Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 11.12.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 693/2023
Вид
Решение № 230
Подписан
11.12.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.148 ал.12 · Закон за горите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Кърджали, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200693 по описа за 2023 година Обжалвано е Предупреждение № **** от 31.07.2023г., издадено от Директор на Р. Д. Г.- К., с което на основание чл.28 от ЗАНН е предупреден „Й.“ЕООД- с.Р., общ.М., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на настоящото предупреждение, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Недоволен от така издаденото предупреждение е останал жалбоподателят „Й.“ЕООД, който чрез адвокат го обжалва като незаконосъобразно. Излага следните съображения: допуснати са множество съществени нарушения на правилата описани в ЗАНН; липсва надлежно описание на нарушението в АУАН и в последствие в предупреждението; не е изследван въпроса за субективната страна на административното нарушение и конкретно въпроса за вината. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото предупреждение с присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното предупреждение, тъй като липсвала каквато и да е форма на 1 вината, а и по несъмнен начин не бе установено да е извършено нарушението.

Претендира за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество настоява, че издаденото предупреждение от директора на РДГ- К. е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на правилата на ЗАНН. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 06.02.2023г. свидетелят А. А. бил на работа като горски стражар в Т. п. „Д. л. с.- Ж.“ и се намирал в близост до с.К. на сечище № *** подотдел „Д“, където маркирал дървесината, която била натоварена на товарен автомобил с рег.№ ******, след което издал превозен билет и водачът на това МПС потеглил.

Същото се случило и на следващия ден- 07.02.2023г., когато свидетелят А. А. се намирал отново в цитираното сечище, където маркирал натоварената дървесина на товарен автомобил с рег.№ ******* и издал превозен билет, при което шофьорът му напуснал сечището с посоченото МПС ведно с дървесината.

На 08.02.2023г. свидетелите М. А. и В. Л.- работещи Р. Д. Г.- К., в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в информационната система на И. а. по г. за издадените превозни билети на територията на О. К. При нея установили, че на датите 06.02.2023г. и на 07.02.2023г. има издадени два превозни билети на товарен автомобил с рег.№ ******, собственост на „Й.“ЕООД, за транспортиране на дървесина съответно с номера *****/******/*******/****** и *****/*****/******/****** от територията на ТПДЛС „Ж.“, за който превоз в информационната система обаче нямало налично движение на товарното МПС. Въпреки, че този товарен автомобил с рег.№ ****** имал регистрация на GPS устройство в И. а. по г., което свидетели установили от информационната система, то за тези двата дни и издадените два превозни билети нямало отразено движение, което означавало, че GPS устройство не работело. Резултатите от проверката били обективирани от свидетеля М. А. в Констативен протокол серия *** № 2

*******/ 08.02.2023г. По повод констатираното нарушение, същия ден на 08.02.2023г., той съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.148 ал.12 от Закона за горите, в присъствие на свидетеля В. Л. и управителя на дружеството- нарушител, който след предявяването му, го подписал без възражение. На 09.02.2023г. с Приемо- предавателен протокол за извършена монтажна дейност, жалбоподателят предал за профилактика GPS проследяващо устройство. На 10.02.2023г. било подадено възражение от „Й.“ЕООД до Директора на РДГК., с което уведомил, че товарният автомобил бил снабден с GPS устройство, което обаче било изгоряло, за което нямал вина. По повод установеното наказващият орган преценил, че административното нарушение представлява маловажен случай, поради което на 31.07.2023г. издал обжалваното Предписание № ****, с което предупредил „Й.“ЕООД- с.Р., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизането в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде наложено наказание.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите М. А., В. Л. и А. А.; Акт за установяване на административно нарушение от 08.02.2023г.; Констативен протокол серия *** № ******; Справка в центр.база рег.номер *******; Заповед ******* от 16.09.2011г. на МЗХ; както и другите приети по делото писмени доказателства.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното предупреждение на основание чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания е предупреден жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение по чл.148 ал.12 от Закона за горите. Съгласно чл.148 ал.12 от Закона за горите, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението 3 им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал.11. Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства сочат, че жалбоподателят „Й.“ЕООД действително е извършил нарушение на чл.148 ал.12 от Закона за горите, тъй като собствения му товарен автомобил, с която е транспортирана дървесина, на датата на нарушението не е бил снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му. Той е субект на нарушението, тъй като на него законодателят вменява задължение за снабдяване с GPS устройство. Установи се по делото, че на 06.02.2023г. и на 07.02.2023г. на територията на ТПРДГ- Ж. от сечище № *** подотдел Д, намиращ се в с.К., е извършено транспортиране на дървесина с товарен автомобил с рег.№ *****, собственост на жалбоподателя, за което са издадени превозни билети, без към този момент той да е снабдил товарния автомобил с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му /GPS/. За това правилно е прието, че същият следва да носи административно наказателна отговорност.

Правилно наказващият орган е преценил, че извършеното административно нарушение представлява маловажен случай, тъй като по делото не са събрани доказателства за други нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на специалния закон. Той още на следващия ден09.02.2023г. е предал устройството за ремонт, с което показва воля за спазване на закона, което в значителна степен занижава интензитета на проявление на извършеното и придава инцидентен характер на конкретно констатираното бездействие. Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани и доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни вредни последици. Посочените факти обосновават извод, че изследваното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение, за което на основание чл.28 ал.1 от ЗАНН е издадено оспорваното предупреждение.

Освен това обжалваният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл.28 ал.2 от ЗАНН, а именно: дата и място на издаването му; име и длъжността на издаващото го лице; дата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; името на нарушителя и индивидуализиращите му данни; описание на нарушението и обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай; законовите разпоредби, 4 които са нарушени; както и предупреждението и подпис на органа, който го издава. Предупреждението е връчено на нарушителя, който е юридическо лице и за него е изпълнен реда по чл.28 ал.6 от ЗАНН. Така също то е издадено от компетентен орган съгласно Заповед ****** от 16.09.2011г. на МЗХ.

Настоящата съдебна инстанция не приема довода на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на правилата описани в ЗАНН, тъй като такива не бяха установени. По отношение на твърдението за липса на субективна страна, то същото е неотносимо, защото административното нарушение е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от

ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на И. а. по г. гр.С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на И. а. по г.) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Предупреждение № **** от 31.07.2023г., издадено от Директор на Р. Д. Г.- К., с което на основание чл.28 от ЗАНН е предупреден „Й.“ЕООД- с.Р., общ.М., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на настоящото 5 предупреждение, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА „Й.“ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление с.Р. ул.П. № *, общ.М., с управител и едноличен собственик на капитала Ю. И. Ю., да заплати на И. а. по г. гр.С. сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6