 57/2024г по описа на РС-Тетевен е издадена заповед по чл.410 от ГПК срещу ответника,за следното вземане:главница в размер на 1832.96 лева,със законна лихва за периода от 1801.2024г до изплащане на вземането,държавна такса в размер на 36.66 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заповедният съд е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането на заявителя.Искът,предмет на разглеждане в настоящето производство,е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК.

При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,е процесуално допустим,а разгледан по същество е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:- съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и 4 момента на настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по процесния договор.

Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно договорно отношение относно прехвърленото вземане. Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „Кредисимо“-ЕАД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.