Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 548 от 05.05.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 578/2024
Вид
Решение № 548
Подписан
05.05.2025
В сила
18.11.2025
Състав
ТИНА РОСЕНОВА МАЛИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.47 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.60, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1, т.1, пр.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Кюстендил, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20241520100578 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от "Застрахователно дружество Евроинс" АД, п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43, ЕИК:

121265113, представлявано от Й. Ц. - изпълнителен директор и Р. Б. изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Я. Н. - Ц., срещу наследниците на Л. Е. С.: Я. Д. С., с ЕГН: **********, Д. Л. Е., с ЕГН: **********, М. Л. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул. "***" № **, съдържаща искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество, на основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ главница в размер на 10 000 лева, представляваща част от изплатеното обезщетение в размер на 30 000 лева за виновно причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените разноски в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба и становище към нея, се твърди, че на 29.04.2015 г. в района на гр.Кюстендил, ул. "Людмил Янков" било настъпило ПТП, като същото било причинено от водач на лек автомобил с марка "Нисан Джук", с ДК№ СА **** СМ, в резултат на което пешеходецът В. Н. С. претърпяла неимуществени вреди, а събитието било констатирано от органите на ПП КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадалите № 1139р-487/30.04.2015 г., от който било видно, че водачът на МПС-то бил виновен за настъпилото ПТП, тъй като не бил пропуснал преминаващия през пешеходната пътека, пешеходец, с оглед на което му бил нанесъл телесни увреждания. Сочи се, че контролните органи били установили по надлежния ред, че лицето, което е управлявало МПС-то, било с концентрация на алкохол в кръвта над 1 установената по закон, норма - 0,98%, като между ищеца и собственика на лекия автомобил имало сключен застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" № 07114001920273/22.07.2014 г., който бил валиден към датата на процесното ПТП и била образувана застрахователна претенция № 1500084525/11.12.2015 г. за обезщетяване на претърпените от В. С. от произшествието, неимуществени вреди. Заявява се, че между нея и ищеца била сключена спогодба с дата 01.02.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева, което било изплатено в цялост по сметка на правоимащото лице на 11.03.2019 г.

Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ да осъди ответниците, в качеството им на наследници на Л. Е. С., да заплатят на ищеца главница в размер на 10 000 лева, представляваща част от изплатеното обезщетение в размер на 30 000 лева за виновно причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените разноски в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците, чрез упълномощен представител, са упражнили правото си на отговор, като са подали писмен такъв, както и молба от 15.07.2024 г., в която е посочено, че възраженията и доводите, изложени в отговора касаели и ответницата Я. Д. С.. В отговора е посочено, че исковата молба била нередовна, предвид съдържащите се в нея противоречия между фактическите твърдения на ищцовата страна и искането към съда, тъй като никъде не били описани и установени факти и неправомерни действия, осъществени от ответниците, с възможен престъпен или деликтен резултат, довели до причиняване на телесни увреждания на В.

С. и наличие на причинноследствена връзка между действията на водача на МПС-то и претендиран вредоносен резултат, като липсвало и влязло в сила съдебно решение или присъда по отношение на водени административни или наказателни производства спрямо водача Л. С.. Твърди се, че позоваването на фактите, описани в констативен протокол от 30.04.2015 г. по никакъв начин не представлявали валидно правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Алтернативно се заявява, че към момента на завеждане на исковата молба е изтекъл абсолютният давностен срок за претендиране на договорна отговорност, респективно на обезщетение, съгласно чл.378, ал.1 от КЗ, поради което се иска отхвърляне на претенцията като просрочена по давност или същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана поради липса на валидно правно основание за присъждане на претендираната сума. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№ 9644/19.08.2024г., в изпълнение на дадени от съда указания, от ищцовата страна се посочва, че на 29.04.2015 г. в района на гр.

Кюстендил, ул. „Людмил Янков“ е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с рег. № СА **** СМ, управляван от Л. Е. С., ЕГН ********** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото по закон (0.98 промила). Вследствие на инцидента на пешеходеца В. Н. С. били причинени телесни увреждания, изразяващи се в 2 счупване на дясна бедрена кост в горния й край. Между ищеца „ЗД Евроинс“ АД и собственика на автомобил с рег. № СА **** СМ „Интерлийз Ауто“ ЕАД бил сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № 07114001920273/22.07.2014 г., валиден към датата на процесното ПТП. Била образувана застрахователна претенция № 1500084525/11.12.2015 г. за обезщетяване на претърпените от пострадалата в резултат на инцидента неимуществени вреди. Между застрахователя и пострадалото лице била сключена спогодба от 01.02.2019 г. за изплащане на сумата от 30 000 лева с оглед окончателното уреждане на отношенията им по повод процесното ПТП. На 11.03.2019 г. горепосочената сума била изплатена в цялост по сметка на упълномощеното по силата на нотариално заверено пълномощно лице А. Б. К.. „ЗД Евроинс“ АД отправило регресна покана към наследниците на Л. Е. С. да платят. Поканата била получена на 17.02.2024 г. и не последвало плащане. За смъртта на Л. Е. С., ЕГН **********, починал на 11.12.2023 г., бил издаден акт за смърт № ****/11.12.2023 г. в гр. София. С оглед на изложеното по-горе се иска съдът да осъди Я. Д. С., Д. Л. Е. и М. Л.

Е., съобразно наследствения дял на всеки от тях, да заплатят на „ЗД Евроинс“ АД на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ главница в размер на 10 000 лв., частично от 30 000 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 1500084525/11.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски, включително юрисконсултско обезщетение.

С молба вх.№ 13543/25.11.2024 г. ищецът поддържа предходните становища, както и обосновава правен интерес от предявяване на иска срещу водача на застрахования автомобил, тъй като според чл.477, ал.1 КЗ застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ е всяко лице, което извършва фактически действия по управление/ползване на застрахованото МПС на законно основание.

Със становище вх. № 318/10.01.2025г. ответниците оспорват механизма, причинно-следствената връзка и настъпилите увреждания при процесното ПТП.

В проведените съдебни заседания ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. Процесуалният представител на ответниците изразява становище за неоснователност на претенциите и моли да бъдат отхвърлени като погасени по давност, алтернативно – като неоснователни и недоказани.

По делото са ангажирани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Застрахователна полица № 07114001920273 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ „ЗД Евроинс“ АД като застраховател, по предложение на „Интерлийз Ауто“ ЕАД като застрахован, е застраховало 3 собственото на последното дружество МПС марка „Нисан“, модел „Джук“ с рама/шаси № SJNFBAF15U6003775, с рег. № СА**** СМ. Уговорен е размер на застрахователната премия от 239 лева, платима еднократно на 08.08.2014 г. и срок на застраховката: от 00:00 ч. на 09.08.2014 г. до 23:59:00 ч. на 09.08.2015 г.

С присъда от 07.10.2016 г., постановена по НОХД № 1487/2015 г. по описа на КРС Л. Е. С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 29.04.2015г., около 13.00 часа, в гр.Кюстендил, на кръстовище образувано между ул.”Людмил Янков” и ул.”Свети Мина”, при управление на МПС – лек автомобил марка „Нисан” модел „Джук” с ДК № СА **** СМ, на пешеходна пътека, намираща се на ул.”Людмил Янков”, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП „на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл.47 от ЗДвП – водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство; чл.119, ал.1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, и с това по непредпазливост е причинил на пешеходеца В. Н. С. от гр.*** средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост, която е довела до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си 0.98 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и последно, б.”а”, пр.1 във вр.с ал.1, б.”б”, пр.2, чл.342, ал.1, пр.3 НК (в редакцията на ДВ бр.24/31.03.2015г.), поради което и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 (три) години.

От представеното с писмо вх.№ 14022/06.12.2024 г. удостоверение за наследници на Л. Е. С., починал на 11.12.2023 г., издадено от Община Кюстендил въз основа на акт за смърт № ****/11.12.2023 г., съставен в гр.

София, район Красно село, е видно, че Л. С. е оставил за свои наследници съпругата си Я. Д. С. и децата си Д. Л. Е., ЕГН: ********** и М. Л. Е., ЕГН **********.

От приложения по делото доклад по щета № 1500084525/11.12.2015 г.

/л.23 от делото/ е видно, че за застрахователното събитие, настъпило на 29.04.2015г. с автомобил рег. № СА **** СМ от застрахователя е определено следното: застрахователна стойност към датата на сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ и към датата на събитието – 1 200 000 лева; стойност на щетата – 25 400 лева; транспортни разходи – 4 600 лева; дължимо обезщетение

–

30

000 лева.

Вписано е предложение застрахованият/увреденото лице да има право на застрахователно обезщетение „на основание: гр.д. № 11010/15г.,5с-в,СГС, окончателно“.

Посочено е застрахователното обезщетение да се изплати по банков път на А.

4

Б. К.. Видно от платежно нареждане от 11.03.2019 г. на А. Б. К. от ищеца е преведена сумата в размер на 30 000 лева с посочено основание „1500084525 гр д 11010 15 г В Станойкова“.

От завереното копие на договор за спогодба от 01.02.2019, сключен между „ЗД Евроинс“ АД като застраховател и В. Н. С., чрез А. Б. К. като бенефициер е видно, че на основание чл.365 ЗЗД „ЗД Евроинс“ АД се е задължило да изплати на бенефициера сумата от 30 000 лева, която представлява обезщетение за всички претърпени от последния вреди вследствие на настъпило на 29.04.2015 г. ПТП, виновен за което е бил водачът Л. Е. С., в това число неимуществени и имуществени вреди, пропуснати ползи, дължими лихви и разноски. Посочено е, че В. Н. С. в качеството си на пострадало лице е предявила срещу „ЗД Евроинс“ АД граждански иск за получаване на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, въз основа на който е образувано гр.д. № 11010/2015г. по описа на Софийски градски съд, 5 с-в.