Решение № 6220 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6220 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509494 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата С. Н. О. срещу решение № 104815/26.04.2021г. по гр. дело № 11814/2020г. на Софийски районен съд, 144 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , че жалбоподателката дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 2806. 66 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.03.2019г. до окончателното изплащане; сумата 210. 41 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2016г. – 07.03.2019г.; сумата 22.99 лв. - - стойност на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2017г. -30.04.2018г., ведно със законната лихва от 21.03.2019г. до изплащане на вземането и сумата 2. 86 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.07.2017г. - 07.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16321/2019г. на СРС, 144 с-в. С решението исковете са отхвърлени до пълните предявени размери и са присъдени разноски съобразно изхода на 1 спора.

Въззивницата – ответник, чрез назначения особен представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че е налице нарушение на нормата на чл. 183 ГПК от първоинстанционния съд, което е довело до неправилен извод относно вземането за главницата за топлинна енергия. Сочи, че СРС не се е произнесъл по възраженията, че по делото няма данни Общите условия да са влезли в сила, както и относно изправността на монтираните индивидуални средства за търговско измерване. Излага доводи, че по делото не е доказано качеството й на клиент на топлинна енергия, поради липса на представени по делото доказателства за избор на дружеството – топлинен счетоводител от собствениците в сградата, както и действащ към процесния период договор между ЕС и топлинния счетоводител. Твърди, че са неправилни изводите в обжалвания акт досежно предпоставките за присъждане на лихви за забава върху всяка от главниците. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ответник „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца по делото „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

2

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 16321/2019г. по описа на СРС, 144 състав.

СРС е уважил частично исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху нея, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по отношение на иска за главницата е кредитирал заключението на приетата СТЕ, а по отношение на иска за лихва за забава е приел наличие на забава за претендирания период, съобразно приложимите Общи условия от 2014г. По отношение на исковете за главница и лихва за топлинна енергия е уважил частично възражението за давност.

Исковете за главница и лихва досежно услугата дялово разпределение са приети за изцяло основателни и уважени.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

По делото е безспорно установено от представения договор за покупкопродажба на жилище от 24.09.2003г., сключен по реда на ЗОбС, че ответницата е носител на вещното право на ползване на процесния имот.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.

Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между 3 страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за отоплителни сезони 2015г./2016г. и 2016г./2017г. в имота е начислена само ТЕ за сградна инсталация и БГВ, а за периода 2017/2018г. в имота не е бил осигурен достъп и е начислявана ТЕ на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата. Вещото лице дава констатации, че топлата вода е начислявана поради липса на узаконен водомер за топла вода по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16334/2007г.

Предвид изложеното, се налага извод, че ответницата има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /, както и предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 год., ОСГК.

Неоснователен е довода в жалбата за неправилно приложение на чл. 183 ГПК, което да рефлектира върху крайния изход по делото. Искането за представяне на оригинали на представените към исковата молба договор между етажните собственици и дружеството – топлинен счетоводител, протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договора между ответното и дружество – топлинен счетоводител, не е обосновано с конкретни относими за спора твърдения, поради което правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд. Поради това същото искане е отказано и от въззивния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР .

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен 4 състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и възраженията в тази връзка в жалбата са неоснователни.

Неоснователно е оплакването в жалбата за неизправност на средствата за техническо измерване, тъй като в заключението на СТЕ вещото лице е удостоверило наличие на три извършени проверки на общия топломер, като за първите два отоплителни сезона, предмет на делото, е начислявана само ТЕ за сградна инсталация и БГВ, а за третия – при неосигурен достъп.

По отношение размера на присъдената главница за топлинна енергия и прилагането на давността не се релевирани конкретни оспорвания, поради което жалбата в частта досежно иска за главница за топлинна енергия е правилно и законосъобразно.

По отношение на иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия са приложими нормите на чл. 33, ал. 2 и 3 вр. ал. 5 от Общите условия от 2016г., публикувани м. юли съгласно представеното извлечение от в.

Монитор, в сила от 11.08.2016г. /по арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно цитираните разпоредби, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /чл. 32, ал. 3 ОУ/, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /прогнозни и изравнителни/ в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 1 ОУ/. В разпоредбите на чл. 33, ал. 4 и 5 от ОУ от 2016г. е предвидено, че продавачът начислява лихва за забава само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на 5 дължимата сума за топлинна енергия. Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата топлинна енергия при действието на ОУ от 2016г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 дневен срок, считано от издаване на общата фактура. Предвид изложеното, за непогасения по давност период, за който е уважен иска за лихва – 14.09.2016г.

– 07.03.2019г., е налице забава на ответницата за плащане на задължението за потребена топлинна енергия, тъй като първата обща фактура от процесния период, върху който е начислена лихва, е от 30.07.2016г. По изложените съображения, жалбата и в тази част е неоснователна като краен резултат, независимо, че СРС е обсъждал Общите условия от 2014г.

Неоснователно е оплакването досежно липса на основание за начисляване на такса за услугата дялово разпределение. По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.

139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл.