Решение № 256 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200307 по описа за 2026 година

Настоящото касационно производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор от АП- Варна срещу решение № 15 от 3.02.2026 г. постановено от АСВарна по внохд № 222/25 г., с което присъда № 5 от 7.02.2022 г. по нохд № 187/21 г. на ОСТърговище е била потвърдена изцяло.

В протеста са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като е направено искане за отмяна на въззивното решение и признаване на тримата подсъдими за виновни по обвиненията, за които са предадени на съд. Твърди се, че въззивният съд е извършил превратна оценка на доказателствата; подходил е избирателно; не е подложил на необходимия анализ доказателствената съвкупност. Това се отнася за обясненията на подсъдимите С. и Н., които заявили, че са работили за подс. Д. без договор и за показанията на св. Х., от които следвало, че подсъдимият Д. е използвал св. Х. за фиктивно трудово отношение с цел да „се източват средства“ от оперативна програма.

Изразява се несъгласие с извода на съда, който е приел, че след като инкриминираната сума пари не е била част от патримониума на св. Х., не се касае за съставомерно поведение по глава Пета от Особената част на НК, с което материалният закон е приложен неправилно.

Отделно от това се възразява, че по отношение на фактите по чл. 142 от НК, поставени в основата на изпълнителното деяние по чл. 214 от НК, за които е налице постановление за 1 частично прекратяване на наказателното производство от 28.05.2021 г. неправилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като в практиката се приема, че когато отвличането и изнудването са обхванати от единно решение е възможно да има идеална съвкупност между тези две престъпления.

В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста с развитите в него доводи.

Акцентира на това, че инкриминираната сума пари е била налична по банковата сметка на св. Х. и той е можел да се разпорежда с нея както намери за добре. Отделно от това, св. Х. няма вина, че /фирма/ не му е възложила работа като управител на бара и от това не следва, че за него няма причинена вреда, тъй като сумата представлява негово възнаграждение.

Прокурорът пледира за отмяна на решението и за признаване на подсъдимите за виновни, като им се наложат наказания, в размери, посочени в протеста.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Д. Д. се яви лично и със защитника си – адв. Й., който намира въззивното решение за законосъобразно. Според него Апелативният съд е обърнал особено внимание па свидетелските показания на Х., които се разминават във времето. Успял е да установи фактическата обстановка и да направи верни изводи по правото, като приеме, че сумата не е част от патримониума на св. Х., както и че той не е бил заплашван или лишаван от свобода. Въззивният съд се е съобразил с указанията дадени в предходните две решения на ВКС и не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон, поради което решението следва да остане в сила.

Подс. Д. в последната си дума моли за оставяне в сила на решението.

Подс. Н. се яви лично пред ВКС и със защитника си адв. Г., който пледира за неоснователност на протеста, тъй като не са налице релевираните с него оплаквания.

Въззивиният съд е извършил цялостна и задълбочена проверка на доказателствата и е достигнал до верния извод, че инкриминираната сума от 496 лв. не е била част от патримониума на св. Х., поради което липсва основен елемент от фактическия състав на престъплението - имотна вреда. Съобразил е също така разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, касаеща частичното прекратяването на наказателното производство по чл. 142 от НК, поради което правилно не е правил опит за повторна правна оценка на същите факти.

Подс. Н. в последната си дума моли да бъде оправдан.

Подс. С. се яви лично пред ВКС и със защитника си адв. Б., който настоява за оставяне в сила на атакуваното решение, тъй като в него съдът е установил правилно фактите, като е приел, че инкриминираната сума не е била част от патримониума на св. Х., поради което не е извършено престъпление по чл. 214 от НК. С постановлението за частично прекратяване на наказателното производство по чл. 142 от НК от 28.05.2021 г., в което е прието, че не е доказано осъществяването на физическа принуда, че св. Х. не е отвеждан принудително в гаража и не е лишаван от свободно придвижване са преградени всички възможности за осъждане на подсъдимите, тъй като е налице „дублиране“ на обвинението с идентични факти по чл. 142 и чл. 214 от НК.

Подс. С. в последната си дума моли за оставане в сила на решението.

2

Протестът е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

С присъда № 5 от 7.02.2022 г. Окръжен съд- Търговище признал подсъдимите В. Т. С., Д. С. Д. и К. Н. Н. за невиновни в това, че на 14.05.2015 г. за времето от 7,00 до 9,30 ч. в гр.

Търговище като съизвършители в съучастие с цел да набавят за Д. С. Д. имотна облага принудили Б. Г. Х. чрез сила – отвличане и принудително държане в обособено помещение в подземен гараж на ул. /улица, номер/ да извърши нещо противно на волята си - да изтегли сумата от 496 лв. от собствената си банкова сметка в /банка/ и да ги предаде на Д. Д. и с това причинили нему имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица, като на основание чл. 302 от НПК ги е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.

214, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. чл. 214 ал. 1 от НК.

По протест на прокурор от ОП- Търговище в АС- Варна е образувано внохд № 107/22 г., по което присъдата е била отменена на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК и подсъдимите В.

Т. С. ,Д. С. Д. и К. Н. Н. са признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. чл. 214, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК им е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпят при първоначален „общ“ режим и наказание „глоба“ в размера на 4 000 лв. на всеки един от тях.

Присъдата на АС- Варна е била атакувана пред ВКС от тримата подсъдими, като по техни жалби е образувано нд № 139/23 г. С решение № 477 от 13.12.2023 г. ВКС, трето наказателно отделение отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

След връщането на делото в АС- Варна, където е образувано внохд № 418/23 г., присъдата на ОС- Търговище отново била отменена с присъда №1 от 9.01.2025 г. ,като подсъдимите В. Т.

С., Д. С. Д. и К. Н. Н. са признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. чл. 214 ал. 1 от НК и на основание чл. 55 от НК име било наложено наказание лишаване от свобода както следва :

- за подс. Д. Д. за срок от една година и глоба в размер на 4 000 лв.

-на подс. В. С. за срок от осем месеца и глоба в размер на 4 000 лв. на подс. К. Н. в размер на осем месеца и глоба в размер на 4 000 лв.

На основание чл. 25 от НК съдът е групирал така определените наказания с наказания по влезли в сила присъди и е определил едно общо наказание за всеки един от тях , като е присъединил наказанието глоба.

Присъдата е обжалвана за втори път от тримата подсъдими пред ВКС. Образувано е н. д. № 414/25 г., по което с решение № 333/3.07.25 г. въззивната присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при АС- Варна.

С решение №15 от 3.02.2026 г. АС- Варна потвърдил присъда № 5 от 7.02.2022 г. на ОС-Търговище.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в съответствие 3 с предоставените му правомощия и в пределите на поисканата касационната проверка по чл.

347, ал.1 от НПК, намери следното :

Протестът е неоснователен.

Настоящото производство е трето по ред, поради което за ВКС са налице предпоставките на чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК. При тази хипотеза, ВКС разполага с две възможности- да осъществи класическа касационна проверка на атакувания въззивен съдебен акт или да встъпи в правомощията на въззивна инстанция, за да отстрани допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд и да реши делото по същество. Съдържанието на депозирания протест, материалите по делото, включващи осъществената аналитичната дейност от контролираната съдебна инстанция, не дават основания за провеждане на производство при условията на чл. 345, ал. 5, пр. 2 от НПК, тъй като въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да налагат намесата на ВКС.

Контролираната съдебна инстанция е събрала възможния обем от относими доказателства и е сторила това по реда и със средствата на НПК. Изпълнила е задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК и провела допълнително съдебно следствие, в хода на което е разпитала св. Х., приобщила е показанията му от ДП по реда на чл. 281 от НПК, разпитала е св. К., изслушала е СППЕ на св. Х., приобщила е обясненията на подс. С. и подс. Н. от досъдебното производство, чрез прочитането им на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК, назначила е графологическа експертиза за подписите върху протокола за проведена очна ставка между подс. Н. и св. Х.. Съдът е изследвал обективно, всестранно и пълно всички правнозначими обстоятелства по делото и е установил правилно фактическата обстановка по делото. Вътрешното убеждение по фактите и правото е формирано в съответствие със закона, правилата на формалната логика и дадените указания от ВКС. При установяване на фактите Апелативният съд се е разграничил от първата инстанция по два момента- като е приела, че св. Х. е предоставил дебитната си карта и данните за нейния ПИН- код в офиса на /фирма/, както и че е направил тегления от сметката на 4.03.и 30.03.2015 г., а на 2 .04.2015 г. блокирал Б.ата карта, подавайки лично заявление, без да поиска преиздаването й.

В сърцевината на касационния протест е поставено оплакването за нарушение на материалния закон и извода на съда, довел до оправдаване на подсъдимите по предявените им обвинения по чл. 214 от НК. Прави впечатление, че претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяване дейността по проверка и оценка на релевантните факти по делото е направена без в нейна подкрепа да са развити конкретни съображения, което препятства пълноценното осъществяване на касационния контрол.

Въпреки това, ВКС следва да обсъди на първо място основателността на поддържаното касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като преценката за материалната законосъобразност на съдебния акт, предполага наличието на съдебен акт, постановен в съответствие с процесуалните правила.

Възраженията в протеста касаят установените от въззивния съд факти отнасящи се : до мотивирането на св. Х. от подс. Д. да се регистрира в „Бюрото по труда“ като безработен; сключването на трудов договор за длъжността управител на бар между Х. и /фирма/ по 4 проект „Подкрепа за заетостта“ на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 г. - 2013 г.; откриването на банкова сметка в /банка/ от св. Х., непосредствено преди сключване на трудовия договор ; предоставянето на дебитната карта с ПИН- кода в офиса на /фирма/; закриването на сметката на 2.04.2015 г. и прекратяването на трудовия договор на 23.04.2015 г. Според настоящият касационен състав, въззивният съд не се е отклонил от задълженията си и като втора, първа инстанция по фактите, като е изследвала внимателно посочения кръг фактически обстоятелства, поради което поддържаната в протеста теза за необективна, превратна и непълна оценка на доказателствените източници е лишена от основание. Извода за „липсата на реална воля на страните за сключване на трудовото правоотношение“ не е произволен, а се основава на показанията на св. Х. и св. Св. Д., които установяват, че действия по сключване на трудовия договор между свидетеля Х. и /фирма/, както и разкриване на банкова сметка са извършени „целенасочено“ за да бъдат получени неправомерно средства от Оперативната програма „Човешки ресурси“ от подс. Д.. По делото е прието също така, че св. Х. не е осъществявал дейността „управител на бар“, а е продължил да работи като общ работник, за което получавал по 10-15 лв. на ръка. Не отговаря на съдържанието на въззивното решение възражението, че съдът не е съпоставил показанията на св. Х. с останалите доказателствени източници по делото. Именно чрез тях съдът е проверил достоверността на заявеното от него при отделните негови разпити още от досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред ОС- Търговище и АСВарна. Това са показанията на св. Св. Д., св. Ю., св. С. Ю., св. Е. Д., обясненията на подс. Н. и подс. С., както и писмените доказателства- информацията предоставена от Агенция по заетостта /т. 1, л 10 ДП/ и справката от /банка/ относно финансовото движение по сметката на св. Х.. Законосъобразно от доказателствената маса са били изключени показанията на полицейските служители свидетелите И., Г. и В. Д., в които те са възпроизвели извънсъдебни самопризнания направени пред тях от подс. С. и подс. Н., като за това са изложени верни съображения съобразени със закона и съдебната практика по неговото приложение. Възражението в протеста за избирателна интерпретация на доказателствените материали, довели до порок при установяване на фактите и тяхната правна оценка не може да бъде споделено от ВКС, тъй като използваният от съда подход е в съответствие с процесуалните норми и правилата на формалната логика, поради което не дава основание за да бъде правен нов доказателствен анализ, респ. да бъдат установявани нови фактически положения от ВКС съобразно правомощията му по чл. 354, ал. 5 от НПК.

Разпечатката съдържа 46 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8756e1de-4f50-4d25-8b6f-645f5d90ae9f