Решение № 52 от 01.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Веселина Т. Семкова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Галина А. Андреева-Минчева като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601676 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 260002/13.01.2021 г. по НОХД № 4360/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив подс. СТ. ИВ. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 НК и на осн. чл.54 НК му е наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим. Същият е осъден да заплати на ДГ „Т.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 6100 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.206, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. На осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подс.М. са възложени направените по делото разноски, платими по сметка на ОД на МВР - Пловдив - 70 лева и по сметка на ПРС 244 лева – държавна такса върху уважения граждански иск, както и в полза на гражданския ищец сумата от 400 лева.

Недоволен от присъдата е останал защитникът адв.С.Л., депозирала срещу същата въззивна жалба, претендирайки нейната отмяна, признаване на 1 подзащитния й за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение, а при условията на алтернативност – редуциране размера на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание пледира за потвърждаване на присъдата.

Адв.В. като повереник на гражданския ищец „ДГ **“ ЕООД счита присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли жалбата против същата да бъде оставена без уважение.

Подс. М. настоява съдът справедливо да прецени дали е извършил престъпното посегателство, а защитникът му адв.Л. поддържа въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият СТ. ИВ. М. е роден на *** в гр.П., живущ в гр.П., б., български гражданин, с основно образование, неженен, живущ на семейни начала, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Свид. Д.Г. бил едноличен собственик на капитала и управител на „ДГ***“ ЕООД гр.Пловдив, което регистрирал през месец април 2017 г.

Същото се занимавало с отдаване под наем на микробуси, които било закупило за целта. Един от собствените на посоченото дружество товарни автомобили бил марка „ Форд“, модел „ Транзит“ с рег.№ ***, закупен през месец май 2017 г.

На неустановена дата през месец септември 2017 г. със свид.Г. се свързал подс.М.. Последният му заявил желанието си да наеме товарен автомобил. Двамата се срещнали на 24.09.2017 г. в гр.Пловдив, като на срещата присъствал и приятелят на свид.Г. - свид. Г.. Бил сключен договор за наем на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ***, подписан от подс.С.М. като наемател и от свид.Г. като представляващ наемодателя „ДГ **“ ЕООД. По силата на същия, последният предавал за 2 временно и възмездно ползване на първия цитираното МПС за срок, считано от датата на сключването на договора до 27.09.2017 г. Наемателят следвало да заплати наемна цена в размер на 240 лева за наемния период. Предаването на автомобила във фактическото му владение станало на същата дата– 24.09.2017г., като за целта бил изготвен приемо-предавателен протокол.

След изтичане срока на горепосочения договор - 27.09.2017г., подс.М. не върнал автомобила на неговия собственик. Заявил му, че същият се намира в гр.Карлово и бил със свалени регистрационни номера от КАТ поради неплатени актове, съставени на подсъдимия. Още на следващия ден свид.Г., придружен от свид.Г., отишли в гр.Карлово, където се срещнали с подс.М..

Действително в близост до пл.“Васил Левски“ в града бил паркиран товарният автомобил „Форд“, модел „Транзит“ без регистрационни номера.

Подс.М. заявил на свид.Г., че предвид невъзможността да се ползва по предназначение автомобила без регистрационни номера в продължение на шест месеца и то по негова вина, то не му е изгодно нито да го наема за толкова дълго време, нито да плаща неустойка. Ето защо постигнали съгласие подсъдимият да закупи автомобила за сумата от 7 000 лева, като двамата се разбрали на 07.10.2017 г. подс.М. да отиде в гр.Пловдив, където пред нотариус товарният автомобил да му бъде продаден от свид.Г. като представляващ „ДГ **“ ЕООД за договорената сума.

На 07.10.2017 г. обаче подс.М. не се явил според уговорката в гр.Пловдив. Свид.Г. го потърсил още същия ден на адреса му в гр.Пловдив, тъй като не вдигал телефона си, но не го открил. Търсил го и в гр.Карлово, но отново без успех. Вечерта на 07.10.2017 г. подсъдимият му се обадил от гръцки телефонен номер +*** и се разбрали да се срещнат на следващия ден в гр.Пловдив. Подс.М. обаче отново не се явил на уговорената среща. За последно свид.Г. разговарял с подс.М. на 10.10.2017 г. Последният му казал, че микробусът се намира извън България. Свид.Г. му заявил, че желае по найбързия начин подсъдимият да му върне микробуса. Вместо това подс.М. му отговорил, че няма да го върне и след като си бил купил автомобила, можел да прави с него каквото си поиска. Свид.Г. му казал, че микробусът е собственост на „ ДГ ***“ ЕООД и тъй като подс.М. не го бил платил, настоял същият да му бъде върнат. Тогава подсъдимият затворил телефона. След този разговор, свид.Г. нямал вече връзка с подсъдимия, не знаел и къде се намира 3 горепосоченият товарен автомобил, собственост на гражданския ищец. Ето защо на 11.10.2017 г. подал жалба по случая до Районна прокуратурагр.Пловдив, въз основа на която било образувано и настоящото наказателно производство.

Според заключението на стоково-оценъчната експертиза, към момента на деянието стойността на товарния автомобил, предмет на процесното престъпление, е 6 100 лева.

Така възприетата фактология първоинстанционният съд е счел за безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателствени източници:

I писмени доказателства и доказателствени средства , прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: договор за наем на товарен автомобил, ведно с декларация и приемо-предавателен протокол, справки за трафични данни, характеристична справка и справка за съдимост;

II заключение по стоково-оценъчна експертиза, коректно ценено като обективно и компетентно изготвена.

IV гласни доказателствени средства – частично от обясненията на подс.М., както и изцяло от показанията на свид.Г., Г. и К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените на осн. чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК показания на първия относно уговорената дата за среща при нотариус с подсъдимия – 07.10.2017г. и размера на неустойката – по 50 лева на ден, съгласно договора, дадени в хода на досъдебното производство пред орган на същото, доколкото самият свидетел е потвърдил заявеното при разследването, а от друга страна, прочетените показания са дадени в момент, по-близък до инкриминираното събитие и в този смисъл тогава свидетелят е имал значително по-ясни спомени относно същото.

Очевидно на 24.09.2017 г. в гр.Пловдив товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ *** е бил отдаден под наем на подс.М. за срок от 3 дни от страна на гражданския ищец, представляван от свид.Г.. Невръщането на МПС-то на 27.09.2017 г. е довело до реализираната на следващия ден в гр.Карлово среща между двамата, на която присъствал и свид.Г. - приятел на свид.Г.. На същата станало ясно, че паркираният в близост товарен автомобил не може да бъде върнат на наемодателя във вида, в който бил предаден, 4 поради негодност да бъде използван по предназначение, доколкото бил със свалени регистрационни номера от страна на контролните органи заради множество актове на управляващия го наемател подс.М.. Задействалата се в този случай клауза за обезщетение в размер на 50 лева на ден не била изгодна за подсъдимия, нито заплащане на наем в продължение на шест месеца, поради което решил да закупи МПС-то, като двамата със свид.Г. договорили това да стане за сумата от 7 000 лева. Последователни, хармонични и взаимно допълващи се и то в изложения смисъл са както документите касателно наемането на автомобила и предаването му, така и обясненията на подсъдимия и показанията на горецитираните свидетели, поради което съвсем коректно на същите вяра първостепенният съд е дал. На срещата при нотариуса на 07.10.2017 г. подсъдимият не се явил, което дало основание на представляващия пострадалия да продължи да търси подс.М. с оглед прибиране на транспортното средство. Невъзможността от откриването му по телефона, наложило свид.Г. и приятелят му свид.Г. да отидат до адреса на подсъдимия в гр.Пловдив, а след това и в гр.Карлово, но и там не открили нито подсъдимия, нито установили буса на мястото, на което за последно го били видели със свалени регистрационни номера. Междувременно подсъдимият позвънил от гръцки номер, уговаряйки нова среща, на която обаче също не се явил. За последно разговарял със свид.Г. на 10.10.2017 г., когато заявил на последния, че нищо няма да му плати, че бусът е извън страната и че може да го праща, където си пожелае, след като си го бил закупил. Съответни на тази именно фактология са сведенията, съдържащи се в показанията на свид.Г. и свид.Г., при липса на противостоими им доказателствени източници. Действително първият е представляващ ощетеното юридическо лице, а вторият негов приятел, но доколкото показанията им са последователни, логични и взаимодопълнящи се, от една страна, а от друга, поотделно и в своята съвкупност хармонират като цяло с показанията на свид.К. – приятел на подсъдимия, а с изключение на една своя част и на обясненията на самия подсъдим, то законосъобразно и обосновано същите са ценени от първостепенния съд. Твърдението за заявен от страна на подсъдимия отказ да закупи МПС-то не се подкрепя от доказателствената маса, като същевременно и с поведението си същият по никакъв начин не е демонстрирал дори воля в тази насока най-малкото чрез връщане на ключа от същото на свид.Г.. Като наемател на превозното средство е следвало да 5 полага спрямо последното необходимата грижа за съхранението и опазването му, за да бъде върнато в отговарящ на предназначението му вид. Очевидно това не е направил, като е допуснал сваляне на регистрационните табели от органите на реда и връщане на МПС-то с помощта на Пътна помощ в гр.Карлово, единствено на което обстоятелство свидетел е приятелят му И. К., както последният сам сочи. Той не е присъствал въобще на уговорки между подсъдимия и свид.Г., в какъвто смисъл са и показанията на последния и придружаващия го свид.Г., поради което и напълно коректно вяра не е дадена на обясненията на подсъдимия в тази им част. Съответен на съдържанието на кредитираните доказателствени източници се явява и изводът на контролираната инстанция, че очевидно отказът на подсъдимия да върне буса е обективиран при проведения на 10.10.2017 г. телефонен разговор, което наложило свид.Г. да сигнализира компетентните органи за помощ. Ето защо несъстоятелно се явява изтъкнатото в този смисъл възражение във въззивната жалба. Претендираното в същата като реализирано връщане на вещта не е установява от наличната по делото доказателствена съвкупност, доколкото не е равнозначно на такова паркирането в близост до пл. „Васил Левски“ в гр.Карлово на наетия бус, но вече без регистрационни табели, чийто ключ след срещата между свид.Г. и подсъдимия дори е останал у последния предвид договорката за закупуване на МПС-то.

След като е подложил на задълбочен и аргументиран анализ събраните по делото доказателствени материали, напълно обосновано първостепенният съд е счел за безспорно установен фактът, че на инкриминираните дата и място подс.М. противозаконно е присвоил чужда движимост- товарен автомобил модел „Транзит“ с рег.№*** на стойност 6100 лева, собственост на ДГ „***“ ЕООД, което е владеел.