Решение № 12927 от 24.11.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12927

Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20257050702429 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., [ЕГН], гр.Варна, [жк], [адрес], против Решение № 1044/04.09.2025г. на Районен съд – Варна, 23-ти състав, постановено по АНД № 1951/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 723/30.01.2025г. на заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 20,00лв. Със същото решение в полза на Община Варна са присъдени разноски, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП е приложена неправилно, т.к. в момента на паркирането и на установяване на нарушението, автомобилът не е бил пречка за движението. ВРС не е изяснил докрай фактическата обстановка и неправилно е кредитирал показанията на св.К. – която сама посочва, че не е присъствала лично при установяване на нарушението и не го е констатирала, поради което същите не изясняват мястото на паркиране на автомобила и дали е бил пречка за движението. По отношение показанията на св.К. сочи, че същите е следвало да бъдат взети под внимание частично, само до онези елементи, за които потвърждава, че има ясен спомен. Свидетелката няма ясни спомени и представи за детайлите, релевантни към изясняване на случая, т.к. в показанията си посочва, че не помни къде е бил спрян автомобила, какво е било записано на глобата с фиш, не знае къде е входа на магазин „Варна – мебел“, не знае колко точно е широко платното, не може да каже дали е имало забранителни знаци, не помни дали паркираното МПС е закривало знак. Относно приложения снимков материал, на базата на който съдът е направил своите изводи, твърди, че същият не е изследван задълбочено и всестранно. Според ВРС превозното средство било паркирано в най-дясната лента за движение в посока направо и надясно, както и че автомобилът е бил паркиран непосредствено преди завоя, но тези изводи са направени при неизяснена фактическа обстановка, т.к. не са установени разстоянията – от паркирания автомобил до кръстовището, ширината на лентите за движение, разстоянието между автомобила и края на лентата за движение. Установеното – че автомобилът бил паркиран на ул.Д. срещу магазин „Варна – мебел“, не е достатъчно, т.к. точното местоположение на автомобила и позицията му спрямо елементите на пътното платно, спрямо другите автомобили и пътните съоръжения, е съществен елемент от фактическата обстановка, а от там и за изясняване дали е пречел на движението. Без установяването на тези данни ВРС не би могъл да направи правилно заключение дали при заобикаляне трябва да се премине в съседна лента на движение и дали въобще се създава някаква опасност за движението. Касаторът твърди и нарушено право на защита още със съставянето на АУАН, т.к. същият не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН – не съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а в същия само е преписана правната норма на чл.98, ал.1 ЗДвП. Твърди и че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП липсва описание на нарушението с всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, като съдът не се е произнесъл по липсващите реквизити. Едва в съдебно заседание св.К. излага предположение, че може би е щяло да се наложи да се мине в другите ленти и да стане опашка. Неправилно ВРС е отхвърлил като неотносимо възражението му, че автомобилът е паркиран при спазване на изискванията на чл.94, ал.3 ЗДвП – най-вдясно на платното на движение и успоредно на пътя. В тази връзка твърди, че от обективна страна е спазил изискванията на закона за паркиране на автомобили и остава за изясняване субективната страна – дали е бил или не е бил пречка за движението. Неправилно ВРС е отхвърлил възражението му, че при липсата на знаци, забраняващи паркирането или престоя, по арг. от чл.80, ал.1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, то паркирайки в съответствие с чл.94, ал.3 ЗДвП не е извършил вмененото му нарушение. В тази връзка твърди, че след като компетентните органи не са поставили знаци Б27 и Б28 в началото на отсечката, това означава, че само по себе си паркирането в съответствие с изискванията на чл.94, ал.3 ЗДвП не би било пречка или затруднение за движението. Аналогията на ВРС с движението по автомагистрали е неправилна, т.к. правилата за движение по автомагистрали са уредени в самостоятелна глава 13 на ЗДвП. Твърди и че ВРС не е разгледал в пълнота института „маловажен случай“, както и че неправилно е квалифицирал вината му като пряк умисъл, т.к. е паркирал с ясното съзнание, че не извършва нарушение и с ясното убеждение – че не е пречка за останалите участници в движението. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г. Г., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, съгласно представен списък и доказателства за извършването им.

Ответната страна – Заместник-кмет на Община Варна, чрез юрк.Д., оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 863306/15.10.2025г. Счита, че липсват основания деянието да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, т.к. се касае за формално нарушение, чиято обществена опасност не е явно незначителна. Намира за правилен извода на ВРС, че в съдържанието на АУАН и НП е индивидуализирана конкретната пречка, която касаторът е създавал с осъщественото паркиране, а именно – по отношение на движението на автобусите, обслужващи редовните градски линии. Правилно ВРС е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН и на изискванията по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Приетата за установена от съда фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Правилно ВРС е кредитирал показанията на св.К. и св.К., които не съдържат противоречия, последователни и логични са, и съответстват на събраните писмени доказателства. Доколкото нарушението е формално, правилно ВРС е приел и че същото е извършено при пряк умисъл. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно ЗПП.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.Д., която оспорва жалбата и поддържа писмения отговор. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд правилно е приел установените факти в хипотезата на извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, както и че производството пред ВРС е проведено при спазване на процесуалните правила. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Преценявайки събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на св.К. и св.К., 2 бр. схеми на пътен участък и 8 бр. снимки, от фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 13.11.2024г. в гр.Варна, на ул.Девня, в близост до магазин „Варна мебел“, Д. Д. паркирал собствения си лек автомобил марка „Фиат“, с рег. № [рег. номер] в най-дясната лента за движение направо и надясно. Около 12:10 часа св.В. К. – ст.полицай в сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР – Варна, изпълнявала служебните си задължения в района и забелязала паркирания лек автомобил. Поради това че автомобилът създавал пречка за движението св.К.. съставила фиш за налагане на глоба за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, за което поставила уведомление на автомобила. Д. подал възражение срещу съставения фиш, поради което на 06.12.2024г., в негово присъствие, св.Н. К. съставила АУАН № 00005037 за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП. Д. подписал АУАН с възражения – че не е извършил посоченото нарушение. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН Д. подал и писмени възражения срещу АУАН, с които оспорил извършването на нарушение, посочил, че в АУАН липсва описание на нарушението от фактическа страна, както и че на мястото на извършване на нарушението липсват знаци, забраняващи паркирането. На 30.01.2025г. И. К. К. – заместник-кмет на Община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, издал обжалваното НП № 723/30.01.2025г., с което на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП наложил на Д. глоба, в размер на 20,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По арг. от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП ВРС е приел, че удостоверените от контролните органи факти, потвърдени от показанията на св.К. и св.К., обосновават извод за извършено от Д. нарушение на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП. От приетите по делото веществени доказателства – 8 бр.снимки, ВРС е приел за установено, че превозното средство е било паркирано в най-дясната лента за движение в посока направо и надясно, която е единствената лента, която автомобилите могат да използват за завиване надясно, като наред с това автомобилът е бил паркиран непосредствено преди завоя – т.е. за да може друго превозно средство да завие, следва да заобиколи паркираното моторно превозно средство и при необходимост да навлезе в лявата пътна лента, след което да направи десен завой, намирайки се напълно или частично в лявата лента за движение, което от една страна е забранено от закона (чл.35, ал.1 ЗДвП), а от друга страна създава опасност от пътно-транспортно произшествие с намиращите се отзад автомобили, доколкото автомобилът ще намали скоростта преди да предприеме завоя – т.е., паркирайки автомобила на процесното място, жалбоподателят безспорно е създал пречка за движението в тази лента. От субективна страна, предвид формалния характер на нарушението, ВРС е приел, че деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая безспорно е налице, т.к. Д. е паркирал автомобила с ясното съзнание, че се намира в лентата за движение направо и надясно, с което ще създаде пречка за останалите участници в движението по пътното платно. По изложените съображения е прието, че безспорно е налице нарушение на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП.

За неотносимо е прието възражението, че като е паркирал възможно най-вдясно на платното за движение, по посоката на движение и успоредно на пътя, жалбоподателят е спазил изискванията на чл.94, ал.3 ЗДвП, т.к. е санкциониран за съвсем различно нарушение. Паркирането на места, където се създават пречки за движението, е забранено по силата на закона и за съставомерността на деянието по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП не е необходимо наличието на пътен знак, забраняващ паркирането. Възражението – че автомобилният поток се е движел безпрепятствено, също е прието за неоснователно, т.к. не съответства на представените снимки, от които е видно, че автомобилът е паркиран на място, където създава пречка за движението. Освен това Д. не е бил през цялото време до автомобила, бил е отдалечен от мястото на нарушението, което означава, че липсата на пречка за движението се основава на моментната му субективна преценка. Това, че в определен момент не е имало автомобили на пътното платно, не означава, че такива не биха се появили във всеки един следващ или предхождащ завръщането му на място момент. Освен това не е необходимо да възникне непосредствена опасност за движението, за да се направи извод за наличието на пречка за движението. За неоснователно е прието и оплакването, че след като няма знаци, забраняващи паркирането и престоя, по арг. от чл.80, ал.1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, само по себе си паркирането не е пречка, затрудняваща движението, т.к. ако се възприеме този извод би се обезсмислило съществуването на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, забраняваща паркирането на място, където се създава пречка за движението. В този смисъл е съобразено и че на автомагистралите и скоростните пътища също няма знаци, забраняващи паркирането, но това не означава, че паркиралите в активните пътни ленти автомобили, дори и най-вдясно, не създават пречка за движението, както и липсата на знак не прави паркирането правомерно. Относно оплакването за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН ВРС е приел, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление, т.к. от една страна страните следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища, а от друга – съдът винаги решава спора по същество. Не е налице и твърдяната липса на описание на нарушението както в АУАН, така и в НП, т.к. в същите е посочено, че на процесните дата, час и място, жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер] на място, където е пречка за движението. Ясно е посочено, че това е станало в гр.Варна, на [улица], до магазин „Варна мебел“. Уточнението „до магазин „Варна мебел“ е с оглед индивидуализиране на точното място на [улица], където е бил паркиран автомобилът. Не е посочено, че автомобилът е бил паркиран непосредствено пред или до магазина, за да се приеме, че действителното място на нарушението и мястото, описано в АУАН и НП не съответстват. Нито АНО, нито жалбоподателят твърдят автомобилът да е бил паркиран на [улица], поради което мястото на нарушението е описано ясно и съответно на действително фактическо положение. В заключение ВРС е приел, че липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН, както и че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, поради което пред съда не стои въпросът за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.