Решение № 260303 от 02.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260303

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 02.07.2021 година

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1090 по описа за 2019 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 13.12.2019 год. от Е.С., М.С. и Б.С. против „Фи Хелт Застраховане“ АД.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на

08.03.2017 год. в гр. Пловдив е сключен договор за банков кредит „Жилищен кредит право на избор“, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила заем на кредитополучателите Е.К.С. и Е.Д.С. в размер на 78200 лв.

Вземанията на банката били гарантирани със застраховка „Живот“. Договорът за застраховка „Живот“ бил сключен на 21.03.2017 год. и обективиран в застрахователен сертификат към групова застраховка “Спокойствие“ със застраховател по полицата „Фи Хелт Застраховане“ АД. Застрахован бил Е.С., като застрахователната сума била 78200 лв. /размера на отпуснатия кредит/. Един от покритите рискове бил смърт в резултат на заболяване. Бенефициент по застраховката бил „Първа инвестиционна банка“ АД. Към сертификата застрахованото лице подписало декларация, с която давало своето изрично съгласие застрахователят да има достъп до всяка информация, касаеща здравословното му състояние.

При така сключената застраховка в полза на трето лице, уговорителят-застрахован не можел да иска заплащане на обезщетение в своя полза, но бил легитимиран да иска изпълнение в полза на банката, която да получи обезщетение, като по този начин отпадне задължението за застрахования, респ. неговите наследници да заплащат суми по договора за кредит, тъй като кредитът ще се погаси с изплащането на застрахователно обезщетение.

След сключването на договора за банков кредит и на застрахователния договор, на 26.07.2018 год. застрахованият Е.С. починал. Според протокола за аутопсия основното заболяване, довело до смъртта, е ******“.

Бенефициентът по застрахователното правоотношение „Първа инвестиционна банка“ АД изпратил искане за изплащане на застрахователно обезщетение, на което „Фи Хелт Застраховане“ АД отговорило писмено на 15.10.2018 год. В писмото застрахователното дружество отказвало да изплати обезщетение. Мотив за отказа бил, че след анализ на изисканата медицинска документация се установило, че застрахованият е бил с диагностицирана дългогодишна хипертония и диабет и тези заболявания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, а не са били декларирани от застрахования при сключването на застрахователния договор. В отказа застрахователят се позовавал на клаузата на чл. 3.2.22 от Общите условия на застраховка „Спокойствие“, описваща изключените рискове.

Ищците оспорват доводите на застрахователното дружество за наличие на основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение. На първо място твърдят, че диабетът на С. е констатиран за първи път на 21.06.2018 год. в епикриза, издадена от МБАЛ „Света Каридат“ – гр. Пловдив, т.е. след сключването на договорите за кредит и за застраховка. Наред с това липсвала и причинно-следствена връзка между заболяването, довело до смъртта и предходните заболявания на С.. Дори да е имал предходни заболявания, те не са довели до възникването на заболяването, от което е настъпила смъртта.

Ищцовата страна счита, че клаузата на чл. 3.2.22 от Общите условия, на която застрахователното дружество е основало отказа си, е нищожна поради противоречие със закона – чл. 143 ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави. Обосновава се довода, че застрахованият С. е имал качеството потребител по см. на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, с което обосновава приложимостта на нормите на ЗЗП към процесното застрахователно правоотношение. Клаузата на чл.

3.2.22 от ОУ не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията застрахователя и на потребителя. Тази клауза давала на застрахователя възможност неправомерно и недобросъвестно да разширява кръга от случаи, при които се изключва заплащането на застрахователно обезщетение и се осуетяват правата на застрахованите да искат заплащането на главницата по договора за кредит в полза на банката.

Общите условия били стандартни, типови и застрахованият не можел да оказва влияние върху съдържанието им. Сочи се също, че застраховател и бенефициент са свързани лица. Клаузата давала право само на третото ползващо се лице да отправя искания за изплащане на обезщетение и наследниците на починалия били поставени в необходимост да изплащат дълга на починалия до момента, в който техният кредитор не реши да реализира възможността си да иска изплащане на застрахователно обезщетение.

Въз основа на изложеното трите ищци - Е.С., М.С. и Б.С., като наследници на застрахования Е.С., молят съда да постанови съдебно решение, с което осъди ответника „Фи Хелт Застраховане“ АД да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, в изпълнение на задължението, поето по застраховка „живот“, обективирана в сертификат за групова застраховка „Спокойствие Fi Health“ и Общи условия към него в полза на трето лице, сключена с Е.К.С., наследодател на ищците, сумата 73 317,84 лв., представляваща застрахователно обезщетение в полза на трето лице, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „Фи Хелт Застраховане“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество за неоснователни.

Посочено е, че дружеството е уведомено за настъпилата смърт от Е.С., която отправила искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Експерти в дружеството преценили, че събитието не е покрито по приложимите към застраховката Общи условия /ОУ/, тъй като липсва застрахователно събитие.

Ответникът се позовава на чл. 3.2.20 и чл. 3.2.24 от

Раздел „Покрити рискове. Изключени рискове“ от Общите условия, според които отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана и той не носи риска от настъпване на събитие при укрито заболяване, както и възможни негови последствия, които са настъпили в срока на застрахователния договор, при известност на което застрахователят не би сключил застрахователния договор.

Признава се, че според протокола за аутопсия основна причина за смъртта е „****“. Това заболяване се характеризирало с високо кръвно налягане, развитие на диабет и др. Съпътстващи заболявания, причина за смъртта на С., били хипертрофична сърдечна болест, състояние след СКАГ и стениране, както и захарен диабет тип 2-НИЗТ, което заболяване било диагностицирано през 2016 год., а артериалната хипертония била диагностицирана 8 години преди смъртта.

При включването на С. в застраховката, същият попълнил заявление за застраховане, даващо информация за здравословното му състояние, в която посочил, че не е „лекуван през последните пет години от … високо кръвно налягане, сърдечни атаки или заболявания, … диабет…“. Известно му е било, че представянето на невярна информация може да доведе до прекратяване на договора или до цялостен или частичен отказ на застрахователно плащане по него.

Ответното дружество счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между съзнателно премълчаните заболявания – диагностицираната през 2010 год. артериална хипертония и диагностицирания през 2016 год. захарен диабет и настъпилата през 2018 год. смърт, чиято основна, но не единствена причина е ****.

Задълженията на застрахования да обяви конкретни обстоятелства е относимо към преценката на риска от страна на застрахователя да сключи конкретния договор. Законът разграничавал съзнателното от несъзнателното премълчаване или неточно обявяване, като в случаите на съзнателно премълчаване според чл. 363, ал. 4 КЗ застрахователят можел да откаже плащане ако премълчаното обстоятелство е оказало въздействие върху настъпване на събитието.

Поради изложеното застрахователят счита, че е налице причинно-следствена връзка между неточно обявените обстоятелства, свързани със здравословното състояние на застрахования и реализирания риск.

Изразява се несъгласие с доводите за нищожност на клаузи в Общите условия към договора поради противоречието им със закона – ЗЗП и поради накърняване на добрите нрави, като се излагат аргументи в тази насока.

В допълнителната искова молба ищците чрез процесуалния им представител изразяват становище по отговора. Считат, че след като писменият отказ на застрахователя да изплати обезщетение е основан на чл. 3.2.22 от ОУ, то той е обвързан от посоченото от него материалноправно основание за отказа и не може да се позовава на нови основания за същия в хода на исковия процес.

Отделно от това е изложено становище, че застрахованият не е допуснал нарушение на посочените в отговора норми на чл. 3.2.20 и 3.2.24 от ОУ. В посочената от застрахователя декларация С. посочил, че не е „лекуван“ от предварително изброените заболявания, едно от които е високо кръвно налягане в срок от пет години преди подписването на декларацията. От представената с отговора справка от РЗОК било видно, че в рамките на този период на застрахования са давани консултации и са правени прегледи относно есенциална хипертония, но не се установява на същия да е назначавано лечение, да разполага с рецептурна книжка в тази връзка. Поддържа се изложеното още в исковата молба фактическо твърдение, че неинсулинозависимя диабет е констатиран като заболяване едва през 2018 год., т.е. след подписването на декларацията. Оспорва се твърдението на ответника, че артериалната хипертония и диабетът са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, тъй като единствената пряка причина за смъртта е заболяването ****. Хипертонията, нейното обостряне и диабетът са следствие от това заболяване, а не негова причина.

Акцентира се върху обстоятелството, че представените с исковата молба ОУ не са подписани от застрахования и същият не е бил запознат с тях. Той не бил информиран за последиците от евентуалното непосочване на свое заболяване.

Застрахователят е могъл към момента на сключването на договора да провери обстоятелствата, които изтъква като основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, но не е сторил това.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът акцентира, че не е налице промяна в основанието за отказа му да изплати обезщетение в хода на съдебното производство. В отказа от 15.10.2018 год., адресиран до „ПИБ“ АД, било посочено, че е констатирана причинно-следствена връзка между смъртта и предходни заболявания, настъпили преди сключването на застраховката, които не са били декларирани, което се поддържа и понастоящем. В отговора на исковата молба, при позоваване на чл. 3.2.20 и чл. 3.2.24 от ОУ напрактика ответникът излагал същото основание за отказ да се изплати обезщетение. Независимо от горното, трайна била съдебната практика на ВКС, че в хода на исковия процес застрахователят може да твърди нови обстоятелства, които до този момент не е противопоставял на застрахования като основание за отказ от изплащане на обезщетение.

Изразява се несъгласие с твърдението, че С. не е бил запознат с общите условия и се представя подписан от него /според твърденията на ответника/ екземпляр на ОУ.

Поддържа се основното възражение срещу основателността на иска, а именно, че застрахованият е допуснал съзнателно неточно обявяване/премълчване на обстоятелство, което освобождава застрахователя от отговорност.

С определение № 215 / 28.01.2020 год. На основание чл. 26, ал. 4 ГПК като съищец по делото е конституирано и лицето, в чиято полза се иска да бъде присъдено застрахователното обезщетение – „Първа инвестиционна банка“ АД.

В постъпилия от банката отговор същата заявява, че след смъртта на кредитополучателя е отправила искане до „Фи Хелт Застраховане“ АД за изплащане на обезщетение. Позовава се на разпоредбата на чл. 382, ал. 3 от КЗ и счита, че след заявения от застрахователя отказ, наследниците имат право да предявят иск от тяхно име срещу застрахователното дружество; с предявяването на настоящата искова претенция са упражнили свои права, а не чужди, поради което липсвало основание банката да участва като страна по делото. Изразената в хода по същество позиция на конституирания съищец е съдът да се произнесе с решение в съответствие с доказателствата по делото.

Разпечатката съдържа 39 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/875e0741-cb96-47cd-a269-117b6405634f