Определение № 1533 от 01.07.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1533

Кърджали, 01.07.2026 г.

Административният съд - Кърджали - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ като разгледа докладваното от съдията Ангел Момчилов административно дело № 396/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. с ал. 2 от АПК.

Постъпила е жалба от У. Р. М. от [населено място], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266745/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „д.д“ от ЗДвП, а именно: „временно отнемане на СУМПС на водач“, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

Изложени са доводи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Релевира доводи, че в оспорения акт било отразено, че като водач е използвал пътищата за други цели, като било отразено, че деянието е повторно, което не отговаряла на действителността, тъй като никога не бил санкциониран за подобно деяние с влязло в сила наказателно постановление.

По същество сочи, че на процесната дата управляваният от него автомобил имал сериозен технически дефект – приплъзващ (боксуващ) съединител. Именно поради тази причина при потеглянето си на [улица], с цел да не угасне двигателя, се наложило да подаде повече газ, което предизвикало форсиране и неволно моментно превъртане на колелата.

Моли съда да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266745/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „д.д“ от ЗДвП, а именно: „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“.

В депозираната жалба е въведено искане за спиране на изпълнението на заповедта, в която връзка са изложени доводи, че наложената принудителна административна мярка ще му причини значителна и труднопоправими вреди, тъй като работел на трудов договор в [дружество] ЕООД, с [ЕИК] на [длъжността] и дейността му била свързана с ежедневно придвижване до различни обекти на територията на [област]. В този смисъл липсата на СУМПС щяло да го постави в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и да прекрати работодателя да прекрати трудовите правоотношения. Това от своя страна би лишило него и семейството му от единствените доходи за издръжка.

Съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266745/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, на У. Р. М. от [населено място], с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „д.д“ от ЗДвП, а именно: „временно отнемане на СУМПС на водач“, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. Със заповедта е отнето СУМПС [номер].

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 08.06.2026 г., около [час], в [населено място], на [улица] по посока на движение към [учебно заведение], е управлявал собствения си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], като не е използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки резки рискови маневри, изразяващи се в рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, довело до превъртане на задвижващите колела на автомобила и извеждането му извън контрол.

Процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което депозираното искане за спиране на изпълнението на заповедта е допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно.

В конкретния случай е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“, от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения налага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ за срок от 12 месеца, за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2.

Целта на прилагането на ПАМ на посоченото основание е безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Тази ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение решението е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не единствено да бъдат въведени твърдения в тази връзка.

Искането е обосновано със съображения относно незаконосъобразността на издадената заповед, както и с това, че принудителната административна мярка би довела до невъзможност да управлява МПС, което щяло да му причини значителна и труднопоправими вреди, тъй като работел на трудов договор в [дружество] ЕООД, с [ЕИК] на [длъжността] и дейността му била свързана с ежедневно придвижване до различни обекти на територията на [област]. В този смисъл липсата на СУМПС щяло да го постави в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и да прекрати работодателя да прекрати трудовите правоотношения. Това от своя страна би лишило него и семейството му от единствените доходи за издръжка.

Така изложените доводи, преценени с оглед представените към жалбата и наличните по административната преписка доказателства, не аргументират извод за вероятност от причиняване на вреда, като дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, то тя не би била нито значителна, нито трудно поправима.

В конкретния случай от страна на жалбоподателя са представени доказателства за наличието на трудово правоотношение с [дружество] ЕООД, с [ЕИК] – Трудов договор № [номер]/[дата], Допълнително споразумение № [номер]/[дата] към ТД и Допълнително споразумение № [номер]/[дата]. към ТД. Видно от същите У. Р. М. и горе посоченото дружество са в трудови правоотношения, като длъжността на жалбоподател е променена от [длъжност] на [длъжност]. От представената длъжностна характеристика за [длъжността] се установява, че длъжността се състои в извършване и осигуряване на техническа подготовка и реализация на строително-монтажни, бетонови и изкопни работи. Въведени са изисквания за умения да работи с ударно пробивна техника, грижа за нейната експлоатация и поддръжка, следене за правилно изграждане на строително скеле, както и отговорности за точно изпълнение на строителните дейности по: бордюри, тротоари, строително-ремонтни работи по сгради и съоръжения и др. В длъжностната характеристика липсва изискване за притежаване на свидетелство за управление на МПС, както и дейности, свързани с управление на МПС.

Предвид изложеното твърденията, че липсата на СУМПС ще доведе до невъзможност или значителни затруднения за У. М. да изпълнява трудовите си задължения, както и до прекратяване на трудовото правоотношение, са изцяло неоснователни, респ. неподкрепени от фактическа и правна страна.

От извършената от съда служебна справка в Търговския регистър за актуално състояния на [дружество] с [ЕИК], се установява, че дружеството е със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], [област], т.е. със седалище и адрес на управление в населеното място, в което и постоянният адрес на жалбоподателя. Това от своя страна изключва значителни или трудно преодолими затруднения в придвижване до работното място. Доказателства в подкрепа на въведените в искането за спиране доводи, че дружеството имало строителни обекти на цялата територия на [област], не са представени, още по-малко пък такива, че длъжността на жалбоподателя изисква пътуване до обекти на дружеството, намиращи се на значително разстояние от [населено място] и това пътуване е свързано с изискване У. да управлява съответното МПС.

Най-накрая липсват и доказателства, че доходите на жалбоподателя са единствените средства за издръжка на него и семейството му. В тази връзка следва да се отбележи, че липсват конкретни твърдения и данни, че У. М. има задължения за издръжка на други лица – деца, съпруга, родители и др.

За прецизност следва да се отбележи, че от наличните доказателства по делото не би могло да се направи и извод за вероятна основателност на жалбата по отношение на твърдяната незаконосъобразност на оспорения акт.

Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, в случая незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет - застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост...

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозиранато от У. Р. М. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266745/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП, а именно: „временно отнемане на СУМПС на водач“, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба, в 7 – дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�