Решение № 261 от 28.10.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Монтана, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20241600100022 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Ч. П. - ЕГН **********, с адрес град *, ул.*" № 20Г, вх.*, ап.*., чрез адвокат Л. Г. - САК, СРЕЩУ И. Г.. ЕГН **********, с адрес град *, ул.”*” № *, ап.* за сумата от 38 600.00лева с правно основание чл.45 във вр. с чл.82 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 20108440404915 на ЧСИ С.Я., рег.№ *, район на действие - Софийски градски съд (Приложение № 1), Ч. П. е придобил собствеността върху имот - офис № *, находящ се на втория етаж в сграда с адрес град *, ул.”*” № *. Постановлението е вписано в ИР при АВ под№ *на 18.06.2015 година.

Поради налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп.дело № 20108440404915 на ЧСИ С.Я., рег.№ .*и предявяване на иск с правно основание чл.19. ал.З ЗЗД от страна на ответника, владението на имота не е предадено на собственика П..

С влязло в сила решение по гр.дело № 1055/2015 година на СГС, 1-12 състав (Приложение № 2), съдебният състав се е произнесъл по иск с правно 1 основание чл.19,ал.З ЗЗД, предявен от И. Г.. По делото, като подпомагаща страна е участвал Ч. П.. Предявеният иск е отхвърлен като в мотивите към диспозитива на съда е изложено, че е налице пречката по чл.363 ГПК,тъй като процесният имот е собственост на третото лице П.. Решението е потвърдено със същите мотиви от въззивната инстанция и е влязло в сила след недопускане на касационно обжалване

По искане на И. Г., ЕГН **********, с адрес град *. ул.”*” № *, ап.* с Определение № 871 от 11.01.2019 година, постановено по ч.гр.д 396/2019 година, СГС. II Д състав (Приложение № 3) е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на въвода на Ч. П. във владение на офис № *, находящ се в град *, ул."*" № *. ет.* по изпълнително дело № 20108440404915 на ЧСИ С.Я., № *на КЧСИ и е издадена Обезпечителна заповед от 15.01.2019 година (Приложение № 4), за което на ищеца е връчено съобщение от съдебния изпълнител (Приложение № 5)

В законовия срок ответникът е предявил иск за установяване на право на собственост, придобито на основание чл.79 ЗС и е образувано гр.дело № 947/2019 година на СГС, 1-12 състав с ответник Ч. П.. Производството по делото е приключило с решение ,с което искът е отхвърлен като неоснователен.

С Определение № 50165 от 27.04.2023 година постановено по гр.дело 3011/2022 година по описа на ВКС, II ГО не се допуска касационно обжалване на решение № 164 от 09.02.2022 година по в.гр.д. 2533/2021 година на Апелативен съд - София, с което пък е потвърдено решение № 262899 от 10.05.2021 година, постановено по гр.дело № 947/2019 година на СГС, 1-12 състав.

На 30 октомври 2023 година е извършен въвод във владение на собственика на имота от ЧСИ С.Я.по изп.дело № 20108440404915.

От гореизложеното е видно, че от придобиване на собствеността върху недвижимия имот до 30 октомври 2023 година, ищецът П. не е упражнявал владението върху същия поради неоснователни претенции от страна на И. Г..

Всеки един от предявените искове е обезпечен с мерки, наложени по искане на Г. и препятстващи извършването на въвод във владение на действителния собственик. Като последица от това, молителят не е имал възможност да използва собствения си имот като е претърпял вреда в размер на пропуснати 2 приходи за наем от търговската му експлоатация. Видно от обяви за отдаване под наем на имоти със сходни характеристики и локация при търговската им експлоатация може да бъде получавана месечната наемна цена е в размер на левовата равностойност на 400 (четиристотин) евро. В тази връзка за собственика П. е налице правен интерес да претендира обезщетяване на претърпяната от него вреда, в размер на пропуснати приходи от отдаване под наем, причинена от неоснователни претенции на И. Г. и водени в тази връзка дела. С оглед на пазарната цена на наемите за имоти със сходни характеристики, ищецът е претърпял вреда в размер на 38 600 (тридесет и осем хиляди и шестотин ) лева без включен ДДС, представляваща вреди под формата на пропуснати ползи от неполучени наеми за периода от налагане на обезпечителната мярка - 15.01.2019 година до 30.10.2023 година.

С Определение № 15330/15.12.2023 година (на Софийски градски съд, 120 състав по чгд 20231100114068/2023 година е допусната обезпечителна мярка чрез налагане на запор на вземания по банкови сметки на ответника до размера на претенцията и е издадена обезпечителна заповед от 19.12.2023 година .

Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да осъди И. Г., ЕГН **********, с адрес град *, ул.“*” № *. ап.* да заплати на Ч. П. - ЕГН **********, с адрес град *, ул.*" № *, вх.*, ап.*, сумата от 38 600 (тридесет и осем хиляди и шестотин ) лева представляващи обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучени наеми за имот - *№ *, находящ се на втория етаж в сграда с адрес град *, ул.'‘*" № *. за периода от 15.01.2019 година до 30.10.2023 година, ведно със законова лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане на дължимата сума и разноските за водене на делата

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Г. моли съда да уважи исковата претенция изцяло, като допълнително са представени писмени бележки с подробно изложени съображения за това.

Ответникът И.Г. от гр.*оспорва исковата претенция изцяло като неоснователна.Твърди, че предпоставките за отговорността за непозволено увреждане под формата на пропуснати ползи включват следните елементи, които следва да са налице кумулативно:извършване от ответника 3 протИ.правно действие;причиняване на вреди на ищеца; причинна връзка между протИ.правното поведение и вредата;. вина и установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на процесната сграда за посочения период, изчислена на базата на средната пазарна наемна цена.

В конкретния случай, липсват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане под формата на пропуснати ползи.

На първо място, в случая, не е налице извършване от страна на ответника И. Г. на протИ.правно действие. Напротив, правото на ищеца по едно съдебно производство да иска обезпечение на иска, когато искът е допустим, вероятно основателен и подкрепен с убедителни писмени доказателства, е законово установено в чл.389 от ГПК и сл. от ГПК. Доказателство в подкрепа на това е и Определение № 871 от 11.01.2019 г. на СГС по ч.гр.д.№ 396/2014 г., на СГС по ч.гр.д.№ 396/2014 г., с което е допуснато спирането на въвода на Ч. П. в имота. От текста на същото се установява, че решаващият състав на СГС е приел, че искът е процесуално допустим, вероятно основателен, както и че е налице обезпечителна нужда. Т.е., налице е признаване от страна на съда на правото на ответника от обезпечителна нужда, поради което не може да се приеме същият да е действал протИ.правно.

Смята, че твърдението на ищеца в исковата молба, че „е повече от очевидно, че целта на обезпечителните мерки е била използване на имота колкото може по-дълго, а не обезпечаване на реални и основателни претенции за собственост“ е невярно и недоказано. Видно от представените по делото съдебни решения по гр.д.№ 947/2019 на СГС и в.гр.д.№ 2533/2021 на САС, съдът е установил по безспорен начин, че действително между И. Г. и предишните собственици на имота - М.Р. и Ц.Р., е имало сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот през 2004 г., както и че имотът е бил във владение на И. Г.. Следователно, И. Г. обосновано е считал и манифестирал намерението си, че действително е придобил имота на основание давностно владение. Това се потвърждава и от факта, че е защитавал правото си на собственост на всички съдебни инстанции. Ето защо, горецитираните твърдения на ищеца, че целта на исковете била да се използва имота колкото може по-дълго, а не да се обезпечат реални и основателни претенции, са абсолютно необосновани и неоснователни.

4

Изложени са доводи, че, ищецът по никакъв начин не е установил и обосновал на какво основание претендира сумата от 38 600 лв. Не става ясно как е стигнал до заключението, че претърпените от него вреди са точно в този размер и се прави възражение, че част от претендираните суми са погасени по давност. Съгласно чл. 111, ал.1, б. „б“ ЗЗД, с тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Претендираните в настоящото производство вреди под формата на пропуснати ползи са функция именно на вземания за наем, за които се прилага кратката тригодишна давност. Освен това, както е прието в Определение № 50714 от 29.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 19/2022 гII т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева: „По обобщения въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 82 от 02.06.2015 г. по т. д. № 1799/2014 г. на ВКС, ТК, 11 т. о., съгласно която вземането за обезщетение за пропуснати ползи се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "б" ЗЗД. “.

В случай че искът е основателен, давността за претендираните суми тече, по аргумент от чл.114, ал.З ЗЗД, от момента на откриване на дееца, а в случая от който е настъпила вредата, респ. от момента в който ищецът е можел да получи сума за наем.

Поради гореизложеното и предвид, че исковата молба е депозирана на 16.01.2024 г, в условията на евентуалност, в случай че приемете предявеният иск за основателен, правим възражение за изтекла давност за всички претендирани суми, възникнали преди 16.01.2021 година Моли съда да отхвърли предявения от Ч.П., с ЕГН: **********, срещу И.

Г., с ЕГН: ********** иск като неоснователен и недоказан и на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, да осъдите ищеца да заплати на ответника всичките разноски, сторени във връзка с настоящото исково производство.

Това си становище подържа и в съдебно заседание чрез адв. С. и в допълнително изложени писмени бележки.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на вещо лице изпълнило съответната съдебно-техническа експертиза.

МОС като се запозна със събраните по делото доказателства в тяхната съвкупности единство, а така също и във връзка със становищата на страните, приема следното

5

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 20108440404915 на ЧСИ С.Я., рег.№ *, район на действие - Софийски градски съд (Приложение № 1) на Ч. П. е възложена собствеността върху имот - офис №*, находящ се на втория етаж в сграда с адрес град *, ул.”*” № * със застроена площ от 72,40кв.м., ведно със съответните идеални части от общата част на сградата за сумата от 123400.00лева. Постановлението е вписано в ИР при АВ под№ *на 18.06.2015 година.

Впоследствие с Определение №871/11.01.2019година по гр.д.

№396/2019година по описа на СГС е допуснато на основание чл.390,ал.1, вър.

С чл.391, ал.1,т.1 обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.79 от ЗС във вр. с чл.124 от ГПК, който ще бъде предявен от И.Г. срещу Ч.П. чрез спиране въвода на Ч. В. във владение на Офис №*, със застроена площ о 72,40кв. м. по изп.д.№2010844040915 за което е издадена и съответната обезпечителна заповед.

С Решение №262899 от 105.2021година по гр.д.№947/2019година е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС на И. Г. против Ч. В..

Това решение е потвърдено с решение №164 от 09.2022година по в.гр.д.№2533/2021година по описа на САС и с Определение №50165/27.04.2023година на ВКС постановено по в.гр.д.№2533/2021година по описа на ВКС същото не е допуснато до касационно обжалване.

От гореизложеното е видно, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим ,придобит след извършено възлагане с

Постановление на съдебен изпълнител, влязло в сила на 06.06.2015година и същия не е бил във владение на имот считано от 25.01.2019година, когато поради наложено обезпечение е спрян въвода във владение на имота до 30.10.2023година, когато е въведен окончателно в имота.