Решение № 18013 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18013 гр. ***, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110150251 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 298240/24.10.2023 г., с вх. № 332509/20.11.2023 г. и с вх. № 238779/22.07.2024 г., подадени от *** срещу Д. С., гражданин на Република ****, в качеството му на наследник на М. С., също гражданин на Република ****.

В исковата молба се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, в периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на потребители в гр. ***, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница.

Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатил дължимата цена за същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ****. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от него, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответника, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на 1 отоплителните тела в него. Тъй като формираните през исковия период задължения за потребена в процесния имот топлинна енергия и за такса за извършено дялово разпределение не били заплатени, ищецът отправя искане ответникът Д. С. да бъде осъден да заплати така начислените вземания, както и направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени в Република **** чрез съдебна поръчка на процесуален представител на ответника, но отговор по чл. 131 ГПК не е подаден в законоустановения едномесечен срок.

С молба с вх. № 311753/25.09.2025 г. (л. 280 - 283) ответникът, чрез свой упълномощен представител, е представил фискален бон за заплатена в полза на ищеца сума в размер на 427,07 лева, като твърди, че със същата са погасени в цялост процесните вземания. В молба с вх. № 325060/07.10.2025 г. ищецът е заявил, че е постъпило плащане от ответника по делото, с което са погасени в цялост процесните вземания за главница, мораторна лихва, законна лихва до датата на плащането и съдебни разноски за държавна такса. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. С., гражданин на Република ****, да заплати на „*** ***” EАД следните суми, представляващи задължения, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***:

1/ 95,16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

2/ 15,30 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия;

3/ 81,60 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. май 2019 г. до м. февруари 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

4/ сума в размер на 16,10 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.

За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на 2 правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава спрямо същите.

С подадената молба с вх. № 311753/25.09.2025 г. ответникът е признал дължимостта на всички процесни вземания, като е представил и доказателства за извършено в полза на ищеца на 07.03.2025 г. плащане на сумата от 427,07 лева – фискален бон, удостоверяващ заплащането на дължими към ищеца суми за главница в размер 176,76 лева, мораторна лихва в размер на 31,40 лева, съдебни разноски в размер на 100,00 лева и законна лихва в размер на 58,91 лева.

Като съобрази изложените факти, съдът намира, че към датата на приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на процеса плащане на претендираните задължения – на 07.03.2025 г. /т. е. след връчването на отговора на исковата молба на ответника на 12.02.2025 г./, представлява признание за наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции. Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК.

Съдът намира, че с платената от ответника сума от 427,07 лева са погасени в цялост процесните вземания за главници за топлинна енергия в размер на 95,16 лева и за дялово разпределение в размер на 81,60 лева, лихвите за забава върху двете главници в размер съответно от 15,30 лева и 16,10 лева, законната лихва за забава върху двете главници за периода от подаването на исковата молба до датата на извършеното плащане в размер на 58,91 лева, както и съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева. Тъй като плащането на процесните вземания е извършено след подаването на исковата молба на 11.09.2023 г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялостпоради плащане в хода на процеса.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът е признал иска и е заплатил претендираните вземания, но след образуването на исковото производство и връчването на исковата молба. Поради тази причина ответната страна следва да заплати разноски на *** за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /разноските за държавна такса 3 са заплатени от ответника чрез извършеното на 07.03.2025 г. плащане/.

По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „****, с р е щ у Д. С., гражданин на Република ****, идентификационен № ***, с адрес гр. *** осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. С. да заплати на „*** ***” EАД суми за задължения, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, както следва: 1/ 95,16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

2/ 15,30 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ 81,60 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. май 2019 г. до м. февруари 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ сума в размер на 16,10 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“, поради извършено в хода на процеса плащане на процесните вземания.

ОСЪЖДА Д. С., гражданин на Република ****, идентификационен № ***, с адрес гр. *** да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.

***, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – ****.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5