Определение № 2487 от 19.05.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 613/2025
- Вид
- Определение № 2487
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 19.05.2025
- Състав
- Емил Томов, Драгомир Драгнев, Геновева Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2487 гр. София, 19.05.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20258002100613 по описа за 2025 година приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. З., Ц. С. Ц. и Е. С. Ц. против решение № 357 от 28.10.2024 год., постановено по гражданско дело № 598 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 123 от 01.06.2023 г. по гр. д. № 817 по описа за 2022 г. на Елинпелинския районен съд, V граждански състав, и вместо него е постановено друго за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 23.09.2004 г. с нотариален акт № ..., том ...., рег. № ....., дело № 469/2004 г. на нотариус № .... на НК, по силата на който Л. С. В. е прехвърлила на С. Ц. З. следните свои недвижими имоти: апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], № 1, вх. „А“, ет.4; и поземлен имот с площ 465 кв.м., находящ се в [населено място], [община], Област Софийска, който по регулационния план на селото съставлява имот 82, за който е отреден парцел IХ в кв.6, заедно с находящата се в него масивна двуетажна жилищна сграда.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства?
1
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими факти, които разрешават спора, да извърши анализ на събраните доказателства, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните, както и да посочи кои относими факти, предопределящи крайния изход по правния спор, намира за доказани и кои намира за недоказани?
2. Длъжен ли е приобретателят да живее заедно с прехвърлителя, ако такова задължение не е уговорено изрично в договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и налице ли е неизпълнение по договора, ако приобретателят не е живял заедно с прехвърлителя, но е давал необходимите издържка и грижи?
3. Налице ли е неизпълнение на задължението по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако прехвърлителят не е възразявал срещу начина на изпълнение на задължението и го е намирал за удовлетворителен?
4. Кога неизпълнението на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД?
5. Какъв е обемът на дължимата издръжка и гледане при отчитане потребностите на кредитора, неговите нужди и възможностите му да се справя сам?
Считат, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решения № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ІV ГО на ВКС, № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на ІII ГО на ВКС, № 60170 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на ІII ГО на ВКС, № 20 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 60221 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г. на ІV ГО на ВКС, № 818 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Л. С. В. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. С. В. за разваляне поради неизпълнение на договора за издръжка и гледане от 23.09.2004 г., с който тя е прехвърлила собствеността върху апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], № 1, вх. „А“, ет.4, и върху поземлен имот с площ 465 кв.м., находящ се в [населено място], [община], Област Софийска, който по регулационния план на селото съставлява имот 82, за който е отреден парцел IХ в кв.6, заедно с находящата се в него масивна двуетажна жилищна сграда, на С. Ц. З., починал на 07.12.2021 г. и оставил за наследници съпругата си В. Г. З. и синовете си Ц. С. Ц. и Е. С. Ц.. Ищцата е признала в исковата молба, че С. З. до смъртта си се е грижел за нея относително приемливо, но никога не е получавала издръжка, а всичко си е плащала. Изтъкнала е, че през целия месец ноември на 2021 г. , когато тя е била болна от ковид и се е чувствала много зле, никой не е полагал грижи за нея. Описала е как след смъртта на С. З., настъпила на 7 декември 2021 г., тя е счупила тазобедрена става и друго лице-нейната племенница И. Р. изцяло е поело грижите за нея. През февруари 2022 г. В. З. е дошла да живее при нея с намерението да я гледа, но не е полагала никакви грижи за 2 хигиената и и по цял ден е оставала сама. Децата на С. З. също не са полагали никакви грижи за нея и не са и предоставяли издръжка. Първоинстанционният съд е посочил, че начинът, по който е формулирана насрещната престация на приобретателя в договора – да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката сам или чрез трето лице, докато е жива, както и за грижите, които е полагал досега, сочи на извод, че страните са се съгласили за осигуряване на цялата необходима издръжка на прехвърлителката, като за нея бъдат полагани всички необходими грижи според конкретните й нужди.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че поетото с договора задължение за издръжка и гледане в дължимия обем е изпълнявано както от С. З., така и впоследствие от неговите наследници. От показанията на свидетеля Г. В., който е заявил, че комуникира с Л. В. често и посещава имота й по няколко пъти в месеца, е установено, че преди ищцата да падне и да си счупи таза през 2022 г., тя е била подвижна, в добро здраве, не е ползвала бастун или проходилка и е могла да се обслужва сама. Когато се случил инцидентът, тя била приета в болница и била обездвижена за няколко месеца, но тогава В. З. е била постоянно до Л. В. и се грижила за нея. Той посещавал дома й като гост, когато заварвал В. З. до дома на Л. В., за да й занесе храна или други консумативи. Л. В. никога не му се е оплаквала, а напротив – била доволна от полаганите за нея грижи и споделяла, че „със С. е бижу“. В този смисъл били показанията и на свидетеля А. Б. – жител на [населено място] и бивш кмет на населеното място, който посочил, че е съсед на ищцата и я вижда ежедневно. Когато мине покрай нея, винаги си говорят и тя никога не е споделяла, че има недостиг на средства или че не се полагат грижи за нея. До смъртта си С. З. ежедневно полагал грижи за Л. В., а след това В. З. продължила да я гледа, като е виждал в дома й в [населено място] да идват и синовете им, които докарвали, цепели и внасяли дърва, носели храна на ищцата. Пред него ищцата също казвала че „със С. е бижу“, като всички жители на селото виждали, че Л. В. е спокойна и удовлетворена. Извод за доброто здравословно състояние на ищцата, което не изисквало по-специфични грижи, е направен и от представената по делото епикриза, изготвена към момента на приема й в болница на 04.02.2022 г. Свидетелката М. З. – колежка на приобретателя С. З., е посочила, че е виждала ежедневно С. З. да пазарува и да носи храна до апартамента при Л. В., която през зимата живеела в [населено място], а през лятото обитавала къща в [населено място]. Преди да доведе ищцата в апартамента за зимата, С. З. карал съпругата си да почисти жилището.
Виждала е С. З. да плаща консумативни разходи за имота на Л.. През лятото Зарчови се грижели и за градината в [населено място]. Първоинстанционният съд е обсъдил и показанията на свидетелката И. Р. – племенница на ищцата. Тя заявила, че преди години живяла в Канада, но от 7-8 години се установила да живее постоянно в България. След установяването си в България започнала да посещава леля си Л. и установила, че за нея не се полагат необходимите грижи. Освен да се носи храна, за нея не се вършело нищо друго. С. заплащал сметките за консумативи, но Л. му давала пари от пенсията си за тях. Не е виждала никой от семейство Зарчови да дава пари на леля й. Свидетелката разказала за случай от преди няколко години, когато за няколко дни никой не идвал при Л. и когато се обадила на ответниците, те й заявили, че С. е с ковид и нямало кой да идва при Л.. Междувременно леля 3 й също се разболяла от Ковид, поради което свидетелката отново им се обадила, за да пратят каквото са им предписали на тях и да лекува с това и леля й. След 4 дни единият от синовете за Зарчови дошъл и донесъл само витамини. Свидетелката се обадила на личния лекар на Л., който казал, че от 10 години не я е виждал и не знае какво е моментното й състояние, поради което не може да й предпише лекарства. Р. посочила още, че В. З. идвала при Л. В. само дватри пъти седмично за по 15-20 минути, а леля й имала нужда от грижи, поради което свидетелката им казвала да идват по-често. В края на месец януари 2022 г., когато свидетелката и съпругът й дошли в дома на Л., я заварили полуприпаднала на земята с изкривен крак. Извикали Бърза помощ, но кракът й нямал оток и не било предприето лечение. Свидетелката се обадила на В. и тя дошла, но реакцията й била, че нищо не личи да й има и ще й мине. След пет дни обаче състоянието на Л. се влошило, излязъл й хематом и отново със съпруга й извикали Бърза помощ. В крайна сметка свидетелката се обадила на синовете на В. З., които осигурили бус и откарали Л. В. в болницата, където й е направена операция. След като Л. В. се прибрала в дома си, В. З. останала при нея, докато се оправи и това продължило около 20 дни. Леля й се закрепила, но влошили отношенията си с В. З..
Посочила също, че докато В. З. била при леля й, няколко пъти свидетелката я заварвала в пияно състояние. Заявила, че В. З. никога не е къпала ищцата, не й е изразвала ноктите и веднъж я заварила облечена като клошарка. Разказала пред съда и че В. З. имала арогантно поведение спрямо Л. В., която наскоро й се оплакала, че се страхува от В.. Преди пет години свидетелката купила на леля си климатик и микровълнова печка, но В. З. не и разрешавала да пуска климатика, за да не са хаби ток. От четири години свидетелката живее в [населено място] заради леля си, но лятото от 10.05. до 15.09. живее в [населено място], където има имоти, които отдава под наем и затова пребивава там цяло лято. Заявила, че всички режийни разноски за имотите на Л. ги плаща В., а преди ги е плащал С.. Свидетелката предложила тя да плати половината от парите за лечението в болницата през 2022 г., но ответниците й отказали.
Относно нуждата от грижи през периода, в който ищцата била обездвижена след инцидента, съдът е взел предвид и показанията на свидетелката И. П. – служител на болницата „Скин Системс“, която заявила, че след извършване на операцията ищцата следвало да остане за около 8-10 дни в болницата, като през цялото време за нея се грижила единствено В. З., която спяла в стаята на Л. В. като придружител. Грижите се изразявали в смяна на памперси, хранене, смяна на дрехи и обтриване на цялото тяло на пациентката, което трябвало да се прави ежедневно. Посочила е, че освен В. З. друг не е виждала да извършва тези дейности за Л. В. през времето на престоя й в болницата. Виждала е и нейните синове да идват и да носят памперси, храна, сокове и плодове, които свидетелката или нейни колеги качвали в стаята, тъй като тогава поради пандемията от Ковид не се разрешавало свиждане.
Свидетелката не е виждала в болницата да идва И. Р. или друго лице освен В. З. и синовете й. В тази връзка свидетелят Г. В., също заявил, че след инцидента с ищцата, В. З. спяла на походно легло в нейната стая в продължение на 3-4 месеца чак до месец май, за да може да се грижи за нея. Ответниците й осигурили и рехабилитатор за провеждане на раздвижващи процедури, а синовете на В. пазарували каквото трябвало, като и след този период грижите 4 от тяхна страна по отношение на ищцата продължили. Свидетелят А. Б. посочил, че след травмата със счупването В. З. пребивавала за няколко месеца при Л. В., като лично я виждал ежедневно да влиза и излиза от имота, когато ходела до магазина.
Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8758181a-7114-4cf5-b42d-dd8362abbf5d