Решение № 17977 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17977 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110136950 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. Д. Г. за сумата от 971,10 лева - цена на доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 87, вх.Д, ап. 37, аб.№ 86610 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.12.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сума в размер на 129,84 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018г. до 01.12.2020г., за сумата от 33,96 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 11.12.2020г.

(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 7,31 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.12.2017г. до 01.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62229 по описа за 2020г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена от него топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не били представени доказателства, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Възразява, че е платил задълженията за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., доказателства за което представил още с възражението по чл.414 ГПК. Вземанията за периода м.05.2017г. – м.10.2017г. били погасени по давност при приложение на тригодишен давностен срок. Оспорва да е изпадал в забава относно плащане на задълженията, защото клаузите по чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ били нищожни като неравноправни. Евентуално, нямало доказателства за 1 публикуване на задълженията в интернет страницата на ищеца. Не оспорва, че цената на доставената в имота топлинна енергия за процесния период отговаря на претендираната стойност, поради което се противопоставя на искането на ищеца за изслушване на заключения на вещи лица.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.10.1990г. се установява, че процесният имот е придобит от ответника. По делото няма твърдения, нито данни след посочената сделка ответникът да се е разпореждал с вещни права върху имота или на друго основание да е загубил правото си на собственост върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот. Установените собственически права обуславят качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, доставена в процесния имот за процесния период арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Като доказателства по делото са приети съобщения към фактури, издадени за двата отчетни периода, включени в общия процесен период, като възникването на задълженията по тях не се оспорва. От тях се установява, че за отчетния период м.05.2017г. – м.04.2018г. в процесния имот е потребена топлинна енергия в размер на 569,96 лева и за отоплителния период м.05.2018г. – м.04.2019г., вкл. в процесния имот е потребена топлинна енергия в размер на 786,61 лева.

Ответникът възразява, че е платил задълженията за цена за топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2019г. В подкрепа на така направеното възражение по делото са приети платежни нареждания, от които се установяват следните плащания : 1/ на 12.02.2019г. е платена сумата от 274 лева с посочено основание „парно и топла вода за периода м.05.2018г. – м.12.2018г.“; 2/ на 22.04.2019г. е платена сумата от 93 лева с посочено основание „отопление за м.01.2019г.“; 3/ на 10.05.2019г. е платена сумата от 100 лева с посочено основание „отопление за м.02.2019г.“ и 4/ на 30.12.2019г. е платена сумата от 230 лева с посочено основание „отопление и топла вода за м.03. – м.07.2019г. След като при извършените плащания по банков път ответникът е посочил точно кое от главните задължения за цена за топлинна енергия плаща, този избор обвързва кредитора съобразно правилото чл.76, ал.1 ЗЗД при липса на уговорен между страните друг ред за погасяване на задълженията – в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2017г. по тълк.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това съдът приема, че с първите три изброени по – горе плащания са погасени задължения през отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г, вкл., а с последното плащане на сумата от 230 лева, отнасящо се задълженията за м.03. – м.07.2019г., от задълженията за процесния период се погасяват тези за м.03.2019г. и за м.04.2019г., които според съобщение към фактура № 0106413463 от 31.07.2019г., възлизат по фактурирана стойност по прогнозна консумация в размер на 132,91 лева (73,25 лева за м.03.2019г. + 59,66 лева за м.04.2019г.). Предвид изложеното за отчетен период м.05.2018г. – м.04.2019г, вкл., е налице плащане на цената за топлинна енергия в общ размер от 599,91 лева. При това непогасеният остатък от вземането за цена за топлинна енергия за отчетен период 05.2018г. – м.04.2019г., вкл., възлиза на сумата от 186,70 лева (786,61 – 599,91).

По възражението за погасителна давност :

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 11.12.2020г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД. При това погасени по давност са задълженията за м.05.2017г. – м.09.2017г., вкл. Неправилно се поддържа от ответника, че и задължението за м.10.2017г. е погасено по давност, защото изискуемостта му настъпва на 15.12.2017г. (45 дни след края на месец 10.2017г.), като делото е заведено преди изтичане на три години от последната дата, а именно на 11.12.2020г. На основание чл.162 ГПК и предвид приетите и неоспорени стойности на топлинна енергия, отразени в представените общи фактури за задълженията, включени в процесния период, съдът приема, че непогасеният по давност размер на задълженията, а именно за периода м.10.2017г. – м.04.2019г. възлиза на сумата от 1229,94 лева. От тази сума следва да се приспадне извършеното плащане на задължения за периода в общ размер на 599,91 лева, като така непогасеният чрез плащане размер на задължението за периода м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл. възлиза на сумата от 630,03 лева.

Предвид горното искът за главницата следва да се уважи до сумата от 630,03 лева за периода м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на завеждане на делото до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на общата фактура за отоплителния период, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. В случая общата фактура за отоплителен период м.05.2017г. - м.04.2018г. е издадена на 31.07.2018г. и общата фактура за отоплителен период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена на 31.07.2019г. При това за процесния период клиентът е бил изпаднал в забава за плащане на задълженията. Следва да се съобрази, че погасени по давност са вземанията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху погасени по давност главни задължения – чл.119 ЗЗД, а също така, че са извършени и частично плащания на задълженията. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът приема, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху задълженията, непогасени поради изтекла давност и чрез плащане, за процесния период възлиза на сумата от 3