Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 22.09.2026, Районен съд - Омуртаг

Съд
Районен съд - Омуртаг
Дело
Административно наказателно дело 142/2026
Вид
Решение № 22
Подписан
22.09.2026
В сила
13.10.2026
Състав
СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Омуртаг, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА ИВ. Иванова при участието на секретаря Оля Б. Сотирова като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.А Административно наказателно дело № 20263510200142 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Б. И., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Р. Р. от АК – Търговище, против Наказателно постановление № 26-0308-000239 от 30.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг. Считайки обжалваното НП за материално и процесуално незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника, който се позовава на нормата на чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ, регламентираща задължение на всяко лице, което притежава МПС, да сключи договор за ЗГО, стига обаче същото да е регистрирано и да не е спряно от движение, което не е налице към датата на извършената проверка – 13.05.2026 г., тъй като регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 05.05.2026 г.

Наказващият орган – Началникът на РУ – Омуртаг към ОДМВР – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. От същия е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, в случай че жалбата бъде уважена.

Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 13.05.2026 г., в 12:20 ч. жалбоподателят Н. Б. И. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо Партнер“, рег. № *** на републикански път II-48, като движейки се по км 8+641 до разклона за с. Веренци, общ.

Омуртаг в посока гр. Котел, същият бил спрян за проверка от служители на РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище. При проверката било установено, че посоченото превозно средство е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Предвид констатираното, св. О. Ю. – инспектор при РУ – Омуртаг, ОДМВР – Търговище, съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 77333/13.05.2026 г. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Въз основа на издадения АУАН, Началник група в ОДМВР - Търговище, РУ - Омуртаг издал НП № 26-0308000239 от 30.06.2026 г., с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ наложил на жалбоподателя глоба в размер на 127,82 евро /249,99 лв./. Св.

Ю. съставил на жалбоподателя още един АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, след което последвало издаването на Наказателно постановление № 260308-000238 от 30.06.2026 г. от Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ Омуртаг за посоченото нарушение, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В деня на извършване на проверката – 13.05.2026 г., след установяване на нарушението, собственикът на автомобила сключил нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с валидност от 14:00 ч. на 13.05.2026 г. до 23:59 ч. на 12.05.2027 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите О. Ю. и И. И., както и от събраните по делото писмени доказателства (преди всичко справка за сключена застраховка „ГО“ от Гаранционен фонд, копие на застрахователна полица за сключена застраховка, заповеди за компетентност и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН серия GA № 77333/13.05.2026 г. и НП № 26-0308-000239 от 30.06.2026 г. – предмет на настоящата съдебна проверка, са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ и приложената Заповед № 363з-1159/30.05.2023 г. на директора на ОДМВР – Търговище. Издадени са по предвидените от закона ред и форма и съдържат яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя. Правото му на защита не е било 2 ограничено, напротив - имал е възможност да го упражни в пълен обем.

Не са спорни обстоятелствата, че към момента на проверката Н. И. е управлявал процесния автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, който е негова собственост. Свидетелят Ю. потвърждава, че е съставил процесния АУАН, на 13.05.2026 г., в посоченото време и място, тъй като въпросният автомобил е бил без сключена застраховка гражданска отговорност към момента на проверката. Показанията на свидетеля намират доказателствена опора и в извършената проверка за сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил към датата на нарушението /служебно изготвена от съда на общодостъпния сайт на ГФ/, както и от документите за сключване на нова застраховка покъсно същия ден. От разпита на свидетеля се установява още, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена – конкретно на 05.05.2026 г., видно от НП № 26-0308-000238/30.06.2026 г.

От представената по делото справка за сключена ЗГО за процесния автомобил към датата 01.03.2026 г. се установява, че за лекия автомобил е имало сключена задължителна застраховка с покритие до 17.12.2026 г., но същата е била предсрочно прекратена на 01.04.2026 г. В тази връзка в жалбата са изложени доводи, че автомобилът е бил закупен началото на 2026 г. с уверението от продавача, че същият има валидна ЗГО до края на годината, но жалбоподателят не бил уведомен, че трябва да заплаща следващите вноски.

По делото не са ангажирани доказателства за уговорения начин на плащане на застрахователната премия по предходно сключената застрахователна полица.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице. Чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

От систематичното тълкуване на цитираните норми следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца по вмененото нарушение, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: наказаният субект да е собственик на МПС; за конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; това МПС да е регистрирано на територията на Р.България и да не е спряно от движение. Липсата на който и да е признак от фактическия състав на нарушението обуславя несъставомерност на деянието.

Видно от приложените по делото справки за сключена застраховка „ГО“ 3 от Гаранционен фонд, както и препис на застрахователна полица, на 13.05.2026 г. в 12:20 часа, когато е извършена проверката, лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *** не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“, като собственикът Н. И. е сключил такъв договор още същия ден, около час след констатиране на твърдяното нарушение.

Същевременно се установява, че на посочената дата 13.05.2026 г. автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред – МПС е със служебно прекратена регистрация на 05.05.2026 г. поради липса на валидна ЗЗГО, за което деяние на Н. И. е била наложена друга санкция, съобразно представеното НП № 26-0308-000238/30.06.2026 г., издадено на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел Ю., който заявява, че освен за липса на ЗГО при същата проверка е съставил акт на жалбоподателя и за това, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

От друга страна, от датата на предсрочното прекратяване на предишната застраховка – 01.04.2026 г., до датата на прекратяване на регистрацията на автомобила – 05.05.2026 г., жалбоподателят е бил в нарушение предвид факта, че не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, което обстоятелство е било и основанието за прекратяване на регистрацията. В съставения АУАН и в издаденото НП обаче не е описано нарушение, касаещо именно този период на бездействие от страна на собственика на автомобила, а е посочено изрично, че към датата на проверката – 13.05.2026 г., липсва сключена застраховка и с това е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съдът намира, че при издаване на обжалвания акт АНО е трябвало да съобрази обстоятелството, че регистрацията на л.а. „Пежо Партнер“, с рег. № *** е прекратена на 05.05.2026 г., поради което към датата на извършване на проверката на 13.05.2026 г., макар жалбоподателят да е управлявал автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, обуславящо нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което същият е санкциониран, към този момент за Н. И., в качеството му на собственик на МПС, не е съществувало задължение да има валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с оглед изричната разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Следва да се отбележи, че в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, в която се съдържа описанието на нарушението, изрично е посочено, че жалбоподателят Н. Имаил като физическо лице е притежавал МПС, което е „регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение“.

Следователно самият наказващ орган също е приел, че това обстоятелство е необходим елемент, за да възникне задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че е част от състава на нарушението, но фактическият му извод, че автомобилът е бил регистриран към датата на деянието, е необоснован. Наказващият орган е разполагал с 4 цялата необходима информация и въпреки това е отбелязал, че МПС е регистрирано и не е спряно от движение, докато то всъщност е било с прекратена регистрация към датата на извършеното нарушение. Неправилно установената фактическа обстановка е довела и до неправилното приложение на материалния закон.

Настоящият състав приема, че едно и също деяние не може едновременно да осъществи състава на административните нарушения по чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ и по чл. 175, ал. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като фактическите им състави са не само различни, но и взаимно изключващи се.

За да бъде извършено нарушението по КЗ е необходимо управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, докато за нарушението по чл.

175, ал. 3 ЗДвП – точно обратното, автомобилът трябва да е управляван, когато не е регистриран. По тези съображения съдът приема, че извършеното от жалбоподателя Н. И. деяние не осъществява състава на нарушението по чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В този смисъл е и съдебната практика – така Решение № 3310 от 23.03.2026 г. по к.а.н.д. № 71/2026 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 293 от 17.08.2022 г. по к.а.н.д. № 305/2022 г. на Административен съд – Русе; Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1530/2019 г. на Административен съд – Варна.

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна.