Определение № 928 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. София, 12.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900617 по описа за 2023 година

. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Игориевна Друмова - Х.а и З. Е.

Х., двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адвокат Г. П. С. срещу решение № 1247 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 386/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 265314 от 09.08.2021 г. по гр. дело № 5119/2018 г. на Софийски градски съд, 18 граждански състав, с което на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ са осъдени И. Игориевна Друмова - Х.а и З. Е. Х. да заплатят солидарно на ищеца „Юробанк България“ АД, гр. София сума в размер 121 462 швейцарски франка, представляваща част от сумата 133 478,31 швейцарски франка - главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/06.08.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.04.2018 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 15 117,50 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

Касаторите правят оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му по нередовна искова молба, тъй като от обстоятелствената част и петитума не става ясно общо заявената сума в размер 142 578,12 швейцарски франка за кои вноски от погасителния план към договора се отнася, както и претендираната сума в размер 121 462 швейцарски франка за коя част от вноските се отнася. Поддържат становище, че по този начин ответниците /настоящи касатори/ са били поставени в невъзможност ясно и точно да формулират възраженията си за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, наличие на анатоцизъм и неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.

1

Касаторите релевират доводи и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излагат следните съображения: въззивният съд в нарушение на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК не е изложил фактически изводи относно всички релевантни факти, не е обсъдил всички доводи от страните и част от събрания по делото доказателствен материал, не е направил правни и логически издържани заключения досежно приложимите по конкретния спор правни норми; от мотивите не е ясно въз основа на кои доказателства съдът е приел иска за доказан, нотариалните покани - за надлежно връчени и кредитът - надлежно обявен за предсрочно изискуем; въпреки че е установил наличието на неравноправни клаузи, въззивният съд необосновано е приел, че договорът би бил сключен и без тях, и че нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор; дори да се приеме, че целият договор не е нищожен, а нищожните му клаузи биха могли да бъдат замесетени от императивни, или диспозитивни норми, незаконосъобразно въззивният съд е кредитирал безкритично заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, като не е отчел, че заключението за дължимия остатък от задължението на ответниците е дадено без погасителния план към договора и без съобразяване на приетите за нищожни договорни клаузи, като в тази връзка съдът е следвало по свой почин да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителния размер на задължението, след като укаже на вещото лице от кои клаузи по договора да се абстрахира и как да изчисли действителния остатък на задължението; въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като е лишил ответниците от допустими, необходими и относими доказателствени искания, с които адекватно да защитят правата си.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на недопустимост на обжалвания съдебен акт в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, като формулират следния процесуалноправен въпрос:

1. Отговаря ли на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК искова молба, в която не са изложени фактически твърдения как е формирана глобално заявената претенция за присъждане на суми по договор за банков кредит и дали същата включва само усвоена по кредита сума, като сбор от отделни анюитетни месечни погасителни вноски по него, или и договорни лихви, такси, неустойки и др. задължения? – противоречие на т. 26 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 на ОСГК на ВКС.

Касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

2. Следва ли въззивното съдебно решение да съдържа ясни и обосновани мотиви с обсъждане на целия събран по делото доказателствен материал и произнасяне по всички доводи на страните? - противоречие с 2 решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Как следва да бъде тълкувана от съда действителната воля на страните при сключване на договора? - противоречие с решение № 167 по т. д.

№ 666/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 115/01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 54/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. При наличието на какви предпоставки недействителността на отделни клаузи от договора влече недействителност на целия договор или може да се приеме, че договорът би бил сключен и без недействителните му клаузи? противоречие с решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.

5. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат преценка на годността на експертното заключение като част от доказателствения материал по правния спор? - противоречие с решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 762/20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 60/25.03.201З г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

6. Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК при допуснати нарушения па първоинстанционния съд, в резултат на които делото е останало непопълнено с относими и необходими доказателства?противоречие с решение по т. д. № 94/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по гр. д. № 6627/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение по гр. д. № 2427/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.

В условията на евентуалност касаторите молят за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ооснование чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност.

Ответникът „Юробанк България“ АД, гр. София /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат И. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че решението е допустимо, тъй като исковата молба е редовна; с оглед предсрочната изискуемост на кредита исковата претенция може да бъде формирана като обща сума. Счита, че не е налице очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, а същият е постановен при спазване на материалния закон, процесуалните правила и приложимата съдебна практика. Ответникът релевира и следните доводи: въззивният съд въз основа на конкретни доказателства е установил фактическата обстановка и е обосновал защо счита, че кредитът следва да се върне във валута – швейцарски франкове; при спазване на чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 4, 3 предл. 2 ЗЗД съдебният състав е приел, че не е налице недействителност на целия договор за кредит; съдът е постановил решението си не само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но след анализ на представените доказателства, изследване на волята на страните и с оглед вътрешното си убеждение, законодателство и съдебна практика.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въз основа на събраните писмени доказателства въззивният съд е констатирал, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за банков кредит - договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/ 06.08.2008 г., както и че ищецът „Юробанк България“ АД е изпълнил основното си задължение да предостави паричната сума от 143 837.00 CHF, чиято левова равностойност към деня на предоставянето й е възлизала на 170 000 лв., при уговорените условия и срок кредитът е отпуснат чрез заверяване /кредитиране/ на блокирана сметка на ответницата И. Друмова в швейцарски франкове със сумата 143 837.00 CHF, като същия ден тази сметка е дебитирана със същата сума на основание „купени 143 837.00 CHF, продадени 170 000,95 BGN“ и е заверена /кредитирана/ сметката й в лева със сумата 170 000,95 лева. Съдебният състав е установил, че с договор за цесия от 02.10.2008 г. „Юробанк И Еф Джи“ АД е прехвърлило на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително вземането по процесния договор за кредит, както и че кредитополучателите са уведомени за цесията с нотариални покани от 08.06.2017 г. Приел е, че с допълнителни споразумения към договора за кредит, сключени на 18.03.2011 г. и 26.06.2012 г. между „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД и ответниците /настоящи касатори/, страните са констатирали размера и допуснатите просрочия на задълженията и са уговорили режим на облекчено погасяване на общия дълг, като непогасената част от просочените вземания е прибавена към дължимата главница. Взел е предвид обратното цедиране на вземането по процесния договор за кредит от „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД на „Юробанк България“ АД на 23.12.2016 г.

Въззивната инстанция е установила, че ответниците /касатори в настоящото производство/ не са изпълнили точно своето насрещно задължение, тъй като са платили само частично главницата и предвидената възнаградителна лихва. Констатирала е, че с преустановяване обслужването на кредита банката се е възползвала от правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем съобразно уговореното в чл. 20 от договора за банков 4 кредит, което е довело до дължимост на неиздължения остатък от главницата от страна на ответниците, поради което е направила извод за основателност на предявения иск за реално изпълнение на договорното задължение на ответниците за връщането на неиздължения остатък от главницата.

В обжалвания въззивен съдебен акт е споделен изводът на първоинстанционния съд, че клаузите на чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и чл. 23 от договора обективно са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и кредитополучателите, поради което е приел, че като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съдебният състав е счел за неравноправни по аргумент от чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП също клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора, допускащи едностранно изменение на съдържанието му от страна на банката, и клаузата на чл. 17, изр. последно, отнасяща в тежест на кредитополучателите евентуалните курсови разлики, но е стигнал до извода, че констатираната недействителност на посочените части от договора не влече недействителност на целия договор, тъй като той би бил сключен и може да действа и без тях. Въззивният съд се е обосновал с факта, че тези клаузи не засягат същността му и не опорочават преследваните с него юридически и стопански цели за задоволяване на двата насрещни основни интереса: на ответниците - да бъдат кредитирани, да получат нужната им за покупка на жилище сума, а на банката - да получи обратно предоставените парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва, като се е позовал на разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП. Приел е, че се касае до частична недействителност, която в хипотезата на чл. 26, ал. 4, предл. 2 от ЗЗД не влече недействителност на целия договор.