Решение № 1741 от 14.10.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1741 гр. Пловдив, 14.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 99 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, Д.А.С., ЕГН : **********, с адрес *** чрез пълномощника адвокат Т.А.,***, иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 6280/2019 г. по описа на Районен съд гр.

Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразното наказателно постановление, до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Исковата претенция се основава на факта, че на Д.А.С. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 19-1030-007034 от 03.09.2019г., от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДв.П, което е обжалвано от С. и е било отменено с

Решение № 2246/06.12.2019г. по АНД № 6280/2019 г. на Районен съд Пловдив - ХХI нак. състав. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 28.12.2019г. За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие по АНД № 6280/2019г. на Районен съд Пловдив. По този договор, С. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., представляващ размера на причинените му имуществени вреди.

С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи счита предявените от ищеца искови претенции за недопустими, с оглед обстоятелството,че решението по АНД № 6280/2019г. на РС – Пловдив е влязло в законна сила на 28.12.2019г., т.е след влизане в сила на измененията в чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /Д.В., бр.64 от 29.11.2019г./, при което положение ищецът е следвало да използва възможността за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Алтернативно се застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и недоказани като оспорва същите както по основание така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.

Пловдивският Административен Съд – шестнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на Д.А.С. е издадено Наказателно постановление/НП/

№ 19-1030-007034 от 03.09.2019г.,от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДв.П, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДв.П е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Посоченото НП е обжалвано от С. пред Районен съд Пловдив, за което е образувано АНД № 6280 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 2246/06.12.2.2019 г., (влязло в законна сила 28.12.2019г.), с което процесното НП е отменено. Пред ПРС С. е представляван от адв.Т.А., въз основа на пълномощно от 24.09.2019г.

(приложено в оригинал на л.21 гръб от АНД № 6280/2019г.) и договор за правна защита и съдействие от 24.09.2019г. (приложен в оригинал на л.21 от АНД

№ 6280/2019г.), като съответно е заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на

АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящият случай, съобразно твърденията в исковата молба се претендират вреди, произтичащи, от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред – с Решение № 2246/06.12.2019г., постановено по АНД № 6280/2019г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление №19-1030-007034 от

03.09.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ .

Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР е Областна дирекция – Пловдив на

Министерство на вътрешните работи, като искът за обезщетение е предявен спрямо надлежен ответник.

Съгласно новите разпоредби на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН/Д.В., бр.94 от 29.11.2019г./, в сила от 03.12.2019г., е уреден въпросът за присъждане на разноски в производствата по АНД и КАНД.

Законодателната промяна е с процесуален характер и има незабавно действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове към датата на влизането й в законна сила, тъй като в нормативен акт изрично не е предвидено друго. В случая към момента на приключване на съдебното следствие пред ПРС, а именно 08.11.2019г., до който момент страната е могла за заяви претенцията си за присъждане на разноски, въпросните законодателни промени не са били в сила, предвид на което и към този момент не е бил предвиден ред за присъждане на разноски в производствата по АНД и КАНД. Предвид гореизложеното доводът на представителя на ответника в тази насока е неоснователен, а исковите претенции са процесуално допустими.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като гражданин Д.А.С. е претърпял вреди от незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледани по същество същите са ОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление №19-1030-007034 от 03.09.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДв.П, е отменено по съответния ред (с Решение № 2246/06.12.2019г., постановено по АНД № 6280/2019 г. по описа на ПРС).

Разпечатката съдържа 42 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/875bd61f-d079-4f51-a09d-6a8d7c14e5f7